|
Не може да се отрече, че рязкото сваляне на данък печалба е сериозна и позитивна мярка за подобряване на икономическата среда. То би трябвало да накара бизнеса да инвестира освободените пари в обновяване и разширяване на производството, да разкрие нови работни места, да насърчи чуждите инвеститори да дойдат у нас. Всичко това би трябвало да доведе по-висок икономически растеж и по-солидни доходи, които пък ще увеличат покупателните възможности на населението. Само че целият този ефект може да се очаква най-рано през 2005 г., когато ще се плаща реално по-ниският данък. Тогава ще стане ясно и дали спестените от това пари няма да бъдат "изядени" от по-високите акцизи и други разходи на фирмите. Показателно в това отношение е, че към общините, в които сега има нулев данък печалба, няма наплив от инвеститори.
Затова помпозно обявеното намаляване на ставката преследва по-скоро чисто политическа цел -
да тушира противоборството в редиците на кабинета
Не е тайна, че първоначалното намерение на Велчев да намали данък печалба само с 1,5% - до 22%, догодина вместо до обещаните 20%, предизвика гнева на министъра на икономиката Лидия Шулева. Така премиерът бе изправен пред трудна дилема кого от двамата да подкрепи. От нея го измъкна самият Велчев, който явно си е извадил поука от драмата с оставката посред лято - че с извиване на ръце и ултиматуми нищо няма да спечели. Затова финансовият министър елегантно надцака колежката си и предложи с 0,5% по-малък данък. Той обаче отговори твърде неубедително на въпроса защо ден преди заседанието на кабинета намаляването на данък печалба до 20% бе фатално за бюджета, а свалянето му до 19,5% сега е съвсем приемливо. Обяснението, че екипът на Велчев неочаквано открил възможности - от по-малко лихви по външния дълг, които ще се платят догодина, - е доста съмнително. Ситуацията е аналогична с мистериозно откритите ден преди изборите пари за 13-а пенсия и заплата. Икономически издържано обяснение би било, че кабинетът е решил да съкрати някои държавни разходи и така е осигурил разхлабване на данъчната примка. Но
с това властта не може да се похвали
Царистите и техните партньори от ДПС забавиха реформите в бюджетната сфера, с което не успяха да направят управлението на публичните дейности по-ефективно, а издръжката им - по-евтина.
Въпреки че Велчев едва ли ще си признае, рязкото сваляне на данък печалба е не просто жест на добра воля, а част от внимателно обмислена стратегия на царската власт за оцеляване до края на мандата. Финансите на държавата за следващата година са вързани така, че да се избегнат противоборства с потенциално най-опасните опоненти. И НДСВ да се спаси от най-сериозната заплаха след грозния провал на местните избори - приемането на новия държавен бюджет да бъде бламирано.
За да избегне този сценарий, правителството предлага промени в данъците за 2004 г., с които да удовлетвори най-важните и опасни за него интереси и да си осигури дори и крехко закрепване на управленското кормило.
Коалиционният партньор ДПС например щеше да мине в редиците на критикарите на бюджета, ако царистите не бяха се постарали
"да откупят" неговата подкрепа със значителните субсидии
в земеделието и тютюнопроизводството догодина. Удовлетворено е и искането на Доган за повече пари за инфраструктура - 1,330 млрд. лв.
Същото се отнася и до съдебната власт. След миналогодишните разправии с магистратите този път кабинетът се поправя и осигурява най-голямо увеличение точно на този сектор - с 44%.
И към кметовете е направен жест в разгара на битката за местната власт. След като миналата година в бюджетите им бе заложен недостиг от 130 млн. лв., за 2004 г. парите за тази издръжка са осигурени изцяло.
Единственият забравен от щедро сипещия пари финансов министър са обикновените хора. За първи път от 1997 г. насам данъците върху личните доходи няма да бъдат намалени.
Хората ще понесат и сериозен ценови шок
- горивата ще поскъпнат заради повишения акциз, а оттам и всички останали стоки. Заплатите в бюджетната сфера ще бъдат вдигнати едва в средата на годината с 8,5% и реалното им увеличение ще бъде изядено от инфлацията. Но пък хазната ще прибере повече пари от тях като налог. Защото въпреки че ДОО няма да се промени, данъчната тежест върху заплатите всъщност ще се увеличи. Частниците пък въобще са скептични по въпроса за увеличението на заплатите и привеждат като аргумент по-високите акцизи, скочилите съдебни такси и т. н.
А именно ниските доходи са най-слабото ни място по пътя към Европейския съюз, към който така неистово се стремим. И именно те трябва да са основният приоритет на кабинета. А задачата на Велчев е не да избира на кого да заложи - на бизнеса или населението, а да намери "златната среда". Защото вярно е, че няма богати граждани при полумъртъв бизнес. Но също така е вярно, че няма просперираща икономика при едва оцеляващо население.
