|
Местните, "загрижени" за дясното противници на председателя на СДС, не забелязват това писмо, омайват се от влизането най-сетне на бившата компартия в Социнтерна и окачествяват резултатите от изборите за СДС като "убийствена, потресаваща, катастрофална, съкрушителна, потискаща, небивала, макар и логична загуба". Като добавка въпросните леви сноби за пореден път люто ругаят българския народ за неговата недалновидност и тъпота.
Викането на критиците винаги се чува по-ясно,
въпрос на силно викане
Само че както викат, те все подминават по-важните въпроси, а за възможни отговори изобщо не искат да чуят. Толкова ли сложни са тези въпроси? Или са просто неудобни?
Ето опит за няколко отговора на старателно премълчаваните въпроси:
Изборите показаха, че СДС е представителната, водещата политическа сила вдясно и втората сила в България. Който както и да ги пресмята, резултатите не са по-лоши в сравнение с юни 2001-а, дори са малко по-добри.
Политическата активност около местните избори показа, че ръководството на СДС има разработена програма за управление. Трябва да си сляпо тенденциозен, за да не забелязваш това, когато става дума за привличане на инвестиции, за по-добра жизнена среда, за качествено социално и здравно обслужване, за образование и култура, за бързи и достъпни административни услуги, за прозрачност на управлението, за обществен ред и сигурност. И разбира се, за потвърждаване на евроатлантическата ориентация на България без никакви компромиси. СДС продължава да управлява в достатъчно общини, където има възможност да доразвива своя десноцентристки европейски проект.
За СДС гласуват онези, които вярват в необходимостта от прозрачност и отговорност в управлението в диалог с хората.
Резултатите от изборите показват, че СДС започва да си връща доверието
именно на такива хора.
Много пъти през последната година и половина кой ли не за щяло и нещяло изискваше СДС да провъзгласи нова коалиционна политика. Ръководството аргументирано изчакваше да минат изборите. Сега се вижда, че е било правилно да се изчака. След изборите СДС вече не е сам в десноцентристкото пространство. Има политически формации, за които беше даден вот, те реално съществуват, с тях може и трябва да се говори. Гласуването показа също, че много партии изобщо ги няма - независимо дали някакви лица още се провикват по медиите от тяхно име. С тях не може да се говори. След тези избори разпадащата се компания на управляващите изобщо не може да претендира за място в политиката, още по-малко в обществото.
Трезвият извод е: СДС не може сам да постигне целите си. Естествено е да потърси партньори в своето политическо пространство. Разбираемо е да постави пред тях своите изисквания. Ако оценките по принципни въпроси съвпадат, ако условията на СДС бъдат приети, може да се мисли и разговаря за рамките на бъдещи съвместни действия.
СДС винаги го е декларирал и с думи, и с действия, каза го преди тези избори, заяви го след тях - основен противник е БСП. Това е принципна позиция, отстоявана от всяко ръководство на СДС, която левите агитатори наричат "пещерен антикомунизъм".
Противниците на синята партия бесуват срещу откритата приемственост
на лидерите, която гради основата на принципите. Противник е БСП, противник са онези, които бленуват промяна в геостратегическите приоритети на България, противник са авторите на илюзии за ограничаване на така трудно постигнатите демократични завоевания. В защитата на тези основни ценности през годините лидерите се сменяха, но не измениха на главното. Филип Димитров застана зад Иван Костов, Костов застана зад Екатерина Михайлова, тя е зад Надежда Михайлова.
Критиците на СДС все "забравят" за категоричната последователност, с която ръководството и лично лидерът наложиха ясни правила и изисквания за прозрачност в партията. Надежда Михайлова не сключи сделка с никого, не изневери на достойното поведение, не се поколеба да вземе най-трудните решения и да предприеме болезнени действия. Наистина изумително е как из калта, разляла се навсякъде из българския политически пейзаж, тя се реши на мерки, немислими за предпазливите прагматици и за тарикатите в политиката.
Най-тежката атака срещу нея сега е, че не достигна до втория кръг на изборите в София. Само че СДС и Надежда Михайлова постигнаха и в София, и в страната резултат двоен и по-висок от всички социологически прокоби, с които беше облъчвано обществото през последните 9-10 месеца. Само че сега се случва това, за което тя говореше през целия месец преди изборите -
СДС започва да налага своята визия, своите принципи,
своята стратегия за бъдещето на София.
В неделя Стефан Софиянски ще бъде достатъчно подкрепен, за да получи правото на трети кметски мандат. Но този път той ще управлява под контрола и според изискванията на съвършено ново мнозинство в общинския съвет. То ще определя правилата и принципите, то ще контролира кмета и неговия екип.
Ако не пожелаят да се присъединят към разума на новото мнозинство за решаване проблемите на столицата, съветниците от БСП и НДСВ сами ще се изолират. Различните приоритети на левите и провалът на управляващите правят трудно, ако не невъзможно сътрудничеството и с едните, и с другите. Принципите, които СДС изисква и ще наложи, ще направят невъзможно в общината да се копират задкулисните пазарлъци, практикувани в коридорите на правителството. Така в София могат да се зародят основите на ново обединение за нов тип управление, в което водещи да бъдат прозрачността, отговорността, контролът, координираните действия.
Законовите промени, извършени от парламента по настояване на СДС, и правилникът за работата на съвета ще трябва да изключат възможността
в София да се случва пак онова, което е бивало през последните 8 години -
щедро платени съветници, които независимо от партийната боя бодро гласуват всяка приумица, всеки каприз на кмета, на своя председател, най-често на двамата заедно.
Консултациите от последните дни дават да се разбере, че разумът може би надделява в повече политически глави. Като се изключат, разбира се, напълно самозабравилите се управляващи, вече никой не приема политиката и поведението на техния лидер. Местните избори, каквито и да ги приказват царските пропагандисти, правят все по-нетърпима арогантността, с която забатачват държавата.
Предстоят горещи събития. Формирането на ново обединение в дясното - не само в София, още по-енергично на други места в страната - дава знак за това.
