|
- Г-н полковник, смятате ли, че трябва да отпадне доброволният принцип за изпращане на военните в задгранични мисии?
- Кадрови войници ние имаме съвсем отскоро. Практиката досега показва, че съвсем ограничен брой желаят да кандидатстват за мисии. От нашата база досега са изразили желание не повече от четирима души. За самите поделения нямам представа. Аз смятам, че трябва да си остане доброволният принцип. Може да си има определени формирования, които да си изпълняват такива задачи и те да бъдат пращани в пакет, а не да бъдат разбивани и пак формирани, както е сега.
- Искате да кажете, че професионалният войник трябва при кандидатстването да знае каква е бъдещата му работа?
- Да. Той трябва да знае, а и в документите му трябва да е отбелязано, че при необходимост той трябва да вземе участие в такава мисия.
- Ваши колеги пък са на мнението, че щом е професионален войник, трябва да се подчинява на разпорежданията и да може да бъде изпращан, където е необходимо...
- По принцип е така, но е необходимо да се знае кои са тези формирования - тази рота или този батальон. Тогава предварително на него ще са му ясни какви ще бъдат неговите задачи.
- Според вас хората се страхуват да заминат на мисии или са станали професионалисти само заради заплатата?
- Логично е, хората да ги е страх. Затова Генералният щаб трябва да създаде такива формирования. Трябва всеки да знае какво трябва да прави. А тези хора, които са кандидатствали за работа в армията, за да взимат някаква заплата - не можем да ги корим. София не е България. В малките градчета, където има поделения, почти няма места за шофьори, тъй като безработицата е голяма. В 9-та бронетанкова бригада в София може да има много вакантни места за професионални войници, но там по-лесно се намира работа и затова хората не желаят да отидат на не толкова добре платената работа.
