- Г-н Ралчев, вие сте привърженик на текста в Наказателния кодекс, който предвижда затвор за лица, изнесли класифицирана информация. Как отговаряте на опонентите си, които казват, че работа на държавата е да си пази тайните, а работа на журналистите - да ги разпространяват?

- Тази постановка на въпроса е абсолютно погрешна. Аз категорично заставам зад становището, че журналистът е също гражданин на тази държава и задължен да се подчинява на закона. Това не значи, че конституционно защитените интереси на гражданите да бъдат информирани и на журналистите - да упражняват свободно своята професия, по някакъв начин се накърняват.

- Ограничават се.

- Не е вярно. Вашата гилдия не разбира за какво става въпрос. Ако сега за пръв път в законодателството се въвежда този принцип, основанията биха били по-различни. Но сега ние имаме просто съотносяване на един стар текст към новите условия. И в стария Наказателен кодекс също имаше защита на държавната тайна. Отговорност по този въпрос носеха всички, включително и уважаемите журналисти. Текстът се прецизира.

По-рано Министерският съвет одобряваше списък, в който се изброяваше кои факти са държавна тайна. По-модерното и по-демократичното развитие е, че описахме какво представлява държавната тайна в закон за защита на класифицираната информация. Там ясно е прокламиран принципът, че не всеки може да знае всичко. Само този, който може да докаже, че има интерес да го знае. Само 3 лица в тази държава не се подчиняват на този режим - президент, премиер и председател на Народното събрание. Не е редно журналистите да се сравняват с президента.

Няма място за произвол и ограничаване на журналистическата практика, тъй като обектът на защита е държавната тайна.

Дали държавната тайна е издадена от журналист, класификатор или друг гражданин, е едно и също за държавата. Важното е, че тя понася вреда.

- Но най-често под ударите на този текст ще попадат журналистите.

- В правото няма "най-често". Има от А до Я. Ако претендирате за изключения, свързани с журналистическата гилдия, е съвсем отделен въпрос, но разбирам, че не можете да стигнете до там. Важното е да бъде опазена държавната тайна. В никакъв случай не можете да противопоставяте интереса на вашите читатели срещу държавния. Те са хармонични. Държавата чрез конституцията е прокламирала, че ограничението на правото на информация е свързано с държавна тайна. А конституцията има пряко приложение. Очевидно нашият спор е безсмислен. В никакъв случай Конвенцията за правата на човека няма друго звучене. Има и решение на Конституционния съд. Така че този текст от Наказателния кодекс не представлява абсолютно никаква заплаха за гражданските права. Още повече, че той е в интерес на журналистите. Ограчинението пред тях е ясно дефинирано, то е свързано само с националната сигурност.

- Ваши колеги лансираха понятието "обществен интерес", което да реши този спор.

- Това е, меко казано, неразбиране на материята.

- Смятате, че общественият интерес не стои над държавната тайна? Този принцип съществува в европейски законодателства.

- Няма обществен интерес, който да бъде противопоставим над държавния. Общественият интерес не е правна категория, той няма измерими последици.

- Вие можете да го направите правна категория.

- Когато се възприеме, тогава. А наказателното право съществува от 3000 години.

- Ако науча, че американска военна база ще се разположи в село Гинци, трябва ли да проверя дали това представлява държавна тайна и трябва ли да спра материала, за да не попадна под ударите на закона?

- За да носите наказателна отговорност, вие трябва да знаете, че това обстоятелство представлява държавна тайна.

- Как се доказва дали знам?

- Това е работа на обвинението. Приложното поле на отговорността на този текст, който вие си присвоявате и го наричате журналистически, е свързан само с националната сигурност.

- Ще стигне ли парламентарната ви група до единодушие по този закон?

- Не мога да ви кажа.

- Имате амбицията да убедите колегите си? - Разбира се, категорично съм убеден и смятам, че съм в достатъчна степен професионално подготвен, за да отстоявам тази теза.

- Подозирате ли популистка манипулиция в оборването на този текст?

- Да, има голяма доза неразбиране и липса на знание. Когато вашего брата разбере каква е характеристиката на прекия умисъл, ще се успокои. Вие ще се съгласите, че не може само журналистите, едни единствени, да не носят наказателна отговорност, когато има безспорен държавен интерес.