Тези дни във Външно се работи по план "Б" за нашите медици в Либия. В езика на дипломацията план "Б" е това, което по принцип трябва да е предвидено, в случай, че план "А" се провали. План "А" предвиждаше, на фона на затоплянето на отношенията в двустранен и международен план, положителен за медиците ни изход на делото. Докладът на либийските лекари, който посочи медиците ни като виновни за заразяването със СПИН на над 400 деца показа, че план "А" претърпя поражение. Тук няма да анализираме причините. Ще кажем само, че е много голяма вероятността от осъдителни присъди, от които, предвид тежестта на обвиненията, няколко



могат да бъдат смъртни.



Тежко е да се пише за смъртни присъди, когато знаем, че близките и дори самите обвиняеми четат тези редове. Само че много по-тежко беше, когато през 1999 г. вестник "Сега" първи написа заглавието "Смърт заплашва задържаните българи в Либия". Дори и да бъдат произнесени, смъртните присъдите едва ли ще бъдат изпълнени. Днешна Либия не е Либия от 1999 г. През септември страната успя да се измъкне от санкциите на ООН, икономическото положение бързо се подобрява, решиха тежките казуси "Локърби" и "ЮТА". На път е и да паднат санкциите на САЩ, макар че този процес може да се проточи. Вашингтон ще настоява Триполи да разкрие много тъмни подробности от миналото, и това няма да бъде лесно.

С други думи, нашите медици в Либия, които преди бяха заложници на делото "Локърби" ("Сега" прогнозира още през 2000 г., че делото "Бенгази" няма да приключи преди делото "Локърби"), сега ще са заложници на нови епизоди от борбата на Триполи да се върне в редовете на международната общност.

Досега пресата и обществеността на Запад беше вторачена главно в делото "Локърби", а ние - в делото "Бенгази". План "Б" може да се основава само на едно: западните общества да станат чувствителни към делото "Бенгази". И гражданските общества, главно в страните от ЕС, да започнат



да оказват натиск върху своите правителства,



които на свой ред да изискат Либия да признае, че медиците ни са невинни.

На Запад съществуват уважавани неправителствени организации, които са били изключително ефективни при решаването на подобни случаи. Като същински ледоразбивачи "Лекари без граници" например успяха да наложат в международното право понятието за "хуманитарната интервенция", да направят пробив за узаконяването на евтаназията. "Амнести интернешънъл" е другата специализирана организация, за която вече има данни, че Външно ще потърси услугите й. Впрочем, "Амнести" отдавна, по собствена инициатива, следи делото, а и има богат опит от Либия. "Каритас" също е могъща международна неправителствена организация, която впрочем се опитва да бъде активна и у нас и чието съдействие трябва незабавно да бъде потърсено.

Другото, което е необходимо, е до обществеността на Запад да достигне информация за драмата с медиците ни. Необходимо е влиятелни телевизии в немскоезичния, франскоезичния и англоезичния свят да направят и излъчат документални филми за трагедията със заразените деца, и за съдбата на несправедливо обвинените, сред които 6-има са българи.

Необходимо е



личности, чието мнение "тежи",



да се ангажират с темата за несправедливо обвинените. Както Ванеса Редгрейв се изявява за Чечения, както Бриджит Бардо защитава животните, така и м случая могат да бъдат намерени личности, които са изключително ефективни "антени" за влияние. Ако макар една мега-звезда от калибъра на Дейвид Бекъм, Стинг, Боно, Пол Маккартни или Лучано Павароти се ангажира с въпроса, няма начин той да не стигне до масовото съзнание. Но нищо не пречи и българските голмайстори в световни отбори, когато отбелязват, да показват фланелки, на които специално изработен символ да изразява солидарност с невинно задържаните (в бъдеще - невинно осъдените).

Въпросът, който се поставя сега, когато се навършват 5 години от задържането на медиците, е: не е ли могло вниманието към тяхната съдба на Запад да бъде заострено по-отрано? Не е ли могло например посланикът ни в Париж Марин Райков, известен с това, че подцени първите информация за арести на български медици в Либия,



да запознае поне Силви Вартан със случая?



Необходимо е и Външно да проумее, че в България също има гражданско общество и да гласува доверие на българска неправителствена организация, която да започне да върши основната работа, която досега се вършеше от под формата на тайна дипломация. Ако Външно желае да си гарантира влиянието в нея, нека обяви инициативен комитет за създаването на такава, в който влязат негови представители, но в лично качество, роднини на близките и опитни юристи. Но да направи нещо.