Една от погрешните представи, внушавана на българското общество, е, че е достатъчно една нашенска партия да си окачи етикетите "демократическа" и "антикомунистическа" и тя веднага се приема безрезервно от европейските политици. Иначе казано, ръководителите й на всички нива могат спокойно да крадат, да приватизират в полза на себе си или в полза на БРП (близки, роднини, приятели), да рекетират бизнеса, да поддържат стари и нови контрабандни канали, да ползват дарения от престъпници и да се съгласяват с чудовищната корупция в държавния и партийния апарат.

Не, такива партии не се ползват с доверие в Европейския съюз и страни, управлявани от такива партии, се изключват тихомълком от интеграционния процес. Или



тези партии с дискретния натиск на Европа се отстраняват



от власт и пространството им се заема от друга партия. Още в средата на мандата си СДС се бе прочул в Европа с гореописаните практики и затова бе отстранен не от генерал Гоцев, а от Европа, от Величеството.

Изтеклите избори показаха обаче, че в дясното пространство СДС си остава най-голямата партия. НДСВ не успя да заеме лидиращо място в дясното пространство. Не успяха и партийките на отцепилите се лидери на СДС от периода 1997-2001 г.

При вече обединено и реформирано ляво пространство и оформил се център (ДПС и НДСВ), нереформирано остава само дясното пространство, където, както казахме, лидер остава СДС. Но наивно е да мислим, че партия с водачи, станали синоним на корупция, контрабанда, рекет, семейна приватизация и т. н., ще бъдат допуснати от Европа отново да поемат управлението на страната. Нещо повече, нереформираният СДС може да стане сериозна пречка пред европейския ни път.

Необходимостта от реформиране на СДС като че ли е очевидна за всички. Но кой и как да го направи?

Една хърватска поговорка -



"Фалирал бардак не се оправя от стари дами",



е стопроцентово валидна в случая. СДС не може да се реформира от Иван Костов, Муравей Радев, Александър Божков, Надежда и Екатерина Михайлови, Евгений Бакърджиев. Справедливо или несправедливо, имената им са свързани с корупция, рекет, мръсни пари и всичко друго, което прави СДС неприемлив както за Европа, така и за преобладаващия брой избиратели, необходими за евентуално спечелване на избори.

По въпроса кой трябва да изправи на крака един фалирал бардак ясно е, че това не може да бъде и младо момче от тротоара. Реформационният процес трябва да бъде започнат от една от старите дами, познаваща отлично механизмите на функциониране на бардака и ползваща се към момента на фалита с най-голямо доверие на клиентите.

В момента в дясното пространство



с най-голямо доверие се ползва Стефан Софиянски -



това стана ясно от последните избори. Дори и Иван Костов гласува за него, макар и "с отвращение". Консенсусният му характер го доближава до типа европейски политики, прави го приемлив и за политическите сили в центъра и дори за левицата. Да не говорим за седесарския електорат, който гласува на 93% с охота и без отвращение за него на 2 ноември. Ето защо пътищата му за обединител на дясното пространство трябва да бъдат разчистени.