"Ние, гражданите от целия свят, от четирите краища на земята, от бедни и богати страни, се съюзяваме в решимостта си да заклеймим най-категорично опустошителните ефекти на корупцията във висшите етажи на властта, подсилвани от безнаказаност, и да призовем към сплотени национални и международни мерки за борба с това явление."
Така започва подписаното от 25 известни бивши магистрати и държавници от цял свят "Възвание за борба с голямата корупция", станало вече популярно и като Парижката декларация срещу глобалната подкупност. Само преди няколко дни въпросният документ бе представен в София от една от инициаторките му - бившата френска съдия-следователка Ева Жоли. Възванието е пуснато за подписване в цял свят, включително и в България. Освен Жоли под Парижката декларация стоят имената на бившия прокурор при операцията "Чисти ръце" в Италия Антонио ди Пиетро, който сега е член на Европейския парламент, и на Мери Робинсън, бивш президент на Ирландия и комисар по човешките права в ООН.
И бившата френска съдийка, и бившият италиански прокурор посетиха България на няколко пъти през последните 1-2 години и минават за
неофициални съветници на българското правителство
по линия на антикорупцията. И двамата са популярни в Европа, защото в началото и средата на 90-те години са разследвали и арестували немалка част от политическия елит на своите страни - Франция и Италия. Поради което и двамата не са долюбвани от същите тези елити .
В изготвения от магистратите документ се казва, че подписалите декларацията "недвусмислено осъждат всички онези, допринесли с действие или бездействие за настоящата криза, при която планетата е залята от корупция, бедността взема все по-застрашителни размери, подкопани са зараждащите се и дори развитите демокрации". Според тях отварянето на пазарите е предизвикало взрив от корупционни практики по цял свят, като "таксите" и "комисионните" са ежедневие. Авторите твърдят, че "много често с тези практики са свързани висши правителствени служители и най-големите международни корпорации".
Извършителите на престъпленията от своя страна пък срещали подкрепа в лицето банковите институции, офшорните зони и законите за банковата тайна. Този корумпиран елит е защитаван и от схеми на безнаказаност, смятат авторите. "Дори и когато за тях не съществува официален имунитет срещу наказателно преследване, висшите държавни чиновници и водещите частни предприемачи са практически защитени от мудната и ненадеждна система за събиране на доказателства отвъд границите на отделните държави. Положение, което не бива да бъде търпяно повече", пише във възванието. В него се посочват
секторите, в които злоупотребите са най-големи -
едрото строителство, отбранителната промишленост, авиацията, добива и търговията с петрол, газ и полезни изкопаеми. "Една малка група големи корпорации, ползващи се с протекциите на собствените си правителства, а в не по-малка степен и на правителствата на страните, с които са в бизнесотношения, неизменно печелят обществените поръчки", твърдят магистратите, подписали възванието. Според тях по този начин през годините са натрупани колосални състояния от дейности, задълбочаващи мизерията и отнемащи шансовете за развитие на милиони хора, а отгоре на всичко тези пари се инвестирали във финансово стабилните държави в Европа и Северна Америка. В декларацията се предлагат куп мерки, които според авторите им трябва да влязат в договаряната в момента във Виена конвенция на ООН срещу корупцията.
В началото се препоръчват действия, които да направят "разследването по-ефективно, без да се накърни неговата справедливост". "Отделните държави трябва да преразгледат законодателствата си и да гарантират, че никакъв вид имунитет - изпълнителен, парламентарен, дипломатически или съдебен - не може да осуети разследването на финансови нарушения." Препоръчва се и преразглеждане на практиките и процедурните правила "с оглед на невъзможността за тяхното нарушаване с цел протакане на предаването на доказателствени материали на съдебните системи в трети страни". Предлага се и премахване на давностния срок за корупционни престъпления, за да не се иска "преждевременното прекратяване на наказателния процес само на основание на факта, че обвиняемият е успял да протака делото до изтичането на този срок". Препоръчва се и
да се забрани на банките да откриват свои клонове
или да осъществяват сделки с организации в държави или територии, които не участват в пълна степен в международното съдебно сътрудничество. Банките и финансовите институции трябва да се задължат и да водят и да съхраняват записи на всички междубанкови транзакции и да разполагат с пълните данни на всички получатели, както и поръчители на парични преводи. Препоръчва се и да падне професионалната тайна "между адвокатите и техните клиенти от престъпния свят, когато са налице сериозни съмнения за съучастието на адвокатите в изпирането на незаконните доходи на престъпниците".
За да бъдат предотвратени тежките форми на корупцията, авторите на възванието предлагат:
- да се изготви списък на корпорациите в отделните страни и те да се задължат да декларират в своите консолидирани сметки нетните постъпления (данъци, такси, бонуси, приходни дялове и др.) към държавите или държавните фирми, където те осъществяват дейност;
- повдигането на обвинение в корупция да става в седалището на международната корпорация, за да може да се преследват и служителите в техни клонове в други държави, които не искат да ги съдят;
- банките да се задължат да разполагат със сметките на лица, за които има сериозен риск да бъдат въвлечени в корупция - "т.е. политици, висши служители и ръководства на водещи частни компании, опериращи във "високорискови" сфери на бизнеса.
Накрая възванието завършва с призив към лидерите на държавите от цял свят да приемат мерките като първостепенна своя мисия, за да бъдат извън "всякакво подозрение".
Декларацията се превърна в балсам за честните души по света. Сега остава да видим обаче дали тя ще създаде истински фронт срещу глобалната корупция, подкупността на държавните елити и корупционните практики на транснационалните компании, или ще си остане битка срещу поредните вятърни мелници.
за каре
Кои са авторите?
Ева Жоли нареди през юни 1994 г. обиска и ареста на президента на футболния клуб "Олимпик" (Марсилия) Бернар Тапи. Тогава полицията влезе в парижкия офис на бизнесмагната и министър по времето на Франсоа Митеран, за да го отведе на разпит. По-късно Тапи е осъден на 6 месеца затвор за измами.
Жоли е разследвала повече от 30 бивши френски министри. Тя е норвежка по произход и работи като разследващ магистрат във Франция в продължение на 7 години. Започнала е като обществен прокурор в Орлеан, а по-късно поема случаите на банкрут в министерството на финансите на Франция. След като постъпва в магистратурата, Ева Жоли се занимава с финансови престъпления. Нейният екип е разпитал повече от 100 бивши и настоящи депутати и кметове, 6-има бивши и настоящи лидери на политически партии и близо 1/4 от директорите на 30-те най-големи компании в страната. Сред осъдените са влиятелни лица като Пиер Сюар, бивш директор на комуникационната компания "Алкател". Жоли разследва бившия министър на външните работи на Франция и председател на Конституционния съвет Ролан Дюма за злоупотреби от десетки милиони долари. Той е осъден на 30 месеца затвор, 6 от които ефективно, като е признат за виновен само за злоупотреба с държавни средства от 800 000 френски франка. Жоли е разследвала и срещу бившия премиер на Франция Ален Жупе. Жупе обаче не е осъден и се готви да смени през 2007 г. Жак Ширак на президентския пост.
От 2002 г. Жоли работи като специален съветник едновременно в министерствата на външните работи и на правосъдието на Кралство Норвегия. През последните години тя на няколко пъти идва в България.
Антонио ди Пиетро се счита за бащата на операция "Чисти ръце", при която в началото на 90-те години бяха арестувани, разследвани и съдени десетки министри, депутати, политици и мафиоти в Италия. Изплъзна му се обаче настоящият италиански министър-председател Силвио Берлускони. Двамата сега са политически противници, след като Ди Пиетро също влезе в политиката като основател на движение.
През 1996 г. той бе министър на обществените дела в правителството на Романо Проди, който сега е шеф на Европейската комисия и също е в конфликт с Берлускони. От 1999 г. Антонио ди Пиетро е депутат в Европейския парламент. "По време на операция "Чисти ръце" арестувах председателя на съда, в който работех, защото вземаше подкупи" - това разказа преди няколко месеца пред български съдии, прокурори, следователи, полицаи, депутати и политици човекът от "Чисти ръце". После Ди Пиетро се похвали и че по време на операцията през 1992-1994 г. е наредил или участвал в задържането на 150 депутати, 3-ма премиери и двайсетина министри в Италия, както и че от общо 3000 разследвани лица в затвора са отишли 75 на сто.
Преди няколко месеца Ди Пиетро дойде в София в качеството си на евродепутат, за да обсъди готвените от правителството на Симеон Сакскобургготски антикорупционни мерки и да покаже и представи своя опит от операция "Чисти ръце". Веднага след него в България пристигна Силвио Берлускони, който след срещата си със Симеон възкликна: "В никакъв случай не следвайте италианския подход в борбата с корупцията." Той дори посъветва българското правителство много внимателно да работи с Антонио ди Пиетро. Помолен да коментира думите на Берлускони, идеологът на "Чисти ръце" обяви, че италианският премиер е осъждан за лъжесвидетелстване и няма да го коментира повече.
И Жоли, и Ди Пиетро са обвинявани, че искат унищожаването на политическата класа в страните си. И двамата от години не са магистрати - по общо мнение, защото са били махнати от местата си от същата тази класа.
Що "консултатнти" се изредиха да ни учат как се продават краставици и да прибират дебел европейски хонорар! Пък то най-необходимото пак сме го пропуснали! Тези двамцата доста работа биха имали на наша почва.
Дали ще доживеем ден да се появи и български магистрат като тях?