В България правителството е най-печелившият "бизнесмен" от бизнеса с коли, но не прави нищо, за да осигури добри пътища за движение на тези коли. От 1 ноември хората, които искат да внесат автомобил в страната, ще трябва да платят и представят на граничната митница обезпечение за всички държавни налози - мито, ДДС и акциз. Това е само поредната серия от системния държавен рекет в този бизнес.
Ако човек отвори някой от немските сайтове за продажба на употребявани автомобили, запознае се с предлаганата "стока" и след това обиколи българските автокъщи, или просто аналогичните българските сайтове, той не може да не остане учуден от разликите в цените. Всъщност "учуден" е най-леката възможна реакция, а стандартната е една напълно закономерна, логична и справедлива, изключително цветиста "псувня". Защото това, което в Германия - страната с един от най-високите жизнени стандарти в света, струва 1 евро, тук в България - страната, която изобщо не знае какво значи това жизнен стандарт, струва 5 евро. Съвестният и отговорен гражданин може да се възмути на подобна гавра с правото да бъде потребител, да се разгневи на "тия гадни копелета вносителите", и да си каже, че сам ще си ходи до Германия да си докара бричката. Само че ако го направи, ще разбере защо е сбъркал посоката на гнева си и че пазарната икономика и конкуренцията отдавна са стопили възможностите за свръхпечалби на вносителите. И че всъщност има един единствен друг обществен вредител, който прави така, че коли, достъпни в Германия и за българския джоб, у нас да стават достъпни само за малко по-замогналия се джоб. Този обществен вредител е българската държава.
Има една много интересна софтуерна програма, помагаща на желаещите да си внесат кола, да си изчислят дължимите мита, акцизи и ДДС. Тя се разпространява безплатно от сайта на Министерството на финансите. И ако "поцъкаш" малко с нея, разбираш
къде е разковничето на високите цени на старите коли.
Няма нужда да ровиш по митническата тарифа и по безкрайната правителствена документация, за да видиш какво е измислил българският чиновнически гений. Макар че в интерес на истината, преди да пишем тази статия, все пак бяхме длъжни да погледнем и в нормативната база.
От нея, и от програмката, еднозначно можем да направим извода, че причина за високите цени на употребяваните автомобили у нас, е желанието на държавата да си пълни джоба за сметка на купувачите. И го прави по абсолютно брутален начин...
В Германия автомобил от нисък клас от типа на "Фиат-Типо" на около 10 години струва в диапазона от 100 до 600 евро. Горната граница е за кола в доста добро състояние и с много "екстри". Долната е за "трошки". Масовата приемлива цена е около 300 евро.
Същият автомобил, купен от автокъща в България, струва вече около 3000 лева, или към 1500 евро. То бива наддаване, бива, ама българинът да плаща 5 пъти повече от немеца за едно и също нещо, това вече е прекалено...
Ако въведем техническите данни на "Типо"-то в посочената програмка обаче, ще видим и кой е на най-голяма печалба от факта, че бедният българин (защото богатите българи не карат "Типо") е решил да си купи скромна кола.
За автомобил от този вид, на тази възраст и с тази мощност (90 конски сили) държавата прибира ни повече, ни по-малко от 513 долара ДДС. Или по настоящия курс на долара - към 450 евро. За продукт, струващ 300 евро, плащаш на държавата 450 евро данък. Това си е ставка от около 150%. Т.е. само колата плюс дължимото на Милен Велчев струва 750 евро. Като отчетем и транспортните разходи, плюс необходимата печалба на вносителя, ето, че вече имаме 1500 евро. 450 евро обаче в джоба не си слага никой друг по веригата освен държавата.
Подобна ситуация е парадоксална, при положение, че законово установената ставка на ДДС е 20%. Т.е. за стока, струваща 300 евро, трябва да се платят 60 евро ДДС. Т.е. колата би трябвало да струва с около 400 евро по-малко.
Много е странно решението дължимото ДДС да се изчислява на база на конски сили и време на съществуване на колата, а не от реалната и стойност. И защо за въпросните "коне" и "години" ставките са толкова високи, че да излиза, че плащаш 8 пъти повече, отколкото трябва?
При новите автомобили ДДС-то се смята на база на фактурната стойност на покупка. Т.е. с подобно решение държавата признава, че фактурата като документ е валидно доказателство колко струва колата. Защо не се ползва същата технология и при старите коли? Това дали ще караш стара или нова кола си е твой личен избор. Защо в единия случай ще ти смятат стойността по един начин, а в другия - по друг?
Отговорът на този въпрос също се намира в програмката.
Според нея, начисляваното ДДС за нови автомобили се смята точно като 20% от фактурната стойност на колата, плюс транспортните разходи. Но "номерът" тук е, че фактурната стойност на новите автомобили е по-висока и де факто държавата така прибира повече пари. Автомобил от класа на "Типо"-то, но нов, струва 8-10 хиляди долара. Държавата върху тях взима 1600-2000 долара ДДС... Защо да се "минава" само с 500 долара?
Прилагането на подобни двойни стандарти е насочено само към ощетяване на потребителя в полза на бюджета. Не може да се вкарват автомобили с едни и същи параметри и спрямо тях да се прилагат различни критерии на данъчно облагане. И не може да те карат да
плащаш данък, по-голям от стойността на самата кола...
Само че държавният мото-вампиризъм не свършва до тук. Защото народът не кара само малки и слабо мощни коли. И, не дай си боже, да поискаш нещо от типа на "огромните" 170-180 "коня", вече ти се налага да платиш и акциз.
За автомобил с мощност 180 конски сили на 10 години дължимото ДДС е 1436 долара, или 1260 евро. За пример, подобна кола с марката BMW в Германия струва до 2000 евро. Т.е. плащаш ДДС в размер на 60%, въпреки че ставката е 20%. Но дължиш и 2052 долара акциз. Т.е. още 1800 евро отгоре. ДДС-то и акцизът заедно удрят към 3000 евро, което отново е над 150%. Чуди ли се някой защо едно BMW в България излиза 10-15 хиляди лева?
Може ли някой в тази държава да отговори защо се прилага подобна директно дискриминационна спрямо българския жизнен стандарт политика? Автомобилът е неразделна част от нормалния жизнен стандарт на човека. Това, че той не може да си купи нов, не значи, че няма право на никакъв.
Гаврата с правото на нормален транспорт на българина обаче изобщо не свършва със старите автомобили. Защото е много интересен и един друг аспект на дължимите налози върху новите. За по-мощните нови коли също има акциз. За 180 "коня" той е 40%. Т.е. за нова кола, която струва 20000 долара, дължиш 8000 долара акциз. Странно е, защото държавата налага повече пари по това перо да се плащат за внесена нова кола, отколкото за стара. И защо отново тук за база се взима цената, а в другия случай - конските сили. Принципно акцизите са вид налог, който се плаща примерно за по-голямата вредност на някакъв продукт, за повече замърсяване на природата и пр. Прилага се и за по-луксозни стоки. Но автомобилът, дори и малко по-мощен, не може да се възприема като луксозна стока в едно общество, стремящо се към висок жизнен стандарт. Това не е "Ролс Ройс" или "Майбах" в крайна сметка. Ако пък смисълът на акциза е някакъв екологичен или за "вреди", тогава той трябва да е по-нисък за новите коли, отколкото за старите...
За да бъде пълна подигравката обаче, в случая, след като се сметне това вземане, задължителното ДДС се смята не само върху фактурната стойност, а и върху акциза! Т.е.
държавата налага данък върху данък!
Така за въпросната кола няма да платиш 4 хиляди долара ДДС, а 5600, защото има и 20% върху 8-те хиляди на акциза! Общият размер на държавните вземания за една нова кола от този тип възлиза на 13600 долара, или 68%!
Всевъзможните данъци и такси около автомобилите са едни от най-сигурните за събиране вземания. При тях корупция не е възможна, защото не можеш да дадеш нещо "на ръка" на митничаря и да минеш "метър". Кола с неплатено ДДС не може да се регистрира в КАТ и да си вземеш номер. Т.е. не можеш да я караш. Държавата винаги и при всички случаи си прибира парите и по този начин се явява общо взето най-печелившата страна от бизнеса с автомобили в България. Т.е. тя е най-големият търговец и най-големият спекулант на този пазар. Подобно статукво никак не е приемливо за общество, което се стреми към свобода и към модерна частна икономика.
Парадоксално е човек в Германия да може да ползва стара кола няколко пъти по-евтино отколкото в България. Обективно погледнато, конкуренцията на пазара на употребявани автомобили на запад ги е направила почти за без пари. Какво са 300, 600 или дори 1000 евро за гражданин, който взима 2-3 хиляди евро месечно? Посочените цени са достъпни дори за джоба на средния българин със заплата от 100-150 евро месечно. Свръхпроизводството и натрупването на автомобилен парк на запад създава условия, при които потребителите могат на ниска цена да получат висока потребителна стойност и де факто да си вдигнат жизнения стандарт. Защото колата си върви, върши ти работа и ти осигурява удобства.
В България шансът населението да се възползва по-масово от този ефект на глобалната икономика е присвоен от държавата. Тя изкуствено издува цените, за да събира пари и да си пълни бюджета. И да купува на своите чиновници чисто нови коли за по 100 000 долара, да им ги подменя през 2-3 години.
Парадоксално е и нещо друго - държавата печели яко от вноса на коли, но не прави нищо, за да върне тези пари обратно на обществото. Логично би било налозите върху автомобилите да отиват за строежи на нови пътища и за ремонт на старите. Особено онази част от налозите, която е над, така да се каже, нормалното ниво. Т.е. ако за автомобил от 300 евро, дължиш 20% ДДС - 60 евро, те си влизат в общия бюджет и служат за общите цели на държавата. Но като платиш 450 евро ДДС, тогава останалите 390 евро не би ли трябвало да идат за пътища? Да не говорим за акцизите, които са си директен целеви налог и трябва да ходят точно за целта, за която се събират... Само че пътища няма, и чакаме ЕС, или някой друг отвън, да дойде да ни ги построи...
Ако някой мисли да си купува кола скоро, нека да знае, че по този начин, той ще се превърне в един от най-полезните членове на обществото. Той ще стане един от най-съвестните му данъкоплатци. И трябва да се чувства горд от това, а не да се чуди кого на "напсува" на излизане от автокъщата. А тези, които вървят пеша по улиците, може би би било добре всяка кола, която видят, да и се кефят максимално. Защото собственикът й е допринесъл чинно и съвестно за стабилността на държавния бюджет, без да очаква съвсем нищо в замяна от собственика на бюджета.
Защо ли в България Андрешко все още е положителен герой?
|
|