:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,129,874
Активни 91
Страници 2,233
За един ден 1,302,066
Сегашно продължително

"Онази патка от втория етаж"

Случи ми се такава забава: в един досег с държавата установих, че жена ми е омъжена за мен, но аз не съм женен за нея. Няма да ви описвам как изглежда община "Оборище", лудата баба, натоварена с шишета за минерална вода, която ме буташе на опашката, викайки "Аз отлитам", нито пък това защо и как на втората минута на висок глас изисквах от служителката да ми каже името си (никога не съм успял да изкопча името на държавен служител, това е при тях особено вярване, смятат, че ако кажат името си, магията ще се развали и властта ще рухне!).

В края на краищата жената зад гишето се оказа услужлива, наруга някаква своя колежка, която е спала, когато е попълвала данните, обади се на друга една, която да ми реши проблема.



И какво мислите стана?



Бях отишъл в общината ядосан, очаквайки, че ще ми се извинят за две загубени сутрини. Тръгнах си, благодарейки на служителката, която ми е помогнала!

Тази метаморфоза ми се стори забележителна: възмутеният гражданин се превръща в благодарен индивид. Тайната е в това, че общинската служителка не се идентифицира с институцията, за която работи. Тя лично не е сбъркала никъде, ето защо не може да й мине през ум, че ми дължи извинение. Нещо повече, тя лично ми помага срещу своите некадърни колеги, затова трябва да й благодаря аз.

В една северозападно-европейска държава аз и тя бихме стояли от двете страни на институционалната барикада; тук обаче ние, частните лица се озоваваме от една и съща страна, против абсурда, наречен "администрация".

Всеки може да навърже N-броя примери по темата. Ако говорите с бизнесмен, той ще ви каже, че не е като другите бизнесмени, неговият първи милион е спечелен честно, неговите служители не бягат. Ако е университетски преподавател, ще ви каже, че той няма нищо общо с тия свои провинциални колеги, той общува главно с университета в Южна Дакота или Северен Уелс. Ако е просто гражданин-гид на чуждестранни приятели, ще подчертава непрестанно, че в неговия дом не е така мръсно като по улиците на София и че тия деца, дето дишат лепило на Централна гара, нямат нищо общо с него и най-добре Европейският съюз по-скоро да си ги прибере. Няма да чуете "ние българският бизнес", "ние българската академична общност", или просто "ние софиянци": някак по-достойно е частното (телесно) съществуване, да носиш някаква социална маска, да бъдеш персона в етимологическия смисъл (=маска) по определение е лошо. Ако питате министър-председателя - той всъщност е цар, но така на терсене се е озовал там; назначеният в частния сектор пази държавната служба, селянинът се изсулва от цеха, когато дойде време на кукуруза, макар от него да печели 100 пъти по-малко, отколкото в новата си работа.

Откъде идва тази



неспособност за институционализация



на нашите съществувания не знам. Иван Кръстев взе да говори от известно време за "въображаемите мнозинства", които предопределят мисленето ни, без да имаме ясна представа за тези "всички", от които се разграничаваме. Таня Чавдарова пък нарече явлението "негативен индивидуализъм": ставам индивид не като представител на дадена група, а в противовес на това. Аз бих казал, че основният мит, роден от нашата модернизация, е как лошата институция мачка добрия човек. Затвърди го отдел "хумор и сатира" от времето на комунизма, когато единствената позволена критика осмиването на чиновника с ръкавелите, който удря посетителите по главите с гиганстки параграф. Искате без много умствено усилие да изкажете мнение, да заемете гражданска позиция - наругайте най-близката институция, това със сигурност ще предизвика консенсус.

Обяснение може да е и обстоятелството, че институциите по нашите земи по традиция са вносни и няма как с тях да се идентифицират местните. Институционалното действие



има винаги привкус на чуждост



- от османско, през руско, немско, съветско, та до евроатлантическо днес. Обратно местното начало - ако искате, патриотизмът - това е топлото, човешко противостоене на властта.

Институциите у нас функционират като сбор от частни персони, с техните страсти, интереси, симпатии и антипатии. Няма "ние, администрацията", има "аз, за разлика от Петрова". В най-лошия вариант това поражда разни форми на подкупване, в най-добрия просто изтощава психически енергии, защото се налага да общуваш, предразполагаш, заплашваш някакви конкретни персони. И понеже в тази сфера всички сме различни, тук администрацията не върши своята основна работа - не прави хората равни пред законите, а ги разделя на търпеливи и нетърпеливи, важни и неважни, красиви и грозни. На хора като мен, живели и предишния живот, дълбоко ни е писнало от човешки взаимоотношения, вече 14 години чакаме появата на истински модерни, сиреч анонимни институции.

Проблемът на България не е в това, че има твърде много бюрокрация,



проблемът е, че няма бюрокрация



Че там, зад гишето седят разнообразни индивиди, а не единна институция. Вероятно идеята за обслужване на едно гише - впрочем, забравена тутакси след изборите от народните избраници - търси да реши този проблем: как да накараме тези хора да се държат като едно организирано цяло, което не ви въвлича във вътрешните си проблеми и носи отговорност пред вас именно като цяло, а не като "онази патка от втория етаж". И в по-общ план: как да ги накараме гражданите на тази страна най-после да почнат да се идентифицират с институционалните си персони.
83
2365
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
83
 Видими 
04 Декември 2003 22:37
Неуправляем е българският народ...
Като тобоган...
Улей му трябва...
05 Декември 2003 00:19
Кому е нужно да се идентифицирам с бюрократите? Аз им плащам заплатата, всички ние го правим. Те трябва да гледат на нас като на работодател, а не с досада. Социо-психичните ни метаморфози, обаче, наистина са впечатляващи. Повечето хора прескачат колоната на Дичев. Само форумци-графомани, си чешем езиците. Нулева производителност.
05 Декември 2003 00:20
Това май е първото наистина добро нещо, което съм чел от проф. Дичев.
За съжаление останах с чувството че накрая нещо липсва. Така човек чете, съгласява се и накрая си казва: Добре де, така е, но аз какво мога да направя?
05 Декември 2003 00:21
Като се замислих, така е. Бях се опитвала да си го обясня, защо като застанеш пред НВ чиновника, все трябва да си си в тежко бойно снаряжение, подготвен за всякакви видове бой, с базуки, с картечници, с бомби, с димки, с пистолети, с хладно оръжие; като се изчерпат наличностите - с юмруци, с лакти, с колена....
С пачки, с бонбони, с букети, с усмивки, с речник, с наредби..
Ако и тия наличности се изчерпат, остава ти единствено търпението.
И примирението.
Но отговорът е точно такъв, какъвто го е изнамерил проф. Дичев.
Но не е отговор само за чиновника. А за българина. По точно, за манталитета му. В случаите, създаващи отношения на зависимост, а оттам- на подчинение.
Тогава няма "ние", а има "аз". Ти -гражданинът ще се съобразяваш с мен, зад бюрото, от когото зависиш, за да ти реша някакъв проблем. Няма значение, че това е мое задължение, ще трябва да не пренебрегваш личността ми, характера ми, настроението ми, кафето ми, вестника ми.
Обслужване на едно гише ли?
Ами къде ще се дене цялата тая армия чиновници-индивидуалисти?
Те какво друго биха могли да вършат.
Затова оня ден говорих за 40-те години на Мойсей в пустинята.
05 Декември 2003 00:29
Дичев,
Опитал си се да кажеш нещо, но или не си знаел точно какво,
или поръчката е била в обратна посока,
или пък си решил да запълниш на всяка цена отреденото ти весникарско пространство и малко след средата на статията започваш да прескачаш като развалена грамофонна плоча и да звучиш фалшиво...
05 Декември 2003 01:00
У лауреата се забелязва известен процес на дайновизация. Дайнов, обаче, е интелигентен и не би си направил капан за себе си. Лауреатът на наградата "ВалерияВелева" е направил точно това...
05 Декември 2003 01:07
Е, тя, Велевщината, по себеподобни ходи...
05 Декември 2003 01:08
Г-н Дичев, за по-кратко
Мен същата администрация ме извика след раждането на първия ми син - за да си го припозная. Как да псуваш сложно?

Редактирано от - Vodolei на 05/12/2003 г/ 01:44:26

05 Декември 2003 01:39
Хубаво наблюдение – особено в частта за неасоциирането и липсата на администрация. Големите мисли в БГ се раждат в кухнята, а големите социални наблюдения – по опашките . Винаги когато съм ставал свидетел на това как практически се взимат решенията и се управлява тази държава, ме е обхващал чист и неподправен ужас. Колкото пъти съм посещавал парламентарни комисии, единственото ми желание после е било да се напия до безпаметство: Приематт се закони, които никой не е чел – дори хората, които ги пишат може да са чели само своите части, в норми се превръщат зле преведени текстове, които след преводача не проверява никой. Вземат се решения без никакво проучване и по най-странни причини. Пак повтарям – ако тази държава има някакви пари за харчене (резерв или преизпълнени данъчни сборове) те тярбава да отидат за изграждане на административен капацитет.
05 Декември 2003 02:10
Като констатации - добре. Но само до тук. Какъв е изхода Дичев. Може ли, в бедна БГ да си чиновник и да не искаш да намажеш. И най вече се намазва от незнанието на хората. Издебват те, че не си допрочел някое дребно параграфче, хващат те на къси вълни и плащай ли плащай за глупости.....
05 Декември 2003 02:16
..."Няма да чуете "ние българският бизнес", "ние българската академична общност", или просто "ние софиянци": някак по-достойно е частното (телесно) съществуване, да носиш някаква социална маска, да бъдеш персона в етимологическия смисъл (=маска) по определение е лошо."...
..............................
Да, ТАКА е !
Но , за сметка на това, ката ден чуваме: "бесепари"/"комуняги"/, "седесари"/"вседесрали"/, "царисти", "турцисти", "ЛЕВИ", "ДЕСНИ" и прочие!...ВМЕСТО : лош/добър/, честен/нечестен/, спазващ закона/неспазващ закона/ и прочие!
Нас 14 години "Демокрация" и "демократи" ни РАЗДЕЛИХА така, както турчин не е делил дете от майка, баща от син, Род от Род !!!
А Дичев ЗАБЕЛЯЗАЛ, че "администраторите" и Администрацията ни били ОТЧУЖДЕНИ от НЕадминистративния българин?!?
След дъжд- качулка !!! Тинтири-минтири! Ами то всяко Следствие си има Причина , бе, Дичев !!!
05 Декември 2003 03:17
http://www.nybooks.com/articles/16596 " Target=_Blank id=url>Натиснете тук има една дзело интересна статия за Италия и Берлускони, която нагледно доказва, че итираните от Дичев неща изобщо не са характерни само за БГ и не се обясняват с вечното Иго. Много са паралелите с БГ, но тук превеждам най релевантното. Статията цитира US антрополог, който през 50те години изследвал малко обедняващо градче в южна Италия и описва "невъзможността на селяните да действат заедно в името на своето общо благо или, всъщност, в името на каквото и да било благо, надхвърлящо материалния интерес на ядрото на семейството им". Това антропологът нарича (how anglo-saxon!) "аморален фамилизъм". Според съвременен Английски наблюдател, това е централен феномен в италинаското общество, за което той пише: "Извънредно голям процент италианци живеят със родителите си до брака и в същата сграда или по съседство с майките си след сключването му...83% от италианските фирми са семейна собственост и имат по малко от 50 служители, в болшинството от тях фамилната лоялност, патриархалния контрол и недоверието в държавата са централни. ... Фамилните фирми - дори и в едър план - представляват най важният компонент на италианската икономика и са едновременно благословия и проклятие за нея. ... Италианските кланови фирми също (подобно на Берлускони) намират начини за излъжат законите на страната. Тъй като в Италия е практически невъзможно някой да бъде уволнен, собствениците на малки фирми обичайно наемат служителите си без договори. Италия води в Европа (и вероятно в света) по броя на действащите си закони - към 90 000 (в сравнение с 7 325 във Франция и 5 587 в Германия), както и по неспазването на закона и укриването на данъци. Укритите данъци позволяват на предприемачите да оцелеят и просперират но създават в италианското общество един среден слой, съставен от самонаемащи се професионалисти и дребни предприемачи, които мамят държавата постоянно и в големи размери.

Редактирано от - Щирлиц на 05/12/2003 г/ 03:26:20

05 Декември 2003 03:20
Ма Сибила, ма що са мъчиш да измисляш обяснения като си е ясно - Костов е виновен
05 Декември 2003 03:29
Става дума просто за обективни феномени на всяко изостанало общество, което мъчително се (недо) модернизира. Общество, в което вечно критично-големи маси напускат (не непременно физически) традиционния патриархален живот на селата с неговите норми и гаранции. Те престават да са селски хора, но може би едва децата им могат да почнат да стават граждани - ако има къде да се претопят. Вече 120 г. обаче тези мигранти у нас са много повече от хората с градски манталитет. Просто у нас не е имало време да се създаде достатъчно устойчива градска култура, при която хората разбират обективната нужда да спазват правила и да си играят на институционалност, заради алстрактни интереси, дори и когато са освободени от принудата на всевиждащото обществено мнение в затворените общности. Селската пък култура постоянно бива рушена и това не случайно е темата, с която почти се изчерпва литературата ни през последния век. Просто ние всички малко или много сме си едни чергари (в социален смисъл) или, за да е по ясен паралелът с любимите на всички роми, - катунари. Катунарят никъде не принадлежи и знае само своя личнен интерес. Катунарят няма интереси по- дългосторчни от хоризонта на днешната вечеря. Катунарят не вярва никому и всеки е потенциална жертва на дребните му трикове за еднократно облагодетелстване. Така че, наблюденията от опашката са ОК. Обаче да се говори за тези неща като за нещо изключително българско и, както винаги, резултат от Игото, си е признак на същите явления, които нашият антрополог храбър уш наблюдава под лупа. Лупата била огледало и БГ гидът, описан, от Дичев освен да се разграничава винаги обяснява всичко с Игото.
05 Декември 2003 04:00
Когато човек няма какво да каже, но затова пък няма време, се получава продукт от рода на Димитриевите писания, думите са навървени правилно, даже понякога ти става интересно, но файда от прочитането няма. Ако имаш интелектуални комплекси, обявяваш автора за магесник на словото, и готово, магията няма нужда от логика.
Да обясняваш обществено явление е национална самобитност е форма на магическо мислене. Най-логично чиновническият синдром сее обяснява с отдалечеността от Запада, манталитетно и географски. Авторът да прескичи до Турция, за да се убеди. (Спомнете си СССР също). В азиатската традиция даването на държавна служба е въвеждане във владение с цел извличане на полза. Най-елементарната власт е да забавиш или откажеш услуга. Най-елементарната полза е да вземаш заплата, без да вършиш почти нищо. В държавното администриране началникът и служителите са от една и съща страна на класовата барикада, механизмът им да печелят е един и същ. Само манталитетът, идеалистическите подбуди, някакъв по-висш тип мотивираност могат да накарат началника да рита служителите си да работят. Така че обяснението на този проблем съвпада с обяснението на българо-румънското закъснение за Европа.
05 Декември 2003 04:30
И понеже витае вечният въпрос что делать – ето някои идеи. Въпросът е как да се превърнем от държава на Андрешковци в държава на Гюро Михаиловци, които спазват правилата и без да виждат непосредствена изгода и дори въпреки жертвите, които им коства. Ако приемем, че проблемът опира просто до липсата у критична маса хора на съзнанието за дългосрочната полза от спазването на правилата и наличието на работещи институции, има два варианта: 1. или да мине достатъчно време и всеки от нас на свой гръб да разбере, че липсата на правила не е привидната добра възможност за ловене на риба в мътна вода, а анархия, от която боли или 2. да вземем мерки и да си спестим това време. Следващ въпрос: ама как Андрешко става на Гюро? 1. За който разбира с добро – с възпитание (Пренаписваме Аз съм българче, така че втория куплет да е посветен на законността [говоря образно], вместо зубкането на синус, косинус и всички геологически периоди до премала– отново законност [не говоря образно]), а за който не отбере–2 с инвестирането в работещи правила. Просто ще трябва да настояваме за 1. по- добри закони и 2. да искаме да се дават пари не за пътищата на Доган и нова АЕЦ, а за установяването на работещи механизми за прилагането на добрите правила. Пример: движението в СФ е ужасно, следват 1 правила+глоби за нарушения –и 2. да организираме прилагането им. Като не става с катаджии, с които всеки предпочита да се договори – ще си платим за камери на всяко кръстовище и актове по пощата и ще наддадем срещу подкупите, качвайки заплатите на катаджиите. Работещият закон има това особено свойство, че съкращава пътя до поуката. Нарушенията са лошо нещо, от което накрая всички страдат, вкл. нарушителя. Дори и при липсата на законови санкции, теоретично, ако мине достатъчно време и престъпниците ще разберат, че им е по-изгодно да спазват правилата, защото бумерангът на тяхното нарушение като част от анархията на кумулираното беззаконие ще се върне срещу тях. Проблемът е, че на практика никой не живее достатъчно дълго, за да се случи този процес. Тук идва законът, който удря нарушителя не с хаоса на кумулираните нарушения, а със санкция– но възпитателният ефект е същия. Законът е онова, което ни помага да не правим много пъти една и съща грешка. Следващ въпрос: Ама как да настояваме?, веднага пример: Съседната статия е посветена на закона за референдумите. До момента там няма нито едно мнение. Иначе форумът е богат на любители да поговорят за референдум. Ако там има добра дискусия веднага следват два ефекта – 1. СЕГА с удоволствие публикува основните становища, за да се фука с форума си и 2. Като види че има интерес – по често пуска таквиз статии. От опит ви гарантирам, че онези в НС друго не правят но вестници четат. Това е най елементарната форма – просто вместо да блестим като теоретици под Дичевите скуки да вземем да обсъдим конкретен проблем.
05 Декември 2003 06:02
Дали ще дoживеем да видим работещи закони в България? Зашото целта им в крайна сметка е установяването на някакъв РЕД.
Както и преди съм цитирал: Редът крепи света.Страхът крепи реда.Но сега страх от какво, ако законът не действа ? Гражданско обшество? Смях в залата. Натупване на критична маса положителни законопослушковци ? Наблюдаваме точно обратните тенденции. По-скоро е нужн някаква външна закононалагаща сила.Сети се коя.
05 Декември 2003 06:14
Абе...Дичо ли си Пичо ли си, не знам, но не изглейдаш да си особено прост-моито момче.
05 Декември 2003 07:30
Съгласен съм с Чукундур и с първите два (и половина) постинга на Щирлиц. Докато властта не се свърже със съзнанието за мисия, а с мисълта за користно облагодетелстване (т.е. не стане работа на "офицерски", "аристократически" тип хора, а не Санчовски), така ще бъде. Наказанието е хубаво нещо, но само примерът влече. Иначе "хуманизирането" на институциите не е само българско, има го и на запад, и се засилва. Имаш работа с универсалията "град Ню Йорк", но всъщност - само с конкретните хора. Ако ти се падне невменяем, няма града да те оправи, ами друг човек. Звъниш и чакаш - докато попаднеш на човек.
05 Декември 2003 08:00
Напълно съм съгласна с констатациите на Дичев и дори с това, че темата заслужава внимание и то повече от отрежданото й. Не съм съгласна обаче с изводите, които той прави. Мисля, че най-добре ще се обоснова с един друг пример. Вчера, както си пазарувах установих, че съм си пропуснала часа за следобедно кафе (при хипотониците това е доста важно) и влезнах в една кафетерия, където ме посрещна изключително усмихната млада госпожица. Първоначалната ми мисъл беше, че тя се усмихва единствено и само на мен. Заглеах се в едни изкусителни сладкиши, но не бях убедена, че ми се яде каквото и да е. Поръчвайки си кафето, служителката ме заля с елегантно поднесени въпроси за това как точно обичам кафето, дали искам капаче да не ми се разлее в колата, искам ли сламка, захар, сметана. Че ах, колко хубава пяна се получи на точно вашето кафе. Бързайки да си изпия дозата й благодарих и се чудех къде точно да си завра минералната вода, кафето, захарта, която исках да си изсипя навън, че да не задържам опашката. В този момент приятната служителка ме попита все пак не желая ли и нещо сладко (явно уловила погледа ми върху онези сладкишчета). Така ме попита, че аз просто си реших дилемата и ги поисках. Накрая си тръгнах с добре опакован пакет сладкиши, минерална вода и кафе и се чувствах страхотно. Замислих се по-късно какво кара едно такова момиче да се държи по този начин с клиентите си (сигурна съм, че го прави с всички) и какво кара други да те обслужат така все едно искат никога повече да не купиш от техния магазин. Единственото, което ми идва на ум е, че тази жена е мотивирана да работи така. И тук не става дума просто за финансовата мотивация. Става дума за това, че тя може би няма друг избор освен да работи точно това. Това работно място е нейното спасение след дълго лутане и страхът, че може да се намери някой по-добър от нея и да я измести я кара да влага всичко от себе си в елементарната на пръв поглед продажба на кафе. Суровият собственик на кафенето вероятно изобщо не отчита нейните лични проблеми, скъпото образование, скъпата квартира, скъпата храна и така нататък. Него го интересува той да продава своята продукция така, че да продава повече и повече. Значи стигаме до извода, че от едната страна са ти работниците, от другата собственика. Ако тези две страни успеят да се мотивират (всеки в целите, които гони, тогава резултатът ще бъде наистина удивителен. Що се отнася до институциите, очевидно няма заинтересованост на "собственика" да привлича "клиентите", тъй като те са привлечени по принуда. А на държавните служители им е утеха, че не плащат данъци, заплатите им са ниски, но за сметка на това сигурни. Няма кой да те изгони за това, че клиентите ти чакат часове наред да се наприказваш по телефона с приятелки, да си допиеш кафето, да довършиш нещо, което "шефа е спуснал спешно". Държавата просто не е добър собственик, тя не е добър стопанин и не знае, че би могла да печели още. Каква е причината много хора да не подават данъчни декларации, каква е причината да укриват доходи, каква е причината да не си плащат навреме сметките (които може разбира се) и т.н. Причините са много, но една от съществените е загубата на време, нерви и пари, които не си сигурен, че даваш, защото е необходимо и трябва, а защото някой иска да ти ги вземе. Държавата трябва да ни накара отново да се върнем към началото на социалното групиране - да искаме да дадем за общото ни благо, а не да ни създава впечатлението, че иска да ни вземе за нечие чуждо благо.
05 Декември 2003 08:05
"Проблемът на България не е в това, че има твърде много бюрокрация,
проблемът е, че няма бюрокрация." Страхотно казано! Едва ли може да се формулира по-добре истинския проблем.
Браво г-н Дичев!
05 Декември 2003 08:35
Браво, PICWICK! такава ясна мисъл толкоз рано. И толков аточно. ПРосто всичко си казала по темата. И аз така наскоро влезнах в магазин да си купя сомо обувки , а излезнах с два чифта дънки в добавка.
Мотивация му е майката. Прави чудеса. А за мотивация - просто е нужно да има личен интерес. Когато човек се кефи от работата, прави чудеса. Така е и с институциите.

05 Декември 2003 08:46
Муха, какво е това тобоган..?
05 Декември 2003 08:56

ne ni lipsva burokratia.... 4ovecite gi niama...
bulgariata ostana s malko ka4estveni hora... "personi"
prostotiata caruva, v selo sofia nikoi ne kazva "nie sofianci", pneze nikoi ne iska da se otazdestvi s "patkite ot vtoria etaz deto doidoha ot selo nikoe"
05 Декември 2003 09:25
Национална черта е желанието да "надхитрим" седящия отсреща. Докато в Отечеството бюрократи и пациенти не разберат, че надхитряването е измамно положението ще си е все така ориенталско.
05 Декември 2003 09:49
Браво!
05 Декември 2003 10:05
подкрепям автора без много много да му мислим.. то и като се замислим ме заболева глава.. за съм.. дабъл за.. с две ръце и два крака.. депилирани наскоро.. отново требва да се върнеме към общоделството.. към корените и клоните на социализъма.. кво е това аз бе.. мене.. мое.. требва да бъде като преди.. в онова маково и алено време.. лошо ли ни беше.. изписаха ни от Шейново.. ние сме червенобузи в целодневна детска градина.. ние закусихме с юфка със сирене и цела лъжица захар.. ние сме чавдарчета напети.. ние пеем песни за чичко ни Димитров.. ние вече сме жизнерадостни пионерчета.. нас ни приеха от първи път в комсомола.. ние знаехме кога Чавдар са атакували смело и безпощадно кошарата над Правешка лакавица.. ние сме студентска младеж.. разпределиха ни в Главунци.. ние строиме социализъм.. ние имаме ленински съботник.. ние чакаме за банани.. купихме си суджук.. ние сме се записали за Москвич.. ние ше си купим гарсониера след има-нема 20 години.. ние си казваме вицове скришом.. ние заминаваме да почиваме на море.. ние ше посрещаме Нова година.. ние.. всъщност МЬI.. ех славно време.. ех..
05 Декември 2003 11:14
Параграф, за кой ли път .
А за такива като кака Пепа лиПена ли беше , е дин мой приятел постоянно казваше Проста П.
Иначе материалчето си е самата истина.
05 Декември 2003 11:16
Како ми Пепа, противно на иронията ти, мнозина българи биха предпочели саркастично описаните от теб времена пред зверското ни настояще. Възпитана съм във същите тези времена (на 28 съм) и без да съм била комсомолец или член на БКП убедено твърдя, че хората от моето поколение имат много повече ценности и социално съзнание от подрастващите сега. И в тази връзка дивата реализация на капитализъм и демокрация "у наше село" не струва колкото соц-възпитанието. На автора и дано описаното не остане национална черта или хронично заболяване!
05 Декември 2003 11:20
Откъде накъде аз и Иво Недялков ще бъдем "ние българските бизнесмени", или ще бъда "Ние софиянците" със Софиянски, Николов и Янев. Или да кажем ще съм горд, че "ние българите" за последната година сме увеличили собствеността си с още един дворец.
05 Декември 2003 11:32
хо.. хо.. хо.. пада й се на Пепа.. ама Пепо.. уринизираш значи.. колкото и да уринизираш нашиа строй той беше славен.. сламен също.. щото знаеш ли колко слама имаше у секо ТКЗС.. преди Костов да им отмъкне и последната керемида и да я завлече у фондациа Демонокрациа.. като казах ТКЗС и аз имах един приател там.. фуражист като тоа на другара ТАПАНАРИН.. и той така изискано се изразяваше.. много убаво псуваше ше знаеш.. осем минути без прекъсване му беше рекордо.. по адрес на счетоводителката.. голем сладур.. с голем.. хумор.. хумороиди също имаше ма тва е медицинска тайна.. славна слава на нашта непобедима у нас и по целото човечество БКП/БСП.. Венсеремос и Синсалабим.. последното е по адрес на Костов..
05 Декември 2003 11:35
ри-мейк
подкрепям автора без много много да му мислим.. то и като се замислим ме заболева глава.. за съм.. дабъл за.. с две ръце и два крака.. татуирани наскоро.. отново требва да се върнеме към латифундиите.. към корените и клоните на капитализъма.. кво е това ние бе.. ваше.. негово.. требва да бъде като преди.. в онова дикенсово време.. лошо ли ни беше.. не изписаха от никъде, родихме се случайно.. ние сме бледички щото мама бачка на Околовръстното.. ние закусихме с баничка...един я метна почти цяла в кофата.. ние дишкаме лепилце.. ние пеем песните на чичо Майкъл-добрия приятел на децата.. ние вече сме жизнерадостни рокерчета.. нас ни приеха от първи път в затвора.. ние знаехме кога Валяка атакува смело и безпощадно оная кошара до банката.. ние не сме студентска младеж-нема паре.. разпределиха ни в Централния.. ние строиме капътализъм.. ние имаме съботно рейв парти с яка дрога.. ние чакаме за хляб.. ама изнесли зърното.. ние сме с Голф, краднахме го снощи и довечера ще го палнем.. изгониха ни от гарсониерата-некакви си 150 долара наем, ма ги нема.. ние си казваме вицове и квото си искаме, ама ква файда.. ние не заминаваме да почиваме на море.. ние ше посрещаме Нова година-шъ разбием една вила.. ние.. всъщност We.. ех славно време.. ех..
05 Декември 2003 11:39
Аз пък, излизам снощи към 8 от офиса - и нали съм с ниско кръвно - влезнах в барчето отсреща да ударя един ром с една кокакола, да си вдигна малко кръвната захар.
Миловидното момиче зад бара ме посрещна с усмивка, сякаш цял ден ме е чакало да се отбия. Наля ми половин пръст над нормалното ниво. Дръпнах, захарта ми почна да се вдига. Как да не поискаш още едно малко!
Мотивация!
Минавам после през синия пазар - усмихнати продавачи предлагат плодовете на земята и своя труд. Ябълки, банани, тикви, много тикви.
(Хубави тикви ражда родната земя)
Купувам праз. Ръката ми се докосва до отрудени и напукани длани, които ми връщат рестото. Усмивка и пожелание за приятна вечер. Купувам и ряпа. И моркови.
Мотивираха ме! В буквалния смисъл, с моркова.
Качвам се на автобуса, уморената от дългата смяна продавачка на билети ме пропуска, но аз я спирам и си купувам билет. "Прощавайте, не видях, че сега се качихте, приятно пътуване!", пожелава ми тя с измъчена усмивка. Колко му трябва на човек - да пътува спокойно и сигурно с билет в джоба.
Връщам се в къщи, котката прави осморки в краката ми. Жена ми ме посреща: "А ти ли си, къде се забави,
онази патка от втория етаж, да знаеш какво е направила на балкона."
05 Декември 2003 11:42
PICKWICK и Щирлиц, понеже, признавам си, ми липсва вашата ясна мисъл и дар слово, ви БЛАГОДАРЯ за вдъхновяващите постинги!!! Их, че е хубаво, като прочетеш нещо стойностно!!!
05 Декември 2003 11:48
бой по каската на капитализъма.. браво другарю Артист.. да те питам обаче.. нали не си онова кльощаво певаче от Америката.. принц ли цар ли беше.. дето се блещи като врътоглаво.. упадъчно некак.. нещо повече към казаното от вас.. некой май са забравили кой в онаа приятна иначе зима на 1990 обикаляше дегизиран като клошар у 6 часа сутрин опашките от щастливи трудещи се и ги подкокоросваше против властта.. тоа Костов.. и под шапката от мохер дето беше наденал го разпознах.. ами кой организира наивните борчета.. теа честни спортисти прославили Народната республика.. пак тоа гад.. и бухалките ги е секъл в околностите на Драгалевци.. по чеповете ги познах.. а кой раздаваше чай в проклетата 1997 пълен с лепило.. хероин.. хашиш.. марихуана.. кокаин и мащерка на нашата студентска младеж.. налузил беше синя лента секаш другарката глИна може така лесно да се заблуди.. е и сега кой мислите дига хлеба.. неговата фондациа.. понеже зима пари от Чорни иска чорниа хлеб да се изравни по цена с белиа.. провокатор.. долу боржуазните порядки.. Ким е непобедим!
05 Декември 2003 11:50

Добър ден на всички, ама ходих за риба та се забавих.
Како, како забрави за..."Разтегни Андрей акордеона, песен за любимата запей... !
Ако трябва сериозно ... Дичев ме накара да се замисля върху две неща:
1.Ние наистина сме особен народ.Никога няма да разберем, коя от страните ни е хубава или лоша, и то не защото сме глупави, а защото всичко е както се казва"според зависи".От кого зависи... и Господ не знае!
В този смисъл в зависимост от ситуацията ние, или по точно нашите управници периодично обявяват една или повече черти от образа на българина за вредна и почват да се борят с нея.Забележете -ДА СЕ БОРЯТ!!! ДА УНИЩОЖАТ!!! Никой до сега не се е опитвал да яхне поне една от отрицателните за момента черти на българина и да я използва.В края на краищата отрицателният полюс е също толкова важен колкото и положителния...
Всъщност не съм съвсем прав.В по-ново време имаше и трактористи, и миньори, и червени и сини бабички, и таксиджии, и тираджии, и хлебари , и т.н. и т.н. Но това само показва как не трябва да се използва тази сила, ако не знаем как да извлечем градивното от нея. А НИЕ КАТЕГОРИЧНО НЕ ЗНАЕМ!

2.ЗАЩО КОГАТО ТРЪГВАМЕ КЪМ НЯКОЕ ДЪРЖАВНО УЧРЕЖДЕНИЕ СМЕ ГОТО ВИ " ДА ГИ ЗАВРЕМ В КУЧИ ЗАДНИК ТЕЗ БЮРОКРАТИ", А КОГАТО ЗАСТАНЕМ ПРЕД ПРОСЛОВУТОТО ГИШЕ СЕ СВИВАМЕ ВИНОВНО И СЕ ОГЛЕЖДАМЕ ДА СИ ГО ИЗКАРАМЕ НА НЯКОЙ ПО-СМОТАН ОТ НАС НА ОПАШКАТА , ИЛИ ТЪРСИМ ПОЗНАТИ РОДНИНИ НА ЧИСТАЧКАТА.
Що се отнася до статията ще кажа, че умен и интелегентен човек е написал интересни работи, които други умни и интелегентни хора, или ще харесат , или ще оплюят... това е.
05 Декември 2003 11:53
Подобно на госпожа Скарлет и аз искам да прочета тук нещо наистина стойностно. От Джеймс Джойс или от Йожен Йонеско, моля ви.
05 Декември 2003 12:02
moment, тобоганът е дълга и тясна шейна. Така се наричат и спортните шейни, с които се спускат по ледени улеи.
05 Декември 2003 12:19
Много гневно, много гневно днес, ма сьор. Това да не би да е щото вчера ти намекнах за великолепната Синя брада? Ей, на, днеска си я развяла победоносно, та чак плющи, бой по всички епилирани женички, дето първом подкрепят, па после мислят. Не е зле тука на два фронта да се вкарат реминисценции от стари времена, идеологически, да ги наречем малко бай Тошо, малко гладни луканови зими, малко текезесета и венсеремоси, а накрая, кой увенчава таа дивна еклектика като лавров венец? Разбира се - бай Костов, този страдалец, този мъченик, разпънат от жалещите по хубавите времена на реалсоца неблагодарници. Що ще Костов и тука, ма сестро?
Обаче, къде си забравила логиката, ма сьор? Сигур пред телевизора, заедно с 1322 серия от "Дързост и красота"
Тия чиновници-индивидуалисти, някой казва - немотивирани с добри заплати, да, може би, с хилядите им азове, от които не се получава азът-единствен на администрацията в услуга на гражданина е точно наследството на реалсоца.
Капиталистическите чиновници, викат, били по-акуратни.
Ами-дълга им е историята. Минали са през своите "изми"- сюрреализми, екзистенциализми, абсурдизми още през 50-те години на миналия век.
Ние не сме си ги изминали, щото строяхме и ние един "изъм".
На теб, Перемянов, препоръчвам "Носорозите" на Йонеско.
Наистина нещо стойностно.
05 Декември 2003 12:23
Не може да бъде! Артиста е тук!
Вие само на гастрол, любезни, или ще поостанете?
Да очакваме ли цялата трупа? А негово Превъзходителство?
Така ми липсва цялата шайка.

05 Декември 2003 12:29
Мама рече да ти предам , глИнче от Лапландия, че мое да си дойдеш.Имало место до нея на Околовръсното. Шъ си напраиш пачка, щот за Коледа имат примоция- 2 лева сфиркъта..па ако искаш, може и у Дръгалевци да работиш..да си по-близу до твоя човек.
05 Декември 2003 12:39
Но днес е 5-ти декември, някой има празник, не казвам кой и не ме питайте.
Ето , това му пожелавам, на този хубав ден.



Лоенгрин



Да бъдеш светлият герой
на неизменната усмивка,
понесъл в своята усмивка
зора и злато и покой -



без меч и слава в кървав бой
- тенор на щедрата усмивка -
да бъде твоята усмивка
единственият подвиг твой -



начало, край, число и брой
да няма твоята усмивка,
да гасне всичко в таз усмивка:
и злост и скръб и страст и зной -



неудържимият порой
на дните в твоята усмивка
да вплита Вечната усмивка
и неизменно чист и свой



да следваш тихия хобой
на свойто щастие с усмивка -
и то само да е усмивка,
без Как, Какво, Кога и Кой?



и да пристъпиш - тих герой -
брега на своята усмивка
- бял - да отвърнеш - и с усмивка:
"Благодаря ти, Лебед мой


05 Декември 2003 12:39
И на нас. И на вас...
С онаа песен на Супер-Макс: Ваш'та мамка, Милорд
05 Декември 2003 12:55
Това с чиновниците ще се реши, когато започнем да си вършим работата, чрез интернет, а не чрез тях. Има доста хора, които наричат хората, с които работят "клиенти", например като чиновниците в общината, или един служител в дадена организация, хората от същата организация, който обслужва. Та клиентите са една досадна категория хора, които обикновено ти губят времето. Досадното е, че в повечето случаи не знаят какво искат, получава се "кажи ми какво искам". Е ще благодариш кати ти кажат какво искаш. А за продавачите в магазините, е ще се усмихват и още как, те често са и на процент от оборота. Но това е друг случай.
05 Декември 2003 13:13
Борбата с бюрократичната машина в България е като борбата с малко прасе в кална локва - хем и ти на прасе ставаш, хем на прасето кеф правиш.
Проблемът е, че 90 процента от администрацията, особено извън София, е още на братовчедски и комшийски начала, и щастливо си живее в социализЪма...
05 Декември 2003 13:21
На чугунените глави с глИнен мозък пожелавам да поживеят в състоянието в което са поне 80% от българите сега и да продължават да възхваляват т.н. "Демокрация" без значение от модела - европейски, балкански, американски или друг.Да сложат на масата си една богата трапеза от намереното в кофите, да си почистят найлоновите прозорци за да се постоплят на слънцето да пратят децата си по магистралите и т.н.
05 Декември 2003 13:38
АНТАРЕС,

А от това, което споделяш и което категорично потвърждавам, че е святата истина, следва изводът: каквото законодателството, такова и законоприлагането
05 Декември 2003 13:41
И тук са ни пуснали да ручаме жабетата.
И пак "разделяй и владей", ама за разлика от ЯД, който вчера ни раздели на политико-мутри и всички останали, днес из тоз вестник ни делят ту на министри и всички останали, ту на депутати и всички останали, ту на премиер и целокупния БГ народ, а пък Дичев решил да се включи в повелята за обосноваване на дележа като ни разпарчатоса на администрация и всички останали.


Ама кои са всички останали, бе Дичев? Да, ти си един от тях. Ама ти си същият този, който е отишъл в общината ядосан, а жена ти е тази, която нарича съседката "оная патка от втория етаж", а двамата вкупом говорите за "тази страна". Сякаш от теб изобщо не зависи да отидеш в общината усмихнат, да се държиш не като обиден, който настоява за извинение, а като човек, който е готов на всички да се усмихне, да им каже добра дума и с това да им покаже, че денят им може да бъде и по-добър. Сякаш от теб изобщо не зависи да кажеш няколко шеговити думи на продавачката на билети или на сприхавата баба в автобуса, която се възмущава от блъсканицата и с това да разведриш мъката, покълнала в сърцата на тези хора от общото бездушие, което срещат навсякъде. От тебе зависи. От всеки от нас. И всеки от нас може да го прави не за да си запази мястото, за което пред вратата се бият 20 човека, а съгласно много простото и логично правило, че е добре да правиш на другите това, което искаш да правят на теб. А докато ти си се затворил в черупката си и живееш с непоколебимото убеждение, че всеки е готов да те прецака, извинявай, какво са ти виновни всички останали?
05 Декември 2003 13:43
Борбата с бюрократичната машина в България е като борбата с малко прасе в кална локва - хем и ти на прасе ставаш, хем на прасето кеф правиш.
Iezuit
А по статията: не е литературен шедьовър , но ми стана интересна. Ще си призная, че ми е приятно, когато хора, с които се запознавам в чужбина, се изненадват (е, може и от куртоазия ), че съм българин. Искам да кажа, от известно ментално равнище нагоре човек инстинктивно е индивидуалист... И с охота се отграничава от себеподобните.
Щирлиц - напълно приемлива позиция, но за съжаление много утопична. Мъчи ме един въпрос: нашите Андрешковци, като отидат на гурбет в "белите държави", как се превръщат в Гюровци? Май по-простото обяснение е "Кучето скача според тоягата"...
За завършек - имам си нещо като хоби да се мъча да стигна до нормален човешки контакт с особата от другата страна на гишето/щанда. Обикновено е достатъчна проста мека шега. Опитайте, не е трудно!
05 Декември 2003 13:51
Много ум и все на едно място - все тука!
Като чете челяк гордо му е... Като види какво чете и зарад какво - жална му майка, завалията!
Има една стока, съзнание й викат. Не се харчи много, рядко се среща и е мно-ого скъпа. От златото и диамантите отгоре е.
Само едно нещо й наваля на драгоценност - Любовта! Нея даром са ни я дали! Да ни свързва и създава хора.

(и пак днес една страница отваря се за 10-15 минути, та чао до утре...)
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД