Решението на Надежда Михайлова да даде партийната подкрепа на втория тур за Стефан Софиянски не е най-важното решение в историята на СДС, въпреки че мнозина вият от ярост и крещят от възторг.
Това решение бе логично в дадената кризисна ситуация. Загубил си вота и трябва да избереш кого да подкрепиш - просто като фасул. Тук не става въпрос за кауза - няма политическа кауза, която да те кара да бойкотираш демократични избори. СДС щеше да изтърпи много по-силни критики, ако не бе направил този ход. Надежда Михайлова щеше да бъде набедена за ощипана девойка и за вярна спътница на Иван Костов.
Ако всичко бе идеално за СДС, сигурно никой на "Раковски" 134 нямаше да си помисли да прави необмислени стъпки - да си оттегли кандидата, да си кандидатира лидера, а накрая да подкрепи прекия си опонент в сродното политическо пространство. Ако сега сините не бяха застанали зад Софиянски, пътят към края на СДС щеше да бъде открит като магистралата към "Люлин". СДС щеше да остане малка, себична, сърдита партия, пълна със сенки от миналото.
Разбира се, няма спор - след подкрепата на Софиянски и след коалирането с гергьовденската листа шансовете за маргинализирането на СДС остават прекалено големи. Защото е ясно какво ще стане в неделя вечерта - кметът ще каже едно просто изречение: "Благодаря на седесарите, които ме избраха."
Софиянски ще внуши на всички десни, че той е техният естествен лидер,
ще опита да превземе партията отвън.
Наистина пред СДС стои въпросът за принципите. Сините с лекота могат да бъдат омотани в дискусии чисти ли са парите на новите стари техни приятели, морално ли е да протягаш ръка на хора, които до вчера си обявявал за помияри и ренегати, редно ли е да изгониш един човек през вратата и после да го пуснеш през прозореца.
Но политиката не е баница, която може да оценяваш просто като вкусна или безвкусна. Политиката не е място за бурни страсти. Така беше в началото на 90-те и за съжаление доста хора зациклиха на онзи етап. Политиката е далеч по-сложно занимание. Политиката - това са интереси. Балансиране между лични, групови и обществени интереси. И е въпрос на доказване. Някои казват, че 75% от софиянци смятат досегашната община за корумпирана, но други с право опонират - хората предпочетоха Софиянски при гласуването. Това е. Избирателите решават кой е съмнителен политик от зоната на здрача и кой не е.
След като всички повтаряха като папагали, че България се нуждае от стабилна десница точно толкова, колкото и от обединена левица, че не може да "ходи на един крак", учудващо е, че днес повечето наблюдатели не приемат опита - поне на декларативно ниво - за споразумение в рамките на софийската десница.
Може ли СДС да оцелее, или ще изчезне като динозаврите през креда - това е въпросът, поставен на тези избори.
Може, но първата стъпка задължително минава през единодействие в рамките на десницата.
Иначе червената вълна просто ще разбие десните отломъци
в общинските съвети, а след това с лекота ще окупира мнозинството в следващия парламент. За да оцелее, СДС не трябва да се размива в коалиции, а само да кооптира сродни партии чрез предизборни споразумения. Да действа по формулата "Заедно, но разделени". Задължително е десните споразумения да се реализират постепенно, плавно, мотивирано и само до границата на търпимостта. Бързото и мащабно окрупняване на десницата би довело до взрив вътре в СДС. Надежда Михайлова трябва да търси вътрешнопартийно съгласие за новата политика на сътрудничество, а не за някакъв имагинерен нов морал. Защото няма такива животни като "нов" и "стар" морал.
СДС може да оцелее само ако се реформира. Партията е препълнена от хора, които биха загубили всички мажоритарни битки. Ако Надежда Михайлова не обнови елита й, всички сметки за оцеляването на СДС не струват пет пари. Това е проблемът "Надежда". Тя не е виновна за загубата на изборите, не тя е човекът, който предизвика кризата в дясното. Самата истина е, че Михайлова завари всички открити проблеми на партията - кадрови, коалиционен, морален, идеен. Нейната вина е друга - че за година и половина не намери смелост да разсече нито един от тези проблеми.
Сега тя трябва да оправи кашата, която другите забъркаха. Защото сега "проветряването" на СДС не е партиен проблем, а проблем на десницата, т.е. обществен проблем.
Ако го направят това след изборите и във кратък срок , ще знаеш че ще е такава желязна синя бариера която няма да може да се вдигне така лесно , или въобще !
Можеш да ми вярваш какво казвам , но аз вярвам на моите Френски и БГ сини ! Остава желанието и волята другото е лесно ! И сега е момента !
(Който не се сеща - имам предвид Симеон!) 
