Близо половин година вече българи не осиновяват деца от сиропиталища в страната. Проблемът не е в липса на кандидати, а в липсата на регламент.

С ремонт на Семейния кодекс от средата на юли правилата за осиновяване на малчугани бяха из основи променени. Новият регламент касае и нашенците, и чужденците, които кандидатстват за родители на осиротели или изоставени българчета.

Подробностите по процедурата, отнасяща се до чужденците обаче, са уредени с наредба още в средата на септември. От началото на октомври и Софийският градски съд, през който вече ще минават осиновявания от чужденци, е готов да се произнася по тези дела. Досега с тях се занимаваха районните съдилища. Така процедурата по осиновяванията на българчета от чужденци е била прекъсната само за месец и половина. Но за осиновяванията от българи все още липсват правила и желаещите да станат родители на дете от приют не могат дори да кандидатстват за това.

Новите изисквания предвиждат всяка регионална дирекция на Агенцията за социално подпомагане да води регистър на децата за осиновяване и на кандидат-осиновителите от региона, както и да състави съвет по осиновяване. Съветът ще решава кой кандидат е най-подходящ за малчуган от сиропиталище.

Регистри и съвети не се изготвят засега, защото липсва наредба, която правосъдното министерство трябва да изготви, обясниха от Агенцията за социално подпомагане. Наредбата е готова, но се чака становището на здравното министерство за медицинската документация, която е описана в нормативния акт, обясни Антоанета Калауска, шеф на дирекция "Международни осиновявания" в правосъдното министерство.

За погазване интересите на изоставените деца с новите правила за осиновяване предупреди още при приемането на Семейния кодекс президентът Първанов. Той наложи вето на закона, но мотивите му не бяха взети предвид и депутатите си прегласуваха първоначалния вариант.

Основната критика на държавния глава беше, че измененият кодекс не създава условия за приоритетно осиновяване на българчета от български граждани. А тогава той дори не подозираше, че осиновяванията от българи ще бъдат



блокирани за половин година



За искането на президента се застъпиха и чужди дипломати - като шведският посланик Стен Аск. Той попита дали по този начин не се облагодетелстват чужди интереси и обяви, че посредници печелят около 23 000 - 25 000 долара на осиновено от чужденец дете. По данни на международната правозащитна организация "Спасете децата" пък посредниците печелят 14-45 000 долара.

Но дори когато бъде приета чаканата наредба, която ще регламентира осиновяванията от нашенци, чужденците ще продължат да бъдат привилигировани. Причината е, че регистрите за осиновявания в страната ще се водят само на регионално, а не на национално ниво. Кандидат за осиновител от Пловдив например ще бъде вписан в листата на пловдивската служба за социално подпомагане и ще му се търси дете само от домовете в региона. Ако поиска изрично, името му може да бъде вписано и в регистри на други региони. Децата обаче нямат право на избор - имената им ще фигурират само в регистрите на съответната регионална дирекция за социално подпомагане. Според държавния глава така изборът на българските осиновители се стеснява и се откриват възможности за по-чести осиновявания в чужбина.

Явно тайният замисъл на промените е да има повече деца за осиновявания зад граница. За да бъде вписан малчуган от дом в списъка на децата за пълно осиновяване, които могат да бъдат осиновени от чужди граждани, трябва трима българи да са отказали да го вземат или да не му е избран нито един подходящ родител у нас. Списъкът се води от правосъдното министерство и е на национално ниво. Естествено, когато родител българин се търси само в рамките на един регион, вероятността да се открие подходящ е много по-малка, отколкото на национално ниво. По-голяма е възможността и за откази от кандидатите, които ще имат по-малък избор. Именно така ще остават повече малчугани за националния регистър, от който ще се предлагат деца на чужденци.

Когато наложи ветото, президентът напомни още, че в Закона за закрила на детето е предвидено изграждането на национален регистър, който обаче явно няма да се ползва за осиновяванията и за съжаление измененията в кодекса не отразяват стандартите на защита, отразени в този закон. Според държавния глава връзката между Семейния кодекс и Закона за закрила на детето, които трябва да бъдат в синхрон, е разкъсана.

В Държавната агенция за закрила на детето са убедени, че измененият Семеен кодекс дава най-добрата защита на интересите и правата на детето. Той ограничавал корупцията и гарантирал, че международно осиновяване ще има само след изчерпани възможности у нас.

С промените в кодекса



се толерира осиновяването на българчета от чужденци,



а това не е в полза на децата, твърди Галина Кубратова, детски психолог и председател на фондация "Психологическа подкрепа". Според нея у нас има достатъчно бездетни семейства, които са и добре материално обезпечени. Българските осиновители били много отговорни, никой не взимал деца, за да ги кара да ровят по кофите за боклук.

Децата, осиновени от чужденци, нерядко имат проблеми с адаптацията, особено, ако са осиновени след 5-годишна възраст, казва психоложката. Освен с езика, те често имали проблеми с храната и часовата разлика. Осиновителите от Франция например решавали, че детето е бавно развиващо се, ако не му потръгне учението в I клас и го пращали по лекари и тъпчели с лекарства.

Друг правен абсурд в променения кодекс е, че вече и българите не могат да осиновяват деца преди да са навършили 1-година, смята Кубратова. Тази 1 г. в институция можела да е пагубна за физическото развитие на детето.





СТАТИСТИКА

Пик на легалното осиновяване на българчета от чужденци е имало миналата година - 1119. За сравнение през 1997 г. бройката е била 459. До средата на тази година вътрешно министерство е издало задгранични паспорти на 765 деца, осиновени от чужденци. Очаква се тази година да се надмине миналогодишната бройка.

България е на челно място в класацията на "страните-доставчици" на деца, обявиха от фондация "Спасете децата". У нас има най-много осиновени в чужбина малчугани на 1000 новородени.

За осиновяванията от българи досега не е водена статистика. А у нас има около 200 000 бездетни семейства. Факт е обаче, че нашенците са по-претенциозни и не искат да приемат в домовете си деца от малцинствата или с увреждания. Докато чужденците често стават родители на ромчета и болни деца. От 1119-те деца, осиновени миналата година от чужденци, 1004 са циганчета.

180-те институции за сираци и изоставени деца в момента имат 14 800 обитатели. Доскоро се твърдеше, че те са над 30 000, но в бройката се включваха и малчуганите с увреждания, които посещават специализираните училища, а всъщност живеят със семействата си.