Идеята да се премахне доброволният принцип за участие в мисии извън България е много логична и тя наистина трябва да се наложи, макар и внимателно. Логиката идва от самата същност на военната професия, която някак си не присъства в съзнанието на военното и цивилното ръководство на армията ни от доста време насам. Ами това е армия, по дяволите! Не е бюро по труда, не е дом за социално слаби, не фирма за набиране на гастарбайтери. Откакто свят светува, армията участва във военни операции, в бойни действия. Не случайно всички с униформи минават през курсове за стрелба, а не на курсове по актьорско майсторство. Макар че ако бъдем честни, напоследък армията се е специализирала точно в театъра: то няма чужда делегация, пред която да не разиграваме сценки по мироопазване (половината войници играят терористи, другата печените български воини, следват гърмежи и артистични скокове, дори и ефектна смърт на победените терористи). Но това ли е смисълът на армията ни - театърът?

След Камбоджа Ирак е първата страна, в която изпращаме батальон, при това в доста враждебна среда. Преди това армията ни беше специализиране предимно в прането, къпането на чужди войници, транспорт и строителство - доста атрактивна военна служба с много добро заплащане, ще се съгласите. Не случайно в такива мисии заминаваха основно връзкари, като някои от тях сменяха мисия след мисия. Сега когато съществува огромен и постоянен риск за войниците ни в Ирак, желаещите изчезнаха. И е нормално, защото вместо с "Ариел", войниците ни вече боравят с "Калашников", а местните не са особено дружелюбни към мироопазващите. Все по-трудно се намират доброволци, а, както се вижда, сред върховете на армията липсва решителност за преформатиране на задачите пред професионалната армия. А те биха изглеждали така:

1. Ако създаваме професионална армия, тя трябва е способна да изпълнява мисии основно в чужбина, което правят войските на НАТО;

2. Формиране на боеспособни подразделения, които са способни да действат в условия на мисия, без да е необходимо доокомплектоване;

3. Доброволният принцип в професионалната армия приключва в момента, в който желаещите подпишат договор (иначе какви войници са);

По този начин Генералният щаб най-сетне ще положи основата на съвременна и боеспособна войска, калена в операции и с модерно виждане при управлението. В армията ще се либерализира приемът на професионалисти, но за сметка на това дисциплината ще се затегне. Ще бъде възможно изграждането и утвърждаването на командири, адекватни на натовските стандарти (разбирай изместването на хората със старо мислене във върховете на Генералния щаб). Най-накрая ще е възможно да се осъвремени начинът на подготовка на войските. И до ден днешен у нас нито командирите, нито войниците имат ясна представа за правилата на ангажираност при враждебна ситуация (например кога е легитимна употребата на оръжие сред цивилни), няма изградени правила за взаимодействие с гражданското управление при окупация, подобна в Ирак, а всичко се оставя на въображението на командира. Няма нито една адекватна програма за работа с ветерани от мисии. Да не говорим, че армията просто е оперирана от взаимодействие с медиите - нека припомним как български журналисти обикаляха около казармата на нашия контингент като бити кучета.

В следствие на цялата тази погрешна политика на военното и цивилното ръководство към професионалната армия и мисиите ни в чужбина, доверието на обществото към войската е катастрофално. Професионалните войници са приемани като печалбари и гастарбайтери, а не заслужават такова отношение. Случва се дори нещо, което е абсурдно за една армия - бунтове и стачки. Затова министерството и Генералният щаб трябва просто да прекратят действията си като посредническа фирма за работа и да положат основите на истинска професионална армия. Ако не друго, българите имат талант да бъдат добри войници.