|
Проф. Николай Желев е роден през 1960 г. в Чирпан. Завършил е биохимия в СУ. Като аспирант в СУ е изключен през 1985 г. за "политическа неграмотност" - участие в студентска протестна инициатива. От 1990 г. живее в чужбина, професор е в университета в Дънди, почетен професор в 7 други университета. Член на биологичното отделение на Академията на науките на Великобритания. Женен с две деца, съпругата му е българка и също е научен работник в областта на биотехнологиите.
---------
- Проф. Желев, наскоро бяхте назначен за почетен консул на България в Шотландия. Защо вие и какво правите в Шотландия?
- Работя в Шотландия. Шотландия е втората ми родина, аз съм шотландски гражданин. Там изпълнявам няколко роли. Професор съм в университета в Дънди, участвам в 2 биотехнологични компании, на една от които съм собственик, и имам разни обществени функции - секретар съм на Шотландско-българската асоциация, която работи за изграждане на всякакви отношения между България и Шотландия. Тя играеше ролята на почетно консулство още преди това назначение - спонсориране на културни прояви, визити в научната сфера, съвместно обучение на студенти.
- В Шотландия няма много българи, но пък казват, че били по-качествени.
- Колонията е малка, от около 400 души и се състои предимно от специалисти с висше образование, които работят по специалността си. Нямаме нелегални имигранти.
- Как е станало така, че в Шотландия са отишли точно такива хора?
- Може би защото Шотландия има традиции, тя е водеща в областта на биотехнологиите, на други науки. Шотландските университети се смятат за по-успешни. В биомедицинските науки например през последните 10 г. университетът на Дънди е водещ, не Оксфорд в Англия. От друга страна животът е по-спокоен. А и по-евтин, къщите са по-евтини. Това привлича българите.
- Стават ли граждани на Шотландия?
---------
- Да, мнозина станаха. Шотландците са много близки по темперамент до българите. Обичат да се веселят, пият, пеят, танцуват, обичат силния алкохол. Тук се чувстваш като в България.
------------
- А изтичане на мозъци има ли? Ако срещнете в България един добър биотехнолог, сигурно ще го поканите на работа в Дънди?
- Това е голяма опасност. Разбира се, много е лесно да го привлечем. Шотландско-българската асоциация се опитва да спре това. Ние финансираме проекти само при условие, че се изпълняват на територията на България. Трябва да се съхраним като специалисти. Моят случай е по-различен, аз бях изключен от Софийския университет.
- А и времената се промениха.
- Именно. В България все още няма условия за фундаментална наука, и тези от нас, които се занимаваха с такава, трябваше по някакъв начин да се съхранят. Много мои колеги предпочетоха да сменят своето амплоа.
- През всичките тези 12 години чувствахте ли се българин? Чувствахте ли като свое българското посолство?
- Аз винаги съм се чувствал и съм казвал, че съм българин. Давал съм много интервюта в шотландските вестници, в които винаги съм подчертавал, че съм българин. Българинът няма висок престиж на Запад, колкото и да е жалко. То се дължи отчасти и на пресата, която предпочита да отразява негативните изяви, проявите на някои криминални елементи в чужбина. Една от целите на нашата асоциация беше да издигнем този имидж.
Връзките с българското посолство обаче са по-сложна тема. Както знаете, Шотландия е обособена страна и нация. През 1700 г. Шотландия и Англия се обединяват и образуват Обединеното кралство, забележете, под ръководството на шотландския крал. Все още са запазили това самосъзнание на нация, която е дала много и остава отделна страна. Имат отделно законодателство, отделна образователна система, отделен парламент, правителство, бюджет. Те искат страните, които общуват с тях, да имат представителство на място.
- За България това сте вие. Попълвате тази празнина.
- Това е идея, която е на повече от 5 години. Обърнахме се към Министерството на външните работи, към Надежда Михайлова. Проблемът е, че българските ведомства нямат опит да общуват с чужди организации. Писали сме много писма, които сме изпращали по канален ред чрез посолството. Никога не сме получавали потвърждение за получаване, камо ли отговор. Писали сме и директно до министерствата. Обикновено предлагаме нещо, което е изгодно за България. Като финансова помощ.
- Значи предлагате финансова помощ и никой не ви отговаря?
- Да. Това изненадва ли ви?
- А може би нямат нужда от помощ?
----------------
- Едва ли. Да не отговориш - на Запад това прави много лошо впечатление. При нас всички отговарят. Ние успяхме да се срещнем с Надежда Михайлова в българското посолство и да изразим интерес в създаването на нещатно представителство на България в Шотландия. По онова време в Шотландия бяха много ентусиазирани за тази идея. Областното ръководство на Дънди предлагаше безплатно представителна сграда в центъра на града.
-------------------
- И тази възможност беше пропусната?
- За съжаление. Те пазиха за нас сградата 2 години. Липсата на отговор предизвика недоумение сред нашите шотландски приятели. Те не разбираха защо България постъпва така.
- А посланикът ни в Лондон г-н Валентин Добрев не помогна ли?
- Той лично, как де се изразя по-дипломатично, не допринасяше. Г-н Добрев макар че стоя дълго, 5 години, не успя да разбере що е това Шотландия, възможностите, които тя предлага. Очевидно, гледайки от Лондон, смяташе, че това е една географска област. Често на нашите дипломати нещо им пречи при установяване на отношения на средно ниво. Той забави връзките, озадачи нашите шотландски колеги с поведението си, меко казано. Той ги обиди. Но новото попълнение на посолството са доста отзивчиви. Те разбират, че трябва да полагат по-активни усилия.
- Вие вече сте колеги. Изпълнявате роля, сходна с тяхната.
- Като нещатен дипломат имам по-други функции. Смятам да запазя гражданските си права по-свободно да изразявам своите мнения. Разбира се, конструктивно.
- Какво бихте посъветвали българската дипломация?
-----------
- Да се опита да помага на българския народ. Да не се затваря в изкуствения протоколен кръг. Има големи възможности, дипломатите ни трябва да се свързват с местните структури - това е нивото, на което се върши истинската работа.
-----------
- А може би те са притеснени финансово?
- Това сигурно е проблем, но посолството има голяма материална база, която може да използва по-добре.
- Вярвате ли, че България ще стане член на ЕС през 2007 г.?
- Ние формално можем да станем членове на ЕС, но да достигнем тяхното ниво - ще ни бъде много трудно. Администрацията ни е много неефективна, много мудна.
- А кога ще ги настигнем?
- Ох. Не искам да бъда песимистичен, но с темповете, с които се движим - никога. Ние по-скоро се отдалечаваме, отколкото се приближаваме.
- Вие сте човек, който при предишния режим е пострадал, и въпреки това говорите за отдалечаване. Да не би през 1989 г. да сме били по-близо до ЕС, отколкото сме сега?
-----------------
- Административно не, разбира се. Но като икономическо развитие смятам, че бяхме по-близко. В области, в които аз работя, се забелязва изоставане. Има много причини. Ние нямаме държавна политика в областта на високите технологии. Каква икономика искаме да имаме? Имаме кадрите, имаме потенциала. Правителството пък има отговорност към развитието на тези неща, те не стават спонтанно. Наблюдавам това във Великобритания - държавата се грижи, правят се промени в законодателството, не се вдигат лозунги.
------------------
- Какво ви дразни най-много в България - престъпността, мръсотията?
- Това, разбира се, ме дразни. И също принизяването на културното равнище на българите. Като че ли бяхме по-възпитани. Това опошляване, тази арогантност... Дисциплината е това, в което българинът като цяло отстъпва, липсва чувството за държавност, особено при държавните служители.
- Смятате ли, че българският държавен служител е подкупен?
----------------
- О, да! Като цяло - незаинтересован. Аз съм виждал много такива държавни служители и ми е правило впечатление как винаги при контакти в чужбина те винаги търсят личната изгода, а не изгодата на институцията, която представляват. Предлагали сме помощ за институции - забелязвал съм престъпна незаинтересованост, ако няма лична изгода.
------------------
Като успокоени мога да кажа, че това го има не само в България. И при Словакия предлагахме помощ за техните институции, и в крайна сметка държавни служители спънаха този процес, защото нямаха лична изгода.
- Откакто Симеон стана премиер, това как се отрази на имиджа на страната?
- Според мен добре. Той прави много добро впечатление в чужбина с поведението си, с умереността си. Много български политици могат да се поучат поне от това. Но много български министри по-скоро излагат страната ни.
- В България с кого се срещнахте, след като станахте почетен консул?
- С външния министър Соломон Паси, за когото мога да кажа, че прави много добро впечатление. Той е много ентусиазиран.
