Каролин Нап с "Маниашки наръчник на Алис К." ще се окаже май вдъхновителката на Хелън Филдинг и плеядата автори на "chick lit" романите (изд. "Кръгозор"). Така нарекоха историите от сорта "Дневникът на Бриджит Джоунс" и "Сексът и градът" - с работещи момичета във възрастта на критическата младост, с твърде променливия им успех в службата и любовта, с катастрофичния усет към нещата от живота и задължителната самоирония. Нап (1960-2002) се препитавала из вестникарската верига Феникс, Бостън, прочула се с пародийната си рубрика за "лайфстайл", от която сглобила и тази си - дебютна - книга.

"Алис К. мечтае да прочете някъде нещичко - каквото и да е! - за жени, с които би могла да се идентифицира. И точно тогава й хрумва нещо - нещо ама толкова блестящо, че тя чак подскача и сяда в леглото.

- Ами да! - изписква Алис К. - сама ще си напиша книга!" Това е историята на Алис К. и това е почеркът на авторката й. Нищо по-различно от който и да е друг такъв роман. "Аз съм млада, трийсет и няколко годишна жена с професия" - Алис ли го казва или Каролин? Тук е, изглежда, ключът към успеха на тези четива - идентификацията.

Лесен се оказа мирновременният български консуматор на духовна храна. Дългата поза "нащрек" от студената война го изтощи. Матрицата на програмирания апетит го превзе и няма мърдане. Оправданията на матричарите са: "Стивън Кинг кара младите да четат, а не Ъпдайк!" Което е лицемерно размиване на границите между продаваемостта на материални и нематериални ценности. Все едно да кажеш: "Слави Трифонов кара младите да гледат телевизия." Като сме хванали това име - вижте как безболезнено то беше заприходено към героиката на личния успех! Без изобщо да се отчита примерно чистопробното промиване на мозъци - чрез шоуто му. За какво става дума ли? За пазарен фундаментализъм. И няма значение дали неговите сценаристи изпълняват нечия директива, горките, или някой ползва спонтанната им програмираност.

Но да не си разваляме настроението. Поне то е сигурното при Алис К. и нейните дружки - настроението. Не е нищо. Пък който не държи на него, да си задава въпроси като "За какво става дума?".