|
Училището бе нечакан продукт на мисионерска активност,
насочена в нетипична посока и попаднала на подходящото място в подходящия момент.
Роберт колеж бе основан от евангелски мисионери, дошли в Ориента, без да знаят нищо за него, изпълнени с пламенния стремеж да покръстят езичниците. Действителността, обаче, попари надеждите им. Мюсюлманите нямаше как да бъдат покръстени - главите им щяха да полетят. Християните пък, макар и привърженици на "отвратителните суеверия" на гръцката църква, според евангелистите, си скъпяха църквата, запазила ги като общност в дългите векове чуждо владичество. Не смятаха да се отказват от нея. Успехът на прозелитистките усилия (да намерят привърженици на тяхното вероизповедание, б.р.) клонеше към нула. Успехът дойде не където го бяха планирали. Местните с готовност посещаваха училищата, основавани от мисионерите. Не за да слушат проповедите им, а поради редките тогава уроци по химия, по физика, по музика дори. Един от най-опитните сред американците Сайръс Хемлин - типичен янки със стръв към новото, с практичен дух и с практически наклонности и милионерът филантроп Кристофър Роберт се свързаха в началото на 60-те г. на ХIХ в.
Двамата основаха на 16 септември 1863 г. - точно преди 140 години - училището, което и досега съществува и носи името Роберт колеж. То трябваше да дава светски знания и да възпитава в принципите на християнския морал. На българите като потенциални ученици основателите не разчитаха. Но българите - особено в първите десетилетия на съществуването й - се превърнаха в
гръбнака на образователната институция
От средата на 60-те г. насетне всяка есен десетки българчета се отправяха към Цариград. Обучението в колежа не бе евтино. Учител в нашенско училище трябваше да внесе едва ли не цялата си годишна заплата, за да плати таксата. Ясно е, че не на учителите разчиташе ръководството на колежа. Помагаха стипендиите. Но не много. Затова повечето деца идеха от подбалкански и тракийски заможни градове и села - Елена, Сливен, Котел, Копривщица, Калофер, Жеравна, Пловдив. Бяха от тежки фамилии - Маджарови, Гешови, Бракалови, Горбанови и др. В редки случаи, някои ученици получаваха подкрепата на местните общини, на църковници, на заможни съселяни и съграждани, които искаха да подпомогнат някой буден и амбициозен момък. Колежът привличаше с разностранните знания, които даваше. До към края на 80-те г. на ХIХ в. гимназиите в Княжеството трудно можеха да се сравнят с него. Привличаше с многобройните езици, които се изучаваха. Привличаше с възпитаването в дух на космополитизъм.
Подготвителен отдел:
английски, аритметика, география, роден език; френски, немски или турски; рисуване и чертане.
Първа година:
английски; алгебра; геометрия; зоология; езици.
Втора година:
английски, геометрия; алгебра; тригонометрия; физика; стара история; латинска граматика; старогръцки или старобългарски или староарменски; езици.
Трета година:
Шекспир; землемерство; аналитична геометрия; физиология; химия; нова история; латински; езици;
Четвърта година:
риторика, логика и английска литература; инженерство; аналитична химия; минералогия; богословие; парламентарно право; политическа икономия; ботаника; биология; физическа география; ораторско майсторство; езици;
Пета година:
геология; дескриптивна геометрия; психология; етика; история на философията; история на цивилизацията; философия на историята; международно право; ораторско майсторство; езици.
Родителите оценяваха и строгата дисциплина. Физическите наказания не бяха правило, но не бяха и изключение.
Българчетата не винаги бяха най-многобройната национална група, но обикновено държаха първо място сред дипломираните. След половинвековна кариера президентът на колежа Джордж Уошбърн си спомняше, че най-блестящият клас в историята му бил този от 1871 г. И как няма да е - в него се учеха Ст. Панаретов от Сливен, К. Стоилов и Ив. Ст. Гешов от Пловдив, П. Хр. Тъпчилещов от Пловдив и Ив. П.Славейков - всички оставили значима диря в новата ни история. В класа, завършил през 1875 г., петима от първите шестима по успех бяха българи. Първенец беше бъдещият министър Александър Людсканов, набрал 98.5 точки от 100 възможни.
--------------
Господине, редакторе,
Прездение си, а именно на 23 юний по стар стил а на 5 юлий по новий, имах случай да се намеря на Румели Хисар.
В него ден празднуват американците денят на освобождението си от английското правителство и понеже на туй място се прави сега новото здание на известното ви училище в Бебек, под име Роберт колеж, то настоятелят на новото здание, Д-р Хемлин беше поканил всичките си приятели да присъствуват при полаганието на краеуголнийт камък на това заведение...
Без да ви казвам много много за какво и колко е било това събрание, стига само да ви кажа, че на едно събрание гдето присъстваше американскийт посланик и консул с всичкото си дипломатическо тяло, гдето ся намерваха английскит консул, секретар и повечето главни английски търговци с фамилиите си, гдето беше дошел и Мехмед Рефик ефенди, бившийт турски посланик в Париж и учениците на едно цело училище, събрани накуп, не можеше да бъде по-великолепна картина от тази, която ся представляваше на очите на зрителя в деня на 5 юлия връз поетическият бряг на синьогълъбивият Бъспор на Хисарската могила.
След закуската, която ся предложи на гостите, тържеството ся започна с призоваването на божието благословение върху това предприятие.
Подир него американският посланик Н. В. Г. Морис изрече едно слово, в което изложи целта и назначението на това заведение, за което главният завещател г-н Роберт, който живее в Ню Йорк е положил 20000 лири стерлинги. Г. Морис сключи словото си с полагането на краеуголният камък в който бяха засмолени имената на всичките учители и ученици от началото до днес на това училище, вестници от всички народности, които ся печатат в Цариград, както и монети от разни царства и други забележителни неща...
И тъй тържеството ся свърши и събранието ся разотиде а останаха само учениците и съседите им да ся наедоха добре като на българска свадба..."
----------
Обучението в колежа разтваряше широки врати към кариера. Двама от възпитаниците му - д-р К. Стоилов и Т. Иванчов станаха министър-председатели на Княжеството, министри станаха Иван Белинов, Михаил Маджаров- автор на най-добрите спомени на българин за колежа, Александър Людсканов, Иван Пеев-Плачков и др. Десетки бяха тези, които заеха високи изборни и административни постове - кметуваха в най-големите градове, представяха интересите на родината си в чужбина, депутатстваха, издаваха вестници, превеждаха книги. Десетки бяха и по-скромните труженици, които прекараха живота си като преподаватели в гимназии, лекуваха съгражданите си.
Златните години на колежа бяха 70-те и 80-те години на ХIХ в.
После, макар и с поскърцване тръгна новосъздадената образователна система на Княжеството. Авторитетът на училището си остана висок, но донейде се промени отношението към възпитаниците му. Истинските промени тогава ставаха в Княжеството. Колежаните ги следяха отстрани. Много бяха алтернативите за добро образование. Да си завършил Роберт колеж - в това имаше вече отсянка на парвенющина. И въпреки това ролята на институцията си оставаше не малка. Поне двеста българчета се гордееха с дипломата си от Роберт колеж, издадена преди Балканските войни. Няколко хиляди преминаха през стаите му - кой за година, кой за две.
Преподавателите от колежа д-р Дж. Уошбърн и Алберт Лонг оказаха неоценима услуга на народа ни през Източната криза от 1875-1878 г. С широки контакти сред българите те бързо узнаха за зверствата при потушаването на Априлското въстание и предадоха първите сведения за тях на английски и американски журналисти. Така подбудиха обществената кампания в защита на българския народ, която даде основание на Русия да започне Освободителната война.
* * *
На 16 септември 2003 г. в 9.30 ч. в изложбената зала на Главно управление на архивите към Министерския съвет на ул. "Московска" 5 се открива документална изложба за историята на американските училища у нас, подготвена заедно с фондация "Хемимонт".
|
|
|