:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,246,520
Активни 108
Страници 19,778
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Българинът не мисли за страната, а за личната изгода

На държавния ни служител липсва чувството за държавност, твърди почетният ни консул в Шотландия проф. Николай Желев
Снимка: Георги Готев
-------

Проф. Николай Желев е роден през 1960 г. в Чирпан. Завършил е биохимия в СУ. Като аспирант в СУ е изключен през 1985 г. за "политическа неграмотност" - участие в студентска протестна инициатива. От 1990 г. живее в чужбина, професор е в университета в Дънди, почетен професор в 7 други университета. Член на биологичното отделение на Академията на науките на Великобритания. Женен с две деца, съпругата му е българка и също е научен работник в областта на биотехнологиите.

---------



- Проф. Желев, наскоро бяхте назначен за почетен консул на България в Шотландия. Защо вие и какво правите в Шотландия?

- Работя в Шотландия. Шотландия е втората ми родина, аз съм шотландски гражданин. Там изпълнявам няколко роли. Професор съм в университета в Дънди, участвам в 2 биотехнологични компании, на една от които съм собственик, и имам разни обществени функции - секретар съм на Шотландско-българската асоциация, която работи за изграждане на всякакви отношения между България и Шотландия. Тя играеше ролята на почетно консулство още преди това назначение - спонсориране на културни прояви, визити в научната сфера, съвместно обучение на студенти.

- В Шотландия няма много българи, но пък казват, че били по-качествени.

- Колонията е малка, от около 400 души и се състои предимно от специалисти с висше образование, които работят по специалността си. Нямаме нелегални имигранти.

- Как е станало така, че в Шотландия са отишли точно такива хора?

- Може би защото Шотландия има традиции, тя е водеща в областта на биотехнологиите, на други науки. Шотландските университети се смятат за по-успешни. В биомедицинските науки например през последните 10 г. университетът на Дънди е водещ, не Оксфорд в Англия. От друга страна животът е по-спокоен. А и по-евтин, къщите са по-евтини. Това привлича българите.

- Стават ли граждани на Шотландия?

---------

- Да, мнозина станаха. Шотландците са много близки по темперамент до българите. Обичат да се веселят, пият, пеят, танцуват, обичат силния алкохол. Тук се чувстваш като в България.

------------

- А изтичане на мозъци има ли? Ако срещнете в България един добър биотехнолог, сигурно ще го поканите на работа в Дънди?

- Това е голяма опасност. Разбира се, много е лесно да го привлечем. Шотландско-българската асоциация се опитва да спре това. Ние финансираме проекти само при условие, че се изпълняват на територията на България. Трябва да се съхраним като специалисти. Моят случай е по-различен, аз бях изключен от Софийския университет.

- А и времената се промениха.

- Именно. В България все още няма условия за фундаментална наука, и тези от нас, които се занимаваха с такава, трябваше по някакъв начин да се съхранят. Много мои колеги предпочетоха да сменят своето амплоа.

- През всичките тези 12 години чувствахте ли се българин? Чувствахте ли като свое българското посолство?

- Аз винаги съм се чувствал и съм казвал, че съм българин. Давал съм много интервюта в шотландските вестници, в които винаги съм подчертавал, че съм българин. Българинът няма висок престиж на Запад, колкото и да е жалко. То се дължи отчасти и на пресата, която предпочита да отразява негативните изяви, проявите на някои криминални елементи в чужбина. Една от целите на нашата асоциация беше да издигнем този имидж.

Връзките с българското посолство обаче са по-сложна тема. Както знаете, Шотландия е обособена страна и нация. През 1700 г. Шотландия и Англия се обединяват и образуват Обединеното кралство, забележете, под ръководството на шотландския крал. Все още са запазили това самосъзнание на нация, която е дала много и остава отделна страна. Имат отделно законодателство, отделна образователна система, отделен парламент, правителство, бюджет. Те искат страните, които общуват с тях, да имат представителство на място.

- За България това сте вие. Попълвате тази празнина.

- Това е идея, която е на повече от 5 години. Обърнахме се към Министерството на външните работи, към Надежда Михайлова. Проблемът е, че българските ведомства нямат опит да общуват с чужди организации. Писали сме много писма, които сме изпращали по канален ред чрез посолството. Никога не сме получавали потвърждение за получаване, камо ли отговор. Писали сме и директно до министерствата. Обикновено предлагаме нещо, което е изгодно за България. Като финансова помощ.

- Значи предлагате финансова помощ и никой не ви отговаря?

- Да. Това изненадва ли ви?

- А може би нямат нужда от помощ?

----------------

- Едва ли. Да не отговориш - на Запад това прави много лошо впечатление. При нас всички отговарят. Ние успяхме да се срещнем с Надежда Михайлова в българското посолство и да изразим интерес в създаването на нещатно представителство на България в Шотландия. По онова време в Шотландия бяха много ентусиазирани за тази идея. Областното ръководство на Дънди предлагаше безплатно представителна сграда в центъра на града.

-------------------

- И тази възможност беше пропусната?

- За съжаление. Те пазиха за нас сградата 2 години. Липсата на отговор предизвика недоумение сред нашите шотландски приятели. Те не разбираха защо България постъпва така.

- А посланикът ни в Лондон г-н Валентин Добрев не помогна ли?

- Той лично, как де се изразя по-дипломатично, не допринасяше. Г-н Добрев макар че стоя дълго, 5 години, не успя да разбере що е това Шотландия, възможностите, които тя предлага. Очевидно, гледайки от Лондон, смяташе, че това е една географска област. Често на нашите дипломати нещо им пречи при установяване на отношения на средно ниво. Той забави връзките, озадачи нашите шотландски колеги с поведението си, меко казано. Той ги обиди. Но новото попълнение на посолството са доста отзивчиви. Те разбират, че трябва да полагат по-активни усилия.

- Вие вече сте колеги. Изпълнявате роля, сходна с тяхната.

- Като нещатен дипломат имам по-други функции. Смятам да запазя гражданските си права по-свободно да изразявам своите мнения. Разбира се, конструктивно.

- Какво бихте посъветвали българската дипломация?

-----------

- Да се опита да помага на българския народ. Да не се затваря в изкуствения протоколен кръг. Има големи възможности, дипломатите ни трябва да се свързват с местните структури - това е нивото, на което се върши истинската работа.

-----------

- А може би те са притеснени финансово?

- Това сигурно е проблем, но посолството има голяма материална база, която може да използва по-добре.

- Вярвате ли, че България ще стане член на ЕС през 2007 г.?

- Ние формално можем да станем членове на ЕС, но да достигнем тяхното ниво - ще ни бъде много трудно. Администрацията ни е много неефективна, много мудна.

- А кога ще ги настигнем?

- Ох. Не искам да бъда песимистичен, но с темповете, с които се движим - никога. Ние по-скоро се отдалечаваме, отколкото се приближаваме.

- Вие сте човек, който при предишния режим е пострадал, и въпреки това говорите за отдалечаване. Да не би през 1989 г. да сме били по-близо до ЕС, отколкото сме сега?

-----------------

- Административно не, разбира се. Но като икономическо развитие смятам, че бяхме по-близко. В области, в които аз работя, се забелязва изоставане. Има много причини. Ние нямаме държавна политика в областта на високите технологии. Каква икономика искаме да имаме? Имаме кадрите, имаме потенциала. Правителството пък има отговорност към развитието на тези неща, те не стават спонтанно. Наблюдавам това във Великобритания - държавата се грижи, правят се промени в законодателството, не се вдигат лозунги.

------------------

- Какво ви дразни най-много в България - престъпността, мръсотията?

- Това, разбира се, ме дразни. И също принизяването на културното равнище на българите. Като че ли бяхме по-възпитани. Това опошляване, тази арогантност... Дисциплината е това, в което българинът като цяло отстъпва, липсва чувството за държавност, особено при държавните служители.

- Смятате ли, че българският държавен служител е подкупен?

----------------

- О, да! Като цяло - незаинтересован. Аз съм виждал много такива държавни служители и ми е правило впечатление как винаги при контакти в чужбина те винаги търсят личната изгода, а не изгодата на институцията, която представляват. Предлагали сме помощ за институции - забелязвал съм престъпна незаинтересованост, ако няма лична изгода.

------------------

Като успокоени мога да кажа, че това го има не само в България. И при Словакия предлагахме помощ за техните институции, и в крайна сметка държавни служители спънаха този процес, защото нямаха лична изгода.

- Откакто Симеон стана премиер, това как се отрази на имиджа на страната?

- Според мен добре. Той прави много добро впечатление в чужбина с поведението си, с умереността си. Много български политици могат да се поучат поне от това. Но много български министри по-скоро излагат страната ни.

- В България с кого се срещнахте, след като станахте почетен консул?

- С външния министър Соломон Паси, за когото мога да кажа, че прави много добро впечатление. Той е много ентусиазиран.
15
4207
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
04 Декември 2003 21:21
Да така е
Ама интересно ми е има ли професор Желев ника си ...тук?
05 Декември 2003 01:22
..има ли си ник проф. Желев...
Някой има ли му айпито?
05 Декември 2003 06:08
А гайда ...............има ли си и защо

Редактирано от - Чучу на 05/12/2003 г/ 06:11:12

05 Декември 2003 06:25
Професоре, паднал си си на кура бе брато, за мен нямали место у некои склад за уиски да го вардим-пазач да стана де???
05 Декември 2003 07:11
Очаквам скоро и Вальо Добрев да зададе наклона на българските биотехнолози
05 Декември 2003 09:59
Dori nqma da si napravq i truda da procheta intervjuto i da si pylnq glavata s fekalii*.

Bylgarina shte misli za stranata si, kogato i stranata mu pokaje che misli za nego.

* - zamesti s po-podhodqshta duma...
05 Декември 2003 10:11
E, napravih si truda i prochetoh intervjuto.
Picha e prav, no tova ne oznachava che ne dyrja na veche kazanoto. Misylta mi beshe za redoviq grajdanin. Kogato si dyrjaven slujitel si dlyjen da pokajesh che si dostoen da si takyv.
05 Декември 2003 11:22
Професоре, не само българина а всеки нормален човек първо мисли за себе си , после за страната си да речем. Проблема е, че няма закони или и тези които ги има не действат , поради многото мислене на такива като теб за страната ни.
05 Декември 2003 11:55
Чудесно интервю! Човек, успял, въпреки препятствията, които са били на пътя му, заслужава уважение! И е прав с всички свои изводи! Докато не се научим да мислим държавнически, няма да тръгне напред страната ни. Лошото е, че много от хората, които имат повечко ум в главата си, не са в България, а някъде другаде по света. И създават духовни и материални ценности за друга държава. Как да не го е яд човек!
05 Декември 2003 12:25
Къде е Поповски да види кой му е дошъл на гости
05 Декември 2003 13:05
Извинете, но Ники Желев препятствия не е имал. И добре, че е така, защото наистина си беше и както виждам още си е умно и оправно момче, което знае как да пренасочва платната си по посока на вятъра. Вярвам също, че се бори с непукизма на служителите във ведомството на г-н Паси, защото те са известни по цял свят с демонстративното си безразличие към проблемите на сънародниците ни в чужбина. Пожелавам му успех в тази борба и всички начинания! Де да имаше повече като него.
05 Декември 2003 13:52
Ама не знам защо изглежда странно това, че българинът мисли за личната си изгода, а не за страната си? Ми нали вече 14 години се опитват да ни научат именно на това? Обратното беше характерно за социализЪма - тогава ни критикуваха за малката правда, ако някой помни. Тогава интересите на колектива, респ. на държавата, на страната, трябваше да се поставят преди личните интереси. Като постигнахме демокрацията изведнъж се оказа, че не е срамно да се бориш с нокти и зъби по правилата на джунглата, да прегазваш като валяк когото можеш, за да успееш. Набива ни се в главите постоянно, че когато отделните индивиди в държавата са добре, то и държавата ще е добре. И ся к, во? Ахкаме и подкрепяме едно интервю, което ни връща към основните социалистически принципи.... Много се обърках - сега да зарежа грижите за себе си и да хукна да оправям държавата, щото тя се е скапала отвсякъде, това го признават почти всички Форумци, пък после, ако останат време, средства и сили....

Истината е, че ми писна от български акъли, давани от чужбина
05 Декември 2003 14:16
Човекът изглежда и звучи за уважение и е прав за всичко. За съжаление...
05 Декември 2003 14:24
Човекът е много повече за уважение, отколкото можете да предположите. На времето той пое отговорност за всички и плати за нея с прекъсване на образованието си. А такова нещо малцина биха направили.
05 Декември 2003 19:26
Извенете, а за какво да мисли българчето, след като въпросната държава все го дебне из-отзад и настървено?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД