Данъчната политика според монетаристите е един от основните лостове за регулиране на икономиката без държавна намеса. Ролята на държавата е да създаде правилата и да остави играчите на пазара на волята на пазарните сили. В тези правила, разбира се, влиза и общото намаляване на данъчната тежест с цел повишаване на икономическата активност - създаване на нови работни места, по-високо потребление и т. н.
Правителството явно добре е анализирало изборните резултати от първия тур. И ефектът не закъсня. Ненадейно се снижи данъкът върху печалбата. В името на хората - основното богатство на страната, както пише в управленската програма на НДСВ. Ход логичен и правилен.
Защото винаги и само хората са тези, които плащат данъци
Защото фирмите не биха съществували без своите акционери и собственици. Свалянето на 4 пункта от данъка върху печалбата е много ефектен ход, който обра овациите. Предложените промени са изцяло в духа на дясно ориентираната политика - стимулиране на бизнесклимата, който от своя страна ще създаде заетост и ще повиши икономическата активност.
Дотук всичко е добре и е много хубаво. Даже прекалено хубаво. Все пак именно бизнесът с парите си качва дадена политическа сила на власт (например НДСВ) или съответно я сваля (например СДС). Има обаче и един друг, немаловажен елемент - работната сила, която участва в този бизнес. Това са всички онези дребни и средни данъкоплатци, които са и гласоподаватели.
Именно тези гласоподаватели на Димитровден и седмица по-късно дадоха един сериозен сигнал, че
има нещо гнило и то не е в Дания, а си е точно у нас
И че е необходима промяна - реална и осезаема. Удовлетворяването на това послание остана май за друго заседание на Министерския съвет, за друг пакет данъчни промени и за друг бюджет. Заприлича на един стар политически виц, в който Политбюро решава какви икономически мерки да предприеме. И се вдигат цените - на сирене, на яйца, на месо и др. В един момент един от членовете плахо се обажда: "А заплатите, тях няма ли да вдигнем?" "А, не - отсичат останалите, - достатъчно вдигахме днес!"
Та така се получава и с данъчните промени сега.
Когато дойде ред на обикновения данъкоплатец, бонбоните свършиха
Запазването на таблицата за облагане доходите на физическите лица без промяна оставя икономиката на един крак. Модернизацията, заетостта, която се очаква от 150 млн. лв., оставащи у бизнеса, няма да бъде съпроводена от увеличено потребление. А печалбата е резултативна величина и се облага само когато я има. Така че снижението на ставката не е достатъчен повод за радост.
Редно е да се помисли и за още няколко съществени и важни неща:
- какво се умножава с този нисък процент
Защото е вярно, че нашата ставка е по-ниска в сравнение с повечето развити страни. Но България все още не е достатъчно развита, за да мери ръст с Германия, САЩ, Великобритания и т. н. Освен това със ставката се умножава почти целият положителен финансов резултат и в този случай, дори и ниска, тя пак носи достатъчно приходи за бюджета. Твърде малко са намаленията, сравнени с увеличенията на този финансов резултат при преобразуване на печалбата;
- дали са достатъчни амортизационните стимули
Защото именно те помагат повече за модернизацията и инвестициите, отколкото сниженият данък;
- дали е правилна посоката на слабата капитализация
- дали увеличеното производство ще бъде усвоено от потреблението и не е ли твърде много непроизводителното потребление. Защото когато се правят данъчни намаления в развитите страни, те винаги са съпроводени с намаляване на държавите разходи. А бюджет 2004 не говори за снижения. Напротив, редица министерства откъсват значително по-голям дял от него.
Има над какво да се замислят управляващите. Защото ако не анализират и не разгледат "некои съображения", току-виж гласоподавателите, които в неделя не отидоха до урните, утре, в ролята си на данъкоплатци, могат да решат да не застанат пред данъчните служби.
-------------
* Авторът е преподавател по данъчно планиране и европейска данъчна политика в университета Атлантик, Флорида, Бока Ратон, САЩ.
Б. р. Заглавията са на в. "Сега".
Ами явно е решено да се сложи първо коня пред каруцата, Сматракалев, а не обратно. Взети са предвид:
1. демографските тенденции
2. очакваната повишена атрактивност след първата вълна на разширение
С последните две тирета мога да се съглася.