|
- Г-жо Радинска, идат местни избори и всички кандидати за кметове непременно ще обещаят чудеса за инвалидите, но после като че ли много бързо забравят?
- Мога да кажа, че що се отнася до сегашния кмет на София, той не направи нещо особено, което чувствително да облекчава инвалидите. Неговата основна грижа според мен беше най-вече за автомобилите. Той ремонтира някои булеварди. Представете си как една майка, бутайки инвалидна количка, може да мине по тротоар, изцяло зает от автомобили или пък да качва и да сваля тази количка от високите тротоари. Да не говорим, че в някои подлези, в които уж има нещо, което е приспособено за колички, се оказва, че това са приспособления само за бебешка количка. Защото при наклоните една количка с инвалид просто не може да мине, той ще се изсипе от нея. Така че в София е направено много малко. Има някои автобуси и трамваи, които са приспособени за инвалиди, това е едно начало. Но не знам защо чудесата винаги подминават инвалидите. Всеки обещава някакви чудеса, които после не се случват. А ако някой наистина се нуждае от чудеса, това са хората с увреждания и техните семейства. Защото всички неуредици падат не толкова върху самия инвалид, колкото върху оня, който се грижи за него и го придружава. Смятам, че нещата не трябва да се почват отзад напред. Разбира се, един кмет може да обещава нещо и да не го прави, но ако има закон, който го задължава, ще му бъде доста по-трудно да не изпълнява обещанията си.
- В момента има ли закон, който да задължава кметовете да осигурят достъпна среда за инвалидите?
- Няма, а знам че в страните, към които се стремим, не можеш да отвориш и два метра дюкянче, ако това дюкянче не е достъпно за инвалидна количка. Нещата са сложни, защото всичко е на ниво съзнание.
--------------
Българското обществено съзнание не е подготвено да приеме инвалидите като хора, които са като всички останали. Не съм привърженик и дори бих казала че съм противник на тези абсурдни призиви за равен старт, за еднакви възможности. Това са глупости и се изненадвам, когато чуя това от хора с увреждания. Хората с увреждания нямат равни възможности с останалите и не могат да имат и равен старт. Те са хора със специални изисквания. Каква полза от равния старт и от еднаквите възможности примерно за моето дете, което нищо не умее само. То просто не може да използва този равен старт. Но то има нужда от други, по-специални неща.
--------------
Затова според мен онзи, който реши действително да направи нещо трябва първо да проумее тази проста истина - че това са хора със специални нужди, те и особено онези, които ги отглеждат са много специална част от обществото. Точно към тази част от обществото в развитите страни има много специално отношение. И то е мярката за това доколко едно общество е развито. Във всяка една западноевропейска държава по отношението към инвалидите, по удобствата, които им се създават за придвижване и внедряване към средата, се съди за това, доколко е уредено това общество. Така че въпросният кмет първо трябва да разбере за какво точно става дума и след това да започне да го прави. Едно чисто механично отношение няма да свърши работа.
Тук искам да кажа, че от известно време аз се чувствам извънредно щастлива, просто защото начело на социалното министерство е човек, който знае за какво иде реч, човек, който е в час. Христина Христова повече от 10 години е работила в неправителствения сектор. Тя създаде своя организация - Националния център за социална рехабилитация и според мен този център е помагал най-много на инвалидите в София и на техните семейства, осигурявайки им безплатни инвалидни колички, столове за баня и всякакви аксесоари и най-вече осигурявайки им едно изключително отношение и разбиране. Така че, когато говоря за липсите и дефицитите веднага искам да кажа, че това не само не е упрек към сегашното ръководство на министреството, но напротив, една надежда.
- Това че се знае, дали е достатъчно, все пак трябва да се инвестират доста средства?
- У нас първо няма законодателна основа.
------------
Няма например нещо, което в развитите държави съществува от 60-70-те години - закон за обезщетенията. Ако едно дете е увредено от ваксина или от лекарска грешка, от немарливост или по друга причина, навсякъде в развитите страни семейството му получава пожизнено обезщетение. А тук инвалидите живеят с едни много малки, мизерни средства. Да не говорим за тези, които ги гледат. Защото една от основните теми, по които аз се опитвам да работя и да говоря от името на този легион майки, които стоят зад гърба ми е, че никой не мисли за здравия човек, който се грижи за този болен човек.
------------
Защото към всяко болно дете, зад всеки възрастен лежащо болен непременно има поне един здрав, пълноценен човек, който е зарязал живота си. Сега едва, слава на бога, влиза системата на личните асистенти. Което значи, че на определени хора държавата плаща, макар и минимална заплата и те могат да влизат в семействата и да помагат.
- Колко доброволци бяха подготвени по проекта на вашето сдружение?
- Този проект се осъществи миналата година в рамките на два кръга. Имаше по около 20 души във всеки от кръговете. Една част от тях бяха от младежкия Червен кръст. За съжаление традицията на доброволчеството в България е много тъничка, тя почти не съществува. Затова ние основно ползвахме доброволци от организации, които имат опит и контингент. Страшно ни помогнаха тези 16-18-годишни момчета и момичета от БЧК. Обикновено по двама отиваха в семейства с увредени деца и на някои места децата много се привързаха към тях. Те просто внесоха разнообразие в една среда, където почти не идват нови хора. Също имахме няколко безработни медицински сестри. За съжаление такива хора са много малко.
- Защо няма желаещи доброволци?
-----------
- Защото хората са бедни и не са склонни да вършат каквато и да било работа, при това тежка, без да им се плаща. А и също християнските ценности, доколкото ги е имало, са силно разклатени. Много от хората са обезверени поради тежкия живот и прогресивното обедняване. Това е сложен разговор, защото той касае психиката. Това са повреди, нанасени на народностното съзнание.
-----------
Все пак трябва да бъде намерена точната мотивация за нашето време, за нашата страна. Ето сега, проектът, по който ми предстои да работя, ще бъде за обучение на безработни, които да се занимават с хора с увреждания. Мотивът им да се запишат в нашия курс е, че за тях той ще бъде безплатен, а те ще придобият допълнителна квалификация. Това е проект, финансиран от Демократичната комисия при посолството на САЩ. Още не сме започнали работа по проекта, но знаем, че е одобрен. Надявам се да обучим поне по 30 души в три кръга. Това биха били 90 подготвени хора, но те ще бъдат подготвени, за да запълнят един друг вакуум - вакума за кадри. Когато едно семейство има възможност да плати на един човек да гледа детето му, то има голям проблем да намери такъв подготвен човек. Важно е каква е професията им, за нас на първо място са безработните медицински сестри. От личен опит знам, че е важно това лице да е медициниски грамотно. Ще предпочитаме рехабилитатори, социални работници и бихме могли да подготвим педагози за по-леките случаи.
- На фона на всички тези сериозни проблеми как ви изглеждат горещите политически сюжети, с които започна тази есен?
- Трябва да ви кажа, че много съм се дистанцирала, защото съм силно огорчена от политическата неграмотност в нашата страна. Много силно ме вълнуваха тези неща в началото на промените, и аз като много хора ходех на митинги, подскачах, но напоследък у мен са се задействали защитните ми механизми. Аз съм писател и моята задача е да си пиша нещата, защото, както е казала Ана Ахматова - никой няма да ви напише моите стихове. Това само аз мога да го направя. По принцип не съм имала някакви очаквания, та сега да се чувствам разочарована.
- И все пак, не се ли е отворила прекалено много ножицата между хората във властта и хората с проблеми?
- Мисля, че тя винаги е била толкова отворена. За съжаление тази ножица много трудно се затваря. Пак искам да кажа, че ако някой се опитва да затвори тази ножица, това са хората от социалното министерство. Убедена съм, че много от проблемите съществуват, защото никой не се е сетил, че такъв проблем има.
- Дали истинските инвалиди не са във властта, дали нравствената и морална инвалидизиция на политическата класа не й пречи да разбере какъв е дневният ред на обикновените българи?
-------------
- Смятам, че въобще човечеството се състои основно от инвалиди, за жалост. Не мога да извадя българите от контекста. Но колкото и да съм недоволна от националния ни микроклимат, смятам българина за един доста буден човек.
------------
Смятам, че човечеството се състои от дълбоко спящи хора, които въобще не знаят за какво става дума, хора, които са толкова лесно манипулируеми, толкове лесно се хипнотизират от цялата външна среда, от реклама, от кино, от телевизия, че нямат време да помислят за своята същност. Ако има нещо, което е непреходно у нас, това е нашата божествена искра. А ние не й обръщаме внимание и тя е в някакво зародишче. В това отношение смятам българина за сравнително по-малко спящ. А за душевната инвалидност, тя важи за всички - колкото повече се развиват високите технологии, толково нашите човешки технологии ръждясват и западат. Все по-малко сме хора. Затова е толкова трудно да се наберат и доброволци. А що се отнася за управляващите, те са като всички останали, те са част от този народ, част от общата духовна инвалидност. Много харесвам един израз на Никита Михалков, че е дошло времето на интелектуалния "Макдоналдс". Да, всички седят и дъвчат тези безвкусни бургери, защото така правят всички. Това е най-пагубният израз "Така правят всички".
Това, че от време на време ти обръщам внимание е, защото винаги ми е било да се закачам с хора, които обичат да си избиват комлексите, като показват във форума широки познания върху творчеството на Пушкин, например! 