Този път уж нямаше мърдане - бившият премиер Иван Костов черно на бяло бе извикан в прокуратурата да обяснява от кого какви пари е взел и къде ги е похарчил. Сиреч - след толкова години (общо 6, откак започна да ни управлява, и 2 откак не е на власт) и толкова закани ексуправникът най-сетне падна в ръцете на Филчев - по презумпция пръв страж на закоността.

Падна, ама уж. Костов не само не отиде на шумно огласения разпит при прокурор, ами и



натри носа на филчевото ведомство



с лаконичното обяснение, че е призован незаконно. Сведено до общественото и прокурорско знание от адвоката Петър Китанов.

Не е незаконно, съвсем законно си е - като при останалите граждани, отговориха прокурорите. И на свой ред (по медиите) запитаха: ако му беше чиста съвестта, щеше ли да се крие?

Нищо ново - опитът сочи, че подобни словесни престрелки траят дълго. След това нещата утихват и историята се забравя. До следващия път.

А не е ли време пътите да секнат? По няколко, и все простички причини.

Първо, Костов май е прав. Прав е и адвокатът му, който на излизане от прокуратурата обяви, че експремиерът е показал на редовите граждани



как да пазят правата си



Защото, по закон, в призовката трябва ясно да пише

кой вика, кого вика, за какво го вика. Иначе призовка няма - има хартийка, незадължаваща никого.

В костовата депеша атрибутите липсват - ясно е само, че са го извикали на 28 ноември, в 15 ч., в стая 37, на етаж 4 в Съдебната палата.

Загадка е кой го вика - "следовател при прокуратурата" (какъвто няма от 90-те години на миналия век), "разносвач" (настоящ призовкар) или някой друг. Поводът на беседата изобщо не е отбелязан, качеството на Костов (свидетел, уличен, обвиняем или др.) - също.

Ама призовките били стари и такива ги пращали на всички! Може - но от това не стават по-законни. Нито по-задължаващи. Второ, не отива на прокуратурата да отвръща на удара с популизъм - от типа на чистата съвест. Ако случайно са сбъркали - да си го кажат, да оправят грешката и да продължат нататък. Ако не са - да си осигурят Костов, като наредят принудително довеждане. Така е по закон.

Само че работата май не е в закона. Не е и в знанието, нито в кадърността.



Станалото не е гаф, а трайна практика



Не за първи път прокурорите се заканват на Костов - ами сагата "Сапио" с подписаното от някогашния премиер разрешение за безмитен внос на едноименната фондация? И какво стана - първо Филчев разкри, че няма престъпление, след това се чу, че експремиера все пак го разследват, проверяват и изобщо го работят за това прегрешение. Накрая бе обявено, че и група граждани в подписка са настояли да има възмездие за Костов. Но, уви, законовата давност за преследването беше изтекла.

Ами "онзи списък" с прегрешилите и разследваните от костовия кабинет, скришом раздаден на медиите? Финалът му бе безславен - съдът чете едно оправдание за вицето Божков и прекрати друго дело за скандалните компенсаторки заради прокурорски нарушения. По сходни причини бе върнат обвинителният акт за Венцислав Върбанов. Оправдан бе ексшефът на приватизацията Захари Желязков. За други описани проверки (като на Евгений Бакърджиев) изобщо не е отваряна дума.

Така ще стане и сега. Поредният скандал - с даренията за фондация "Демокрация" ще отшуми, без да се дадат ясни отговори има ли престъпления и кой ги е извършил. Това е много удобно - поводът да се подхване Костов винаги ще е под ръка. Пък дали е законно...

Експремиерът, видя се, може да брани от произвол. Но какво да правят редовите граждани?