|
Смятат Юрген Шремп за най-амбициозния бизнесмен на Европа. И за един от онези, които диктуват правилата. Има репутация на силен, брутален и често безскрупулен играч от сферите на най-големите пари. Не са известни много случаи да е изпадал в отбранителна позиция, но сега явно е объркан. Призован е в един от най-сложните съдебни процеси в историята на бизнеса. За мащаба на делото е достатъчно да се спомене, че на карта е поставена съдбата на гиганта "ДаймлерКрайслер". Под въпрос е и сделката, която бе символ на глобализацията.
При този залог
конкретният съдебен казус изглежда съвсем дребнав
и дори наивен. Шремп е обвинен, че е излъгал, когато е обещавал "равенство в брака". Звучи чак смешно в житейски план. Надали има съпруг в света, който да не може да бъде осъден за неизпълнени предбрачни обещания. След консумацията на брака нещата винаги се променят, но това обикновено не води до съд.
Разбира се, в случая става дума не за прелъстяване на девица или за любовно разочарование, а за много пари и големи амбиции. Основният акционер на "Крайслер" Кърк Къркориян претендира за общо 9 милиарда долара. Смята, че е загубил 2 млрд. от спада на акциите си в обединената компания, 1 млрд. изпуснал от сделката, защото била лъжливо представена като "съюз на равни", а останалите 6 млрд. са нещо като глоба. Освен това се надява съдът да разтрогне сделката и да върне независимостта на "Крайслер".
В Детройт
Къркориян минава за тъмна личност
- милиардер от Лас Вегас, натрупал богатството си от казина, хотели и спекулации. Името му нашумя, когато се намеси в холивудските игри и купи "Метро Голдуин Майер". Той обича съдебните зали, където се бори за всеки възможен цент. Случвало му се е да доказва публично, че на 80-годишна възраст е бил стерилен, за да не плаща алименти на бившата си съпруга (с почти 50 години по-млада), а адвокатите му са размахвали ДНК проба, взета от слюнка по парче конец за зъби, измъкнато от боклука на предполагаем любовник. През 90-те изненадващо се захвана с автомобили, като се опитваше да овладее подмолно "Крайслер" заедно с бившия мениджър Лий Якока. Попречи му обединението с "Даймлер Бенц". Сега си връща. Ако той вземе своите милиарди, и други акционери могат да поискат да припечелят нещо чрез съда. И по логиката на американското право ще успеят. Присъдата е прецедент, който важи за подобните казуси.
Тази перспектива все пак е съмнителна, а и до присъдата е далече. Шремп има подготвени адвокати и сериозни аргументи. Нищо чудно двете страни да се разберат помежду си и работата да затихне. Но сагата може да продължи дълго и шумно. Тя е интересна и с това, че около нея се разгарят публични страсти, а се подхвърлят догадки и за намеса на голяма политика. Автомобилните фирми по принцип ангажират общественото мнение повече, отколкото скандалите около анонимни фондове и неясни корпорации. "Крайслер", заедно с подопечните му марки "Джийп" и "Додж", са шофьорски икони за янките и в известен смисъл са национална гордост. Налагането на
немския контрол над тях предизвика патриотично недоволство.
Днес Шремп е сред най-мразените личности в Детройт и това парадоксално облагородява имиджа на противника му. Преди беше обратното. При сключването на "равния брак" Шремп изглеждаше голям бизнесмен и добър чичко, който измъква "Крайслер" от тъмния субект Къркориян. Градът на Хенри Форд по традиция не обича спекулантите. Около "Крайслер" обаче намрази и немците. До там, че карикатуристите рисуваха щутгартските пратеници като есесовци. А сегашното стабилизиране на "Крайслер" всъщност е дело на немския мениджър Дитер Цетче.
И в други части на света са чувствителни към делото. В Германия пресата по принцип поддържа дистанция от делата на грубияна Шремп, но изпитва респект към него и успехите му. А и, разбира се, не иска проблеми за щутгартския гигант. И немците имат патриотични основания да се гордеят с мерцедесите си - дори повече, отколкото янките с "Крайслер". Пък и не искат да плащат заради отвъдокеанските съдебни неразбории. В Армения пък сигурно палят свещи за успеха на Къркориян. Там могат да си правят и конкретни сметки. Хазартният милиардер е благодетел за арменската си прародина, в която благотворителства с около 6% от състоянието си.
В някои коментари се прокрадват и
догадки за намеса на голямата политика.
Те са недоказуеми, но пък винаги гъделичкат любопитството. Обединението на "Даймлер Бенц" и "Крайслер" стана в разгара на глобализационната еуфория, към която САЩ и Германия имаха общ подход. Тогава сделката бе в правилата на глобалната игра, дори стана неин символ. Днес обаче те са разделени от иракската барикада и напрежението помежду им се засилва. Една присъда срещу "ДаймлерКрайслер" може да се тълкува и като политически удар срещу непослушна Германия. Джордж Буш II не е от най-почтените президенти. Съдията в Делауер, разбира се, е независим, но има право да бъде патриот при тълкуването на законите. Искът на Къркориян бе подаден преди 3 години, но тръгна към залата едва след ескалирането на трансатлантическите разногласия. Делото не се гледа пред заседатели, а присъдата ще дойде от съдията.
При толкова сложна обстановка, ставащото в залата изглежда някак странично и дребнаво. Юридическата завръзка на всичко е плод на един гаф. През 2000 година в интервю пред "Файненшъл Таймс" Юрген Шремп заяви, че от самото начало не е вярвал в "равенството в брака" и е предвиждал немска доминация. С това даде формален повод на Къркориян да го обяви за "глобален лъжец" и да постави сделката под въпрос. А Шремп искаше просто да изглежда, че трудностите са предвидени и преодолими. Тогава "Крайслер" имаше остри проблеми и от Щутгарт спешно пращаха свои мениджъри в Детройт, за да стабилизират работата. Немските акционери пък гледаха с недоумение към финансовата яма отвъд Океана и искаха главата на Шремп. Той се измъкна от техния натиск, но пък попадна в щатска юридическа клопка, за която немските му съветници очевидно не са подозирали.
Трудностите пред обединението на "Даймлер Бенц" и "Крайслер" са красноречив
пример за подценяването на културните сблъсъци,
които съпътстват глобализацията. В началото "бракът на равни" бе посрещнат с нещо като "сватбена еуфория". От новия глобален играч се очакваше бързо да покори света. Двете компании по принцип не се конкурират, а се допълват една друга по сегменти и региони. Освен това обединението на пробивния маркетинг на янките с немския технически перфекционизъм, на елитния с масовия производител трябваше да роди "най-добре балансираната компания в бизнеса". Сделката бе подготвена набързо и в обстановка на секретност. С нея Шремп и тогавашния шеф на "Крайслер" Робърт Ийтън решаваха и свои фирмени интриги, като се отърваха от опасни съперници. После тръгнаха недоразуменията и се оказа, че брачното съжителство е доста по-сложно. "Крайслер" закъса финансово. Тази фирма по традиция се движи в широка амплитуда на възходи и падения. Немските мениджъри и инженери пък с изненада разбраха, че щатските им колеги получават по-високи заплати за по-зле свършена работа, а високите дивиденти за акционерите изглеждаха безумно разточителство. Германските фирми по принцип работят с доза визионерство и социална отговорност, а не просто за да хранят акционерите си. Налагането на немския йерархичен и дисциплиниран стил на работа задълбочи кризата в Детройт, тъй като се сблъска с каубойския индивидуализъм на янките. "Крайслер" е компания, в която по традиция се цени творчеството и има по-свободен дух. Най-добрите щатски специалисти масово напускаха. Така се стигна до "немското нашествие" в Детройт и до масови конспиративни подозрения, че всичко е било планирано по този начин от Щутгарт. Сега Шремп се мъчи да доказва, че не е така, но го прави объркано и пред аудитория, която по-скоро е убедена в обратното.
|
|
