Бюджетът за следващата година очевидно не е балансиран от гледна точка на интересите на работника и на най-бедните социални групи.

Свидетели сме на драстично намаляване на данък печалба от 23,5% на 19,5%. Това са 150 млн. лв., които ще останат при работодателите. Този данък можеше да се намали с по-малък процент - с 2,5% да речем. И да се спази обещанието данъкът за хората с ниски доходи да се свали от 15 на 12%. Можеше минималната работна заплата да се увеличи на 150 лв. вместо на предвидените 120 лв. Беше възможно да се намали наполовина ДДС-то на хляба и млякото, което ще стимулира тяхното производство, от една страна, от друга - тяхното потребление, защото ще поевтинеят. Това са стоки, с които се хранят най-бедните.

Няма балансираност на мерките в бюджета, защото ако можеш да си позволиш да изгубиш от един данък 150 млн. лв. наведнъж, би трябвало и да можеш да облекчиш данък общ доход. Но не само няма облекчение, а както стана ясно, има номинално увеличение на прихода от този данък. Това означава, че философията на бюджета не е социално ориентирана, а е ориентирана към бизнеса.

Общата политика по доходите очевидно не е правителствен приоритет. Минималната работна заплата се увеличава съвсем незначително от 110 на 120 лв. и



не гарантира дори прага на бедност,



който по изчисления на Института за социални и синдикални изследвания за септември тази година беше 119 лв. Този праг догодина ще расте, а минималната заплата ще продължи да е 120 лв.

КНСБ продължава да мисли, че минималната заплата може да бъде вдигната на 150 лв. От гледна точка на бюджета това няма да струва много средства - ще са нужни около 19 млн. лв. повече за бюджетните служители, които в момента взимат между 110 и 150 лв., и 7 млн. за осигурителни вноски, които пък ще се върнат обратно в консолидирания бюджет.

Бюджетните заплати ще се увеличат реално само с около 1,9% догодина, макар да е заложен ръст от 8,5% от юли. Ако се приспаднат данъците и се вземе предвид инфлацията, повишението ще е точно толкова. За икономиката извън бюджетния сектор при очакван около 6% реален ръст на производителността на труда се залага едва 1% реален ръст на възнагражденията. Това е задълбочаване на негативната тенденция от последните 10 години - производителността на труда да нараства много повече от възнагражденията.



При пенсиите положението е още по-отчайващо



Вдигането на тавана на 420 лв. означава 210% увеличение на парите на 150 000 пенсионери. Но 5,8% актуализация на пенсиите на всички останали 2,2 млн. възрастни хора от 1 юни означава номинално увеличение с 3 до 6 лв., а реалният ръст след приспадането на инфлацията е минус 1%. С други думи, отново има небалансираност. Ако данък печалба беше паднал с по-малко проценти, можеше част от спестените средства да се прехвърлят във фонд "Пенсии" и актуализацията да е минимум около 8% от юни. Така при пенсиите щеше да се компенсира поне инфлацията.

Ако се спази традицията, най-вероятно в бюджета за догодина има меки буфери, които ще доведат до излишък от неколкостотин милиона лева в края на 2004 г. Т.е. хазната има по-големи възможности в разходната си част, отколкото се показват. Макрорамката също можеше да е друга. За догодина например са заложени само 20 млн. лв. повече приходи от митниците.

Съществуват и някои спекулации като тази, че здравеопазването е един от основните приоритети. В номинален размер действително има увеличение с 15% на средствата. Но вътре в самата система нещата са така подредени, че парите за болнична помощ, където има най-големи проблеми, са намалени с 15 млн. лв. За мен това е необяснимо и със сигурност



ще доведе до фалити на болници в малките общини



Друг притеснителен факт е намаляването със 130 млн. лв. спрямо тази година на средствата за социални помощи и обезщетения. Обезпокоително е и това, че ще бъдат ограничени пътуванията с намаление за пенсионери, студенти, войници и инвалиди с БДЖ. Това отново ще удари по джоба на най-бедните категории.

И не на последно място проблем ще е орязването на размера на болничните от 80% върху брутната заплата на 50% върху нетната. Това означава, че ако работник със 120 лв. брутно възнаграждение боледува дори само веднъж месечно, той ще губи 8,15 лв. При 280 лв. разликата вече е 19 лв. в минус. А с тези пари могат да се купят български антибиотик и витамини. Не само не ти увеличават заплатата, не само вдигат цените на тока, парното и телефона, но накрая, като си болен, искат да вадиш допълнително пари от джоба си за лекарства, които касата би трябвало да ти е осигурила. Ако пък отидеш в болница, си плащаш почти всичко.

От гледна точка на обикновения човек новият бюджет безспорно води до ново обедняване и бърка по-дълбоко в джоба му.



------------------

* Авторът е зам.-председател на КНСБ.