:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,343,831
Активни 74
Страници 5,963
За един ден 1,302,066
Анализ

Пак запушват с голям камък пътя на референдума

Новият закон за допитване до народа отново прави националните допитвания много трудни, а местните - безсмислени
Снимка: Николай Дойчинов
Пряката демокрация - възможността на народа директно да се решава ключов обществено-политически проблем, досега съществуваше само като абстрактна възможност, предвидена и допустима от конституцията. Всеки знае - България има закон за допитването до народа, който обаче на практика води до невъзможност да бъде проведен какъвто и да било национален референдум. Защото действащият закон за референдумите забранява референдумите. Той е толкова абсурден, колкото закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим.

Решението на депутати от НДСВ, БСП и ДПС да внесат изменения в този закон, които бяха гласувани на първо четене, бе повече от похвално. Анелия Мингова, Ремзи Осман, Янаки Стоилов и Борислав Цеков написаха текст, който реално отпушва пътя пред пряката демокрация. Авторите на проектите успяха да обединят текстовете в един проектозакон, който предстои да бъде гласуван на второ четене в пленарна зала.

Дотук хубавите работи свършват

Обединеният законопроект е недостатъчна,



плаха крачка в правилната посока



Той бъка от технически и концептуални проблеми. На първо място, Законът за референдумите би трябвало да бъде неразривна част от Избирателния кодекс, който също е пред окончателно приемане от парламента. Въпреки спецификата си логичното място на референдумите е в четвъртата част на кодекса - след текстовете за избор на депутати, местни органи на властта и президент. В обобщения законопроект, например, има няколко повтарящи се текста, които засягат администрирането на изборите - как действат отделните избирателни комисии, какви са бюлетините и начина на гласуване. Ако цялото изборно законодателство се кодифицира, тези текстове няма да стоят като кръпки.

Обобщеният законопроект не решава изцяло проблема с финансирането на референдумите. Записано е, че национален референдум се финансира от републиканския бюджет, а грижата за парите за местен референдум се поема от общинските съвети. Това едва ли означава, че министърът на финансите ще предвижда ежегодно перо във фиска за референдуми, нали?

Друга дребна подробност е, че в обобщения законопроект депутатите за пореден път са пропуснали да уточнят как ще се заплаща труда на членовете на избирателните комисии, които ще поемат и организацията на референдумите.

Не е ясно защо в текста на проектозакона се появяват районните избирателни комисии. При парламентарни избори те са логични, тъй като София, например, е разделена на три многомандатни избирателни района. При референдумите няма избор на личности - примерно на депутати от 23-и МИР, а избор на идеи. Затова е достатъчно схемата на гласуване при националните референдуми да съвпада с тази при гласуването за местни органи на властта. Районните комисии са нужни единствено при местните референдуми в рамките на един район.

Абсолютно недостатъчно - само един малък текст на проектозакона - чл. 7, засяга регламентирането на агитацията преди провеждането на национален референдум. Записано е, че "с решението на НС за произвеждане на национален референдум се определят редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът на равнопоставеност". Не е ясно каква ще бъде ролята на медиите.

Още по-неясно е защо парламентът формулира въпроса, на който трябва да се отговори на национален референдум. Хората събират подписка под някакво искане с конкретен въпрос, но накрая депутатите могат леко да преформулират въпроса.

Всички



тези въпроси наистина са дребни

камъни пред бъдещите референдуми



За съжаление, в обобщения проект има и по-едри проблеми.

Законодателят казва, че 100 000 избиратели могат да направят предложение за референдум, а 200 000 могат да поискат дори изменение на конституцията. Това звучи добре, но не е цялата истина, защото друг текст в проектозакона гласи, че провеждането на национален референдум е задължително само ако е той е пожелан от 500 000 български граждани (7-8 на сто от избирателите). Тази бариера пред националните референдуми далеч не е единствена. Според чл. 17 на проектозакона един национален референдум ще бъде признат само ако в него са участвали повече от "една трета от гражданите с избирателни права". Т.е. -



изисква се в гласуването да са участвали около 2.270 млн.



от всички включени в избирателните списъци, а те са около 6.9 млн.

На практика обаче в България живеят не повече от 6.1 - 6.2 млн. избиратели, останалите са в чужбина, имат избирателни права, но почти не гласуват. На практика исканите 2.270 млн. души дават избирателна активност от около 40 %.

В днешните времена, когато българите се дистанцират от политиката, когато има криза на партийността, много трудно е да се формулира въпрос, който да заинтересува 40 % от българските граждани.

Има и друга беда пред пряката демокрация. В обобщения проектозакон



референдумите се делят на два вида - решаващи и консултативни



Решаващите са тези, при които вотът на народа е задължителен за управляващите. Консултативни са онези, при които вотът на народа се взема само за сведение.

Няма спор, в голяма част от страните на Западна Европа, по своето правно последствие, наистина съществуват консултативни или т.нар. съвещателни референдуми. Има такава практика. Но трябва ли да я приемаме?

Ако бъде приет "консултативният референдум", гражданите няма да могат да променят на практика конституцията, няма да могат да се изказват по въпроси от компетентността на Велико Народно събрание, няма да могат и да взимат решения на национален референдум по въпросите на държавния бюджет и данъчното облагане.

Приемането на консултативен референдум на практика довежда до невъзможността в България да бъде проведен плебисцит - референдум, на който се решават ключови проблеми на държавата като: промяна на границите, промяна на формата на държавно управление, сключване на ключови международни договори. Защото всички тези въпроси са в прерогативите на Велико народно събрание.

Леко притеснителни са и сроковете, които законодателят дава за реализацията на един национален референдум - времето от старта на подписка за инициирането на референдума до влизане в сила на решението, което е взето на този референдум.

Законодателят дава 1 година на инициативния комитет, за да събере онези 500 000 подписа на избиратели - предостатъчно време. След това трябва да минат 2 месеца - времето през което МВР проверява истинността на подписката. После един месец парламентът мисли по въпроса, после един месец президентът мисли по въпроса, а накрая държавният глава насрочва референдума за след 2-3 месеца. Ако всички тези срокове бъдат спазени, референдумът трябва да се състои на 18-ия месеца след старта на подписката.

Но това не е всичко. Според обобщения проектозакон за допитване до народа, ако един референдум е поискан от по-малко от 25 % от избирателите (това прави около 1 725 000 души) допитването ще бъде насрочено заедно със следващите избори.



Представете си - през юни миналата година е започнала подписка



за предизвикване на референдум. Подписали са се 1.5 млн. души. Подписката е минала през всички институции и е стигнала до държавния глава точно сега - декември 2003 г. По силата на въпросния проектозакон президентът ще насрочи референдум чак през май 2005 г., когато са следващите парламентарни избори. Три години след старта на кампанията!

Ако на референдума не гласуват 33 % от избирателите, следващ референдум по същата тема не може да бъде произведен по-рано от 2007 г. Така пише в проектозакона.

Проблемите на проектозакона не са само на ниво "национален референдум". Проблеми има и при местните референдуми.

С промените в закона за допитване до народа отново не се разрешава на хората да определят категорично въпроси, засягащи общинските бюджети и облагането по закона за местните данъци и такси. Те могат да бъдат подложени само на консултативен референдум.

Това не е много редно. Хората би трябвало да могат да дават решаващото си мнение по често повдигани въпроси, например - какви трябва да бъдат капиталовите разходи на една община. Ако народът няма право да решава въпроси, които са от компетенцията на едни общински съветници, защо въобще се говори за местен референдум?
8
1626
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
05 Декември 2003 04:55
То затова народа ве4е не иска и да гласува на избори.Оставете тази зган сама да се избира след като емигрирате вси4ки.
05 Декември 2003 06:16
..."референдумите се делят на два вида - решаващи и консултативни

Решаващите са тези, при които вотът на народа е задължителен за управляващите. Консултативни са онези, при които вотът на народа се взема само за сведение."...
......................................... ........
Ако ще е така, нека да се възприеме положението, че : РЕШАВАЩИ референдуми да са тези, които са поискани от ГРАЖДАНИТЕ ! А КОНСУЛТАТИВНИ да са референдуми, които са поискани от парламентарнопредставени партии/съответно, партии в общ. съвети/ или от Президента/съответно, кмет на населено място !!!
05 Декември 2003 06:58
Щирлиц, според мене законовите хватки на нашенската переструвка уж за премахване възможността от диктатура на едно малцинство - вкл. и правомощията на ВНС, и изискването за една трета за референдум, всъщност се оказаха само средство за неизвършване на истински реформи, за саботирането им от едно нищожно, но организирано и гласовито малцинство. Колкото до референдума - у нас няма необходимото равнище на политическа култура и гражданска отговорност за да има смислена пряка демокрация. Швейцария има 800 години история като гражданско общество, родило се в борба с императори, крале, князе и епископи. И други път съм писал, че с референдум у нас може да се реши и да се работи по три дни, да се почива по четири, заплатите да са по 1000 евро и по ъглите да раздават безплатно бира и швепс.
05 Декември 2003 10:49
Обикновена демагогия или както е модерно да се казва, популизъм. "Политическата класа" НИКОГА доброволно няма да отстъпи властта си на НАРОДА.
05 Декември 2003 11:10
сега Фичето остава да посочи "теокрацията" която да управлява
защото сегашният "елит" очевидно също НЕ МОЖЕ да взима правилни решения.

А преди това разбира се трябва да променим и държавното устройство защото
Републиката не е годен начин за съжителстване с "теокрацията".

Мога да помогна на Фичето и да му предложа да въведем
"кастният" принцип на Индия за да "терасираме" поне първоначално човешкият заварен фактор ( след това по наследство ).

на Фичото разбира се ще му уредим с некоя и друга "връзка" да го запишем в подходящата такава ( каста ) за да му приляга.
05 Декември 2003 14:02
Здравей, Неверни Тома и
05 Декември 2003 17:43
явно целта не е действащ закон, а трупане на точки от вносителите пред обществото ... явно няма кой да прокара такъв закон, а и кой да го гласува, ако е действащ. Като приемат нещо, ще се потупат по гърдите и ще са учудени ако някой открие начин да предизвика референдум по този закон чрез подписка... ясно си представям познатите лица, които ни убеждават да не подкрепяме подписката, понеже референдума е скъп и по добре парите да се дадат за социални нужди, на болни дечица ... а тия хаймани, анархисти които подкукуросват са кофти хора и изобщо не им пука за бедния човек, който с мъка отделя от залъка си за данъци, а те да ги харчат за глупости ... че въпроса е толкова сложен, че само те са достатъчно компетентни да го решат ... ако се съберат необходимите подписи - ще преформулират въпроса така, че независимо от резултата, да позволява тълкуване в подкрепа на действия водещи до запазване на статуквото...
жалко.
тъжно... а в бг е така нужно да се чуе този глас -
глас народен -
глас божи
05 Декември 2003 17:56
Искам да попитам Фичо,
защо, при положение, че повечето хора нямат медицинско образование се подписват, че са съгласни с предложеното от лекаря лечение?
сигурно защото това ги засяга лично и от това често зависи живота им и им се признава правото да имат мнение ...
Защо трябва да отнема правото на хората да решават съдбата си?
Кой е Фичо, че ще обяснява че сме нямали "необходимото равнище на политическа култура и гражданска отговорност за да има смислена пряка демокрация" ? А той има ли? И къде я е придобил, ако има? Ако не е у нас, дали е необходимата - за рещавате на нашите проблеми ?
А имаме ли политическата култура въобще да гласуваме, според него?
Или по добре да помолим някой "политически културен" да ни назначава правителство, парламент и президент ?

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД