|
ЦРУ побърза да обяви, че гласът е на Осама, за да не остане и сянка на съмнение, че най-издирваният терорист, смятан за поръчител на всички атентати по света, носи отговорност и за проблемите им в Ирак.
Мнозина сигурно вече забравиха, че войната започна с мотива: Багдад крие оръжия за масово унищожение. След светкавичната победа и претършуването на Ирак не бе открито нито едно доказателство за съществуването им. Тогава усилията на съюзниците се насочиха към залавянето на Саддам Хюсеин, което трябваше да ги извади от неудобството. Дългоочакваният арест на диктатора обаче не сложи точка нито на атентатите, нито на антиамериканските настроения. Само че последвалите атаки вече бяха дело не на бунтовници, а на терористи, изпратени отвън.
Кой е в състояние да организира терористите? - "Ал Кайда". Кой е водачът на "Ал Кайда"? - Бен Ладен, който в неделя се зае да инструктира съпротивата в Ирак. Кого следователно трябва да преследват сега американците? - Естествено Бен Ладен и последователите му. Проста и елементарна схема, но върши чудесна работа със своята универсалност. Приложима е навсякъде, където гръмне бомба, стига мястото да е достатъчно привлекателно за американските интереси.
Възниква обаче въпросът:
как тероризмът влезе в Ирак?
Налага се един-единствен отговор: внесоха го американците.
Разбира се, режимът на Саддам бе диктаторски. Нетърпеливостта на Джордж Буш-младши да довърши започнатото от баща му обаче отприщи стихии, които до щурма на съюзническите войски в началото на миналата година бушуваха далеч от тази подгизнала от петрол, но изнемогваща страна.
Възможно е всичко да е било добре премислено. С влизането си в Ирак американците отклониха тероризма далеч от границите си. Стрелите му се насочиха главно срещу янките в Ирак и Вашингтон побърза да си намери верни съюзници, готови да жертват свои момчета за чужди интереси.
Тези момчета наред с американските и британските начаса минаха в категорията окупатори. А всяка окупация е нежелана - дори в райони като Кербала, където живее компактно шиитско население. Шиитите, макар и мнозинство, бяха потискани при режима на Саддам от сунитското малцинство и съвсем естествено бе да подскачат от радост при свалянето на диктатора. Но следващото, което те поискаха, бе окупационните войски да се изтеглят час по-скоро и да оставят Ирак на иракчаните.
Фактически САЩ отвориха широко вратите на Ирак, за
да нахлуят всякакви екстремистки елементи
- организирани и неорганизирани, но всички до един водени от люта ненавист към окупатора неверник, дръзнал да тъпче земята на събратята им.
Режимът на Саддам Хюсеин бе естествена светска бариера срещу ислямския екстремизъм. Шансът той да пропусне Ирак след падането на диктатора бе нулев. Той не подмина дори Босна, където по време на войната през 90-те години се стекоха муджахидини от различни краища на света, за да защитават братята мюсюлмани и правата вяра. След края на бойните действия те останаха, за да изградят свои бази, които да се ползват при необходимост.
Логично бе по същия начин да се развият събитията и след свалянето на режима в Багдад. Още повече че в Ирак почвата е още по-благодатна за разцъфтяването на ислямския фанатизъм.
В този свят той е по-лесно възпламеним и не случайно сега Бен Ладен се обръща към всички мюсюлмани с призив да започнат свещена война. Той злорадства от залавянето на Саддам не по-малко от американците, и затова определи жалкия бивш диктатор като "стар другар" на продажните проамерикански режими в Персийския залив. Осама направо издаде и смъртни присъди за окупаторите. Освен това размаха застрашително пръст срещу лидерите от района на Персийския залив, които обвинява в колаборационизъм с американците.
Последната словесна изява на терорист номер 1 е равна на
официално обявяване на война на окупатора
в Ирак. Страната се превръща в бойно поле и е още твърде рано да се говори за "следвоенен Ирак".
Антитерористичният поход, на който САЩ тръгнаха след 11 септември 2001 г., няма да свърши дори и самият Бен Ладен да бъде измъкнат от някоя пещера. Както и мирът не се възцари в Ирак след изравянето на Саддам от дупката край Тикрит.
Това е война, която няма да спре с подписването на акт за капитулация или с примирие. Тя просто няма да има край. А докато продължава, ще растат нови поколения терористи, които фанатизирано ще развяват знамето с лика на Бен Ладен. И разбира се, антитерористи, обречени да водят една перманентна война, от която няма как да се дезертира.
