Навръх 11 септември - докато светът беше заплеснат по онази годишнина - 8000 полски миньори превърнаха центъра на Варшава в бойно поле. Въоръжени с камъни, вериги, прътове, коктейли "Молотов" и много озлобление срещу правителството, решило да закрие 4 мини в Шльонск и да остави безработни 14 000 души, миньорите атакуваха първо главния офис на управляващия Съюз на демократичната левица (СДМ), а после и Министерството на икономиката. Прозорците и на двете сгради бяха изпотрошени, фасадата на едната бе омацана с червена боя, а другата бе бомбардирана с бутилки със запалителна смес.

Полицията пусна срещу демонстрантите водни струи и сълзотворен газ. В сблъсъците бяха ранени 20 миньори и 40 полицаи, като 8 от тях са в тежко, а трима - в критично състояние.

Изтегляйки се от столицата след патакламата, миньорите се заканиха, че пак ще се върнат.

Ден по-късно вътрешният министър Кшищоф Яник пък се зарече, че правителството ще съди протестиращите. "Коктейлите "Молотов", веригите - това са атрибути на "бръснати глави" и бандити," възмути се министърът.

Откъде тази



експлозия на гняв и насалие в "отличничката" Полша?



Тя бе в първата тройка източноевропейски държави, приети в НАТО. Опечено й е вече и влизането в ЕС догодина. САЩ я имат за своя най-ценен съюзник в "нова Европа" и дори й повериха окупационна зона в Ирак. Тези геополитически завоевания определено помпат самочувствието на управляващите в Полша, но уви - трапезата на управляваните от това не само не става по-богата, а май даже още по-оскъдна.

Болезненият проблем със съсипващо ниските селскостопански субсидии от ЕС, за който премиерът Лешек Милер се кълнеше, че го е решил по възможно най-изгоден за Полша начин, се оказа съвсем не толкова изгоден за редовите полски фермери и изтощаващата им битка за оцеляване. Вътрешни спорове около въвеждането на нови такси провокира и напускането на кабинета от по-малкия коалиционен партньор - Селската партия - още през март. Социалдемократическата партия на Милер остана да управлява в малцинство и едва ли не по милост - за да избута поне референдума за членство в ЕС на 7 и 8 юни, а покрай него и летните отпуски. Политическата есен обаче може и да не даде повече толеранси.



Сегашното полско правителство е с най-нисък рейтинг



от всички след 1989 г. Авторитетът му бе сринат от няколко скандала за корупция, в най-шумния от които - около приватизацията на телевизионен канал - бе замесено името лично на Милер. (И въпреки че филмовият продуцент, от когото тръгнаха обвиненията, заяви, че ги е изрекъл, докато бил пиян, петното остана).

В същото време икономическите ходове, изчерпвани главно с честа смяна на министри, но представяни като целящи да съживят икономиката, не само не смалиха, а дори и увеличиха показателите на най-чувствителния социален барометър - безработицата. Тя е толкова, колкото и у нас - 18 %.

Конкретно в района на Шльонск заради "преструктуриране" на минното дело без препитание в последните години останаха 300 000 души.



Решението за закриването на 4-е мини,



детонирало миньорското изригване във Варшава, ще доведе до скок на безработицата в този полски район до 30%.

"Нямаме какво повече да губим. Ако ни оставят без работа, нямаме къде да отидем. А аз имам жена и две малки деца". Това са думи на 44-годишен миньор, участвал в протестите във Варшава и цитиран от Ройтерс.

Именно безизходицата и озлоблението срещу управляващите, които се пъчат с международни изяви, но нехаят за хала на собствения си народ, взривиха миньорския бунт. За разлика от нас, българите, поляците са свикнали да изливат гнева си не само в кръчмите и пред жените си, но и по улични протести.

Картината на мрачните настроения, обзели поляците, не би била пълна без сенките, хвърляни от военния ангажимент на Полша в Ирак. Въпреки традиционно проамериканската нагласа на полското общество, иракската война бе доста особено нюансирана заради



острото осъждане, което срещна от страна на папата поляк.



А след директното ангажиране на полски военнослужещи в Ирак неминуемо нараснаха и страховете от човешки загуби, и недоумението "какво търсим там", и ядът заради извънредните военни разходи, увисващи пак на джоба на редовия поляк.

Според проучване на в. "Жечпосполита" от юли 58% от анкетираните смятат, че при първата жертва сред полските войници контингентът трябва веднага да бъде изтеглен от Ирак. А 53% са въобще против изпращането на поляци там.

Налице са всички условия в най-скоро време военният ангажимент в Ирак да увисне като камък на шията на и без това давещото се правителство на Милер.