Отстраняването на шефове на държавни предприятия при смяна на ресорния министър не е новост за България и дори може да се каже, че Николай Василев изчака твърде дълго, преди да се заеме с разчистването на отрасъла. Това, което се случва с шефовете на БДЖ, РВД и летищата обаче, заприлича направо на цирк. Четиримата експерти от РВД бяха върнати на работа часове след като бяха уволнени. Шефът на летище Бургас даде сърцераздирателна пресконференция, на която заяви, че недоумява защо го махат, след като е дал 5000 лв. лични средства за НДСВ. А уволнението на шефа на БДЖ Георги Нешев затъна в обвинения, контраобвинения и догадки. Може би затова точно то предизвиква най-голям интерес.

Версията, лансирана от Николай Василев, е, че рокадата е належаща заради проявена некомпетентност и системно неизпълнение на основни задължения, съставляващи опасност за увреждане на интересите на БДЖ. В писмото на борда до министъра се сочат 7 прегрешения на БДЖ-шефа. На заседанията на съвета Нешев проявявал пълно непознаване "на съществени аспекти от дейността на железниците". Назначил е дългогодишната си секретарка за шеф на дирекция "Управление на собствеността", а последната е завършила задочно икономическа социология. Освен това няколко пъти е превишавал правата си за разпореждане с имущество на БДЖ и е правил



многократни опити за източване на предприятието



Така например 1000 товарни вагона са продадени за скрап през Софийска стокова борса за 110 лв. на тон при пазарна цена 160 лв. Сделката надвишава 200 000 лв. и трябва решение на борда, което Нешев е поискал постфактум, но го е получил без възражения. Затова логично възниква въпросът къде е проблемът?

Уволненият смята, че основната причина за обвиненията не е в цената, която според него е приемлива, а че не е възложил поръчката на посочен му брокер от борсата. "Ако бях се съгласил, както направи колегата ми Гайдаров (шеф на железопътната инфраструктура - б. а.), изобщо нямаше да ме закачат", заяви Нешев преди дни.

Другото обвинение към него е, че се е опитал да заблуди борда на директорите да разреши цесиране на вземане на вагоноремонтен завод Левски, собственост на "РЕИ Холдинг", от БДЖ чрез Първа инвестиционна банка (ПИБ). Историята се точи от година - "РЕИ холдинг" уведомяват БДЖ, че са продали вземането си от 1,196 млн. лв. на ПИБ, на която БДЖ трябва да преведе парите. Според писмото на директорския борд е имало специално решение дългът да не се урежда чрез банково посредничество, но въпреки това Нешев го е направил. ПИБ си удържа 30% комисиона, а от завода се оплакват, че не са получили цялата сума.

Самият Нешев заяви, че в случая не е имал никакъв друг изход - кредиторът определя къде и как длъжникът да му преведе парите. Оттук нататък проблемът си е изцяло на "РЕИ Холдинг".

Георги Нешев лансира пред "Сега" съвсем различна версия за уволнението си. Той смята, че го отстраняват заради Росица Попова - член на борда на директорите на БДЖ и на УС на частната фирма "Виктус". От над една година "Виктус" обслужва правно БДЖ и предприятието за железопътна инфраструктура. БДЖ плаща 25 000 лв. месечно за услугата, а инфраструктурното предприятие - по 5000 лв. Ролята на фирмата според Нешев се изчерпвала с написването на няколко заповеди месечно и затова договорът е прекратен преди няколко месеца.

Интересно е обаче как е допуснато в съвета на директорите на държавно предприятие да участва



човек, който в същото време върти паралелен бизнес с него



Според зам.-министър Анелия Крушкова Росица Попова е попълнила декларация, че няма конфликт на интереси с БДЖ, преди да сключи договор като член на борда. Според други източници от министерството Попова е излязла от частната фирма преди да стане член на ръководството на железниците, следователно не е лъгала в декларацията. Официално от министерството съобщиха, че "Виктус" не обслужва правно БДЖ откакто Попова е в борда, т.е. конфликт липсва.

Каквато и да е истината (или истините) около уволнението на шефа на БДЖ обаче и с просто око се вижда, че и двете страни боравят с фактите, както им изнася. Решението за уволнението е взето набързо, после се мисли за обосновката му. По-задълбочена проверка на фактите тепърва ще се прави, а и самият Николай Василев заяви: "Знам, че някои неща не могат да се докажат пред някои органи, но по-добре е нещата да бъдат спрени предварително". Но дори и това не е основният проблем в случая. Предшествениците на Нешев също си отидоха без обяснения. По-важното е



каква ще е политиката на управляващите за БДЖ



и има ли я изобщо? Има ли сегашното ръководство на транспортното министерство ясна представа какво иска от железниците и как да го постигне? Това е въпрос с повишена трудност.

От около месец е в ход концепция за реформа в железниците, която мнозина оценяват като сбор от палиативни мерки, при това прилагани нееднократно през годините без особен успех. Пак се предлага закриването на губещите линии, продажбата на ненужни активи и повишаване на контрола. Разликата е, че дълговете на БДЖ никога не са стигали внушителната сума от 97 млн. лева, а тъкмо за тях концепцията предлага до болка познатите мерки: отпускане на пари от бюджета, разсрочване, опрощаване, прихващане и тристранни операции. В добавка има и озадачаващо намерение за пускане на корпоративна емисия облигации, което при финансовото състояние на БДЖ е много трудно осъществимо.

Именно липсата на перспектива пред БДЖ прави нещата наистина трагични и показва защо постът на генералния директор предизвиква такива драми. Публична тайна е, че БДЖ е майка-кърмилница за десетки частни фирми, покровителствани от високите етажи на властта. Железниците нямат шанс скоро да станат частни, така че при нужда държавата винаги ще излезе насреща и ще ги спаси от фалит. Което в крайна сметка е и най-тъжното. Защото в БДЖ се сменят само шефовете, но се запазва начинът на управление. И парите ще продължат да изтичат. Само посоката е друга.