От призивите в полза на Софиянски лъхна на мухъл. Те не са: той ще управлява по-добре от Александров, а: да не допуснем кмет "комунист". Събужда се онова, което владееше България през 90-те години и на практика докара до тежко състояние държавата и икономиката. Защото при него аргументите за избор на управляващи бяха не заради качества, а защото са "наши" и викат "долу комунистите". Така СДС оглави и съдебната власт, и икономиката. Резултатът се видя. Дълбоко разстройство на държавата.

Слава богу, днес антикомунистическите трепети на лидерите нямат същата подкрепа в избирателите както през 90-те. Повечето от тях видяха, че крясъците против червените прикриват амбиции за власт и кражба.

Забавно е, че призивите на Надежда Михайлова да не допуснем "нереформираната" БСП (до поста кмет на София!) идват в момент, когато Социнтернът прие нашите т. нар. "комунисти" за пълноправен член. Това сигурно няма да им помогне много на изборите, както и външната подкрепа за СДС досега не е имала решаващо значение.

Пък и изборите за кмет са нещо друго. Заставайки зад Софиянски с антикомунистически аргументи, различните партии само политизират поста кмет. Тоест за тях той не е човек, който управлява града - една твърде професионална, експертна дейност, - а политически пост, на който трябва да седне наш човек. И зад политическата фасада да последва раздаване на баницата - на тая партия кметски места, на оная - членство в бордове и т. н.

Александров декларира, че няма да допусне такива пазарлъци и ще си назначава по своя преценка и професионални качества. Самият факт, че го декларира, без да го питат, показва, че това е по-скоро предупреждение към лапачите в БСП и той има воля да не ги допусне да му вържат ръцете. Александров е банкер и не е член на БСП. Той е сравнително ясен.

Доколко е ясен обаче образът на Софиянски след два мандата кмет на София?