|
- Аз не бях разглеждал проблема в този аспект, но представители на медиите ми обърнаха внимание върху това, че има проблем. И моето становище еволюира от чисто правното, доктринерно мнение до едно по-практично становище. Отговорността в този текст е доста ограничена, защото по принцип става дума за умишлено престъпление, т.е. който го извършва, трябва да знае, че изнася класифицирана информация. И то не каква да е, а такава, която застрашава териториалната цялост, суверенитета на България, международните отношения. Става дума за сериозни държавни тайни, чието разпространяване води до тежки последици за държавата.
- Имало ли е такива случаи?
- Самите представители на медиите казаха, че такава информация не са разпространявали. Това е щастливата констатация, която показва, че собствениците на медиите, самите журналисти са достатъчно отговорни и няма да допуснат такава информация да излезе. Така че подобно дело може да има след 10 години, а може и въобще да няма. Затова си задавам въпроса: кому е нужно да се натяга обстановката, да се настройват медиите срещу нас и да правим скандали. Излиза, че едва ли не управляващото мнозинство иска да затвори устата на медиите, иска да плаши журналистите. А тези мерки освен отрицателния обществен отзвук няма да имат никакво приложно поле. Затова еволюирах до становището по-добре тази спорна алинея 3 на член 357 да отпадне. Ако, не дай си Боже, изведнъж от утре журналистите почнат масово да изнасят държавни тайни по вестниците за наши военни бази, например, не е късно текстът да бъде приет. Тогава реалността ще е показала, че той е естествено необходим.
Иначе такива санкции има и в момента, но те не са били оспорвани от журналистите. Сега само въвеждаме термина "класифицирана информация".
По линия на ПАСЕ получихме едно писмо от упражняващата мониторинг над нашата страна г-жа Жозет Дорийо. Тя посочва някои слабости в нашето законодателство и със съжаление констатира, че премахването на текстовете за преследване на журналисти срещат големи трудности. Смятам, че при това обществено и международно мнение, няма смисъл да настояваме за този текст и да събираме негативи.
- Попада ли под ударите на този текст, да кажем, публикуването на договора на правителството с "Краун ейджънтс"?
- Публикуването на стенограмата от заседанието също беше класифицирана информация и тя беше разпространена от една медия. Това деяние обаче попада извън този текст, защото там се казва, че издаването на класифицирана информация трябва да застраши националната сигурност.
- Ако аз разбера със сигурност къде ще е разположена американската военна база у нас, публикуването на такава информация застрашава ли националната сигурност?
- Ако публикувате скица или план и опишете как може да се проникне в нея - да. Но иначе се знае къде има американска база.
- Съгласен ли сте с тезата, че работа на държавата е да опазва своите тайни, а работа на журналистите - да ги разкриват?
- Съгласен съм и тук не става дума толкова за право, колкото за различна философия и политика. Точно така: държавата трябва да си пази тайните, а обществото няма задължение да пази тайните на държавата и има право на информация.
- Казвате, че общественият интерес стои над държавния?
- Вярно, че в самата конституция е казано - гражданите имат право на информация, освен ако тя не е държавна тайна. Гражданинът не може да иска държавата да му предостави всяка информация. Но когато длъжностно лице не опази такава информация и тя попадне в ръцете на гражданите, не виждам защо тези граждани трябва да носят отговорност. Мога ли да бъда наказан, ако на мен ми попадне класифицирана информация и аз я споделя с жена ми?
Ние дълго време сме живели в друг свят, когато държавната тайна и държавният интерес бяха най-важното нещо, а гражданите нямаха никакви права. И аз се страхувам, че много от моите колеги - юристи тук, които много уважавам, робуват на тези догми, които са ни насаждани дълги години. Колегите ми са консервативно настроени. Те не могат да приемат, че правото се променя, както се променя всичко в живота. Не могат да приемат, че за добро или за лошо, англосаксонското право влиза и в Европа, и в България. Европейското право, което почива на Римското, е академично, но англосаксонското върши работа на хората.
Миналият парламент не можа да приеме Семейния кодекс само заради брачните договори. Европа ги е приела от години, а нашето семейно право е патриархално.