12 университета с неизвестен брой студенти. Такава бе в края на 2001 г. статистиката за чуждите висши училища, работещи незаконно у нас. Просветното министерство я разпространи отнемайкъде след многократни запитвания и сигнали. Две години по-късно списъкът е почти същият. Правила няма, санкции - също.
Нейсе, депутатите се зарекоха, че раят за незаконни студенти ще затвори врати. Очаква се този месец в закона за висше образование да бъдат приети поправки, които да ударят нелегитимните вузове. Какво ще последва реално предстои да видим. Едно е ясно - битката (ако въобще започне) ще бъде кървава.
Кой кой е на пазара с чужди дипломи
Незаконните чужди университети не само не намаляват, но към тях се присъединяват и нови играчи, установи разследване на "Сега". Част от тях работят нелегално не само в България, но и в собствените си държави. Други пък са натрупали сериозни традиции и сега се опитват да излязат на светло.
За голяма част от тези структури важи едно правило - безпардонна гавра с представите за висше образование. Това не пречи от рекламните брошури да се леят потоци от обещания и псевдогаранции за качество.
Типичен пример за безпроблемното процъфтяване на незаконните чужди вузове у нас е "Иком Интелект". Въпросното заведение съществува вече 10-а година. Иком Интелект предлага дистанционно обучение съвместно с американския "Соок's institute of Electronics engineering". Това нарушава закона за висше образование. Според него чужди университети могат да създават съвместни звена само с акредитирани и създадени от парламента висши училища. Именно това правило се пристъпва от всички 12 университета, фигуриращи в списъка на МОН. Те са създадени по Търговския закон, вместо с решение на депутатите.
Тази дребна подробност липсва в рекламната брошурата на Иком интелект. За сметка на това в нея са заложени две апетитни примамки - получена в САЩ акредитация на университета и обещание, че студентите ще получат "оригинална американска диплома".
Кратка справка в Интернет показва, че
дипломата не ще да е чак толкова престижна
И че евентуалният й притежател би срещнал известни трудности в намирането на добре платена работа в САЩ.
Cook's intitute наистина е акредитиран, но от агенция, която американските власти не признават, става ясно от сайта http://www.degree.net, посветен на незаконните акредитационни агенции в САЩ. Националната асоциация на частните нетрадиционни училища и колежи в САЩ, която е лицензирала Cook's, на свой ред е получавала нееднократно откази да бъде одобрена. В информацията на degree.net се отбелязва, че асоциацията действително е положила немалко усилия да затегне изискванията си за качество, но без успех.
Сериозен повод за размисъл дава и Интернет-сайтът на Cook's institute - http://www.cooks.edu. Достатъчно е потенциалният студент да прочете публикуваната в него бизнес-оферта, за да побегне презглава като дявол от тамян. Cook's institute предлага на всички заинтересовани съвместен бизнес. Използва се схемата на франчайзинга - университетът продава марката си, а партньорът получава право да привлича студенти от негово име.
"Това партньорство ще ви позволи да се отделите от стадото
Трябва да го направите, защото стадото не отива наникъде. Трябва да се отделите от него", убеждават от института. Като доказателство за сериозните финансови перспективи се изтъква именно обучението в България.
Това е единствената държава, в която Cook's работи към момента, става ясно от сайта му. За сметка на това мащабът на дейността у нас е голям - София, Монтана, Пловдив, Хасково, Плевен, Враца и Варна.
На добрите парични постъпления залага и друг чужд играч у нас - Институтът по Информационни технологии "Св. Мартин". Въпросното учебно заведение е базирано в Малта. Дипломите, които Институтът се кани да предлага у нас от идната учебна година, обаче са британски - на Лондонския университет.
Проверка на "Сега" установи, че Лондонският университет е информиран за предстоящото дистанционно обучение. Очевидно обаче малтийският партньор не е уведомил англичаните, че възнамерява да наруши закона. Вместо да поиска акредитация като висше училище, институтът "Св. Мартин" се кани да регистрира търговска фирма. Това нарушава изричното изискване на Лондонския университет местните партньори да са признати от държавата образователни структури.
Това е по-малкият проблем. По-важното е, че малтийците буквално
се канят да дерат кожите на бъдещите си студенти
Никъде в рекламната брошура не се отбелязва възможността кандидатът да се запише за дистанционно обучение директно в Лондонския университет, като прескочи българския партньор. А това би спестило на бъдещия студент хиляди левове.
4000 евро е годишната такса за студентите, записали се в дистанционната програма чрез института. Така за 3 години, колкото продължава обучението, студентите трябва да се бръкнат 12 000 евро или 23 400 лв.
Самостоятелното обучение без ползването на партньор излиза 3 пъти по-евтино. Според получена от Лондонския университет справка тригодишната индивидуална програма излиза 3044 британски лири или 8462 лв.
В списъка на незаконно работещите у нас чужди университети фигурираше и друг британски вуз - Университетът в Портсмут, партньор от 1994 г. на българския Интернешънъл юнивърсити (IU). Интернешънъл юнивърсити е типичен пример как една структура дълги години може да нарушава закона, без нищо да й се случи, и в последствие да излезе чиста. Университетът в момента е подал документи за акредитация в България и шансовете да бъде одобрен не са никак малки. Така 11-те години незаконна дейност ще останат в историята, а вузът ще излезе на легалния пазар с традиции.
И при този вуз чуждият партньор не се тревожи от факта, че българският закон е нарушен. "Имаме пълно доверие в Интернешънъл юнивърсити и програмите, които той предлага. Нямаме никакви причини да се съмняваме в партньора си", бе официалният отговор на Университета в Портсмут.
Всичко това бледнее на фона на размаха на друг незаконен играч - ръководения от Асен Богданов "Балкански център Бизнес университет". Богданов е
безспорният шампион в дисциплината
много дини под една мишница
Според подадената от МОН през 2001 г. справка той фигурираше като посредник на три чужди университета - Руски държавен технологически университет - Москва, Санктпетербургски държавен инженерно-икономически университет и Московски държавен университет по икономика, статистика и информатика.
Руските партньори на Богданов проявяват различна степен на респект към закона. Московският държавен университет по икономика, статистика и информатика например никак не се притеснява от факта, че фигурира официално в списъка на незаконните висши училища у нас. На запитване знаят ли за това от вуза отвърнаха, че имат подписан 5-годишен договор с "Бизнес университет" и не виждат нищо притеснително.
Вторият руски партньор на Богданов - Санктпетербургски инженерно-икономически университет (СИИУ), обаче е решил да играе по правилата и през 2002 г. е прекратил договора си с Бизнес университет. В писмо до "Сега" от университета изтъкват, че вместо с Богданов, през 2003 г. са сключили споразумение с Техническия университет в София. СИИУ е отдавна партньор и на икономическия университет във Варна.
Загубил един от руските си контрагенти, Богданов е намерил нов, и то европейски. Заведението носи дългото име Световен информационно-разпределен университет (World information distributed university - WIDU) и е базирано в Брюксел. Бизнес университет предлага от името на WIDU 4 вида магистърски дипломи - за уебпрограмист, уебмастър, проуджект-мениджър и офисмениджър. Очевидно тази ниша се е сторила на бизнесмените твърде тясна, защото те стигат и по-далече - до присъждането на докторски и професорски степени.
И тук липсва важен детайл - че въпросният Световен информационно-разпределен университет няма оторизация да работи в Белгия. Ървин Малфрой от белгийската агенция за акредитация заяви категорично пред "Сега", че WIDU не е признато висше училище, няма право да издава дипломи и притежателите на такива документи в Белгия
не се ползват с права на завършили висше образование
WIDU не е оторизиран да присъжда и научни степени.
Освен в София, Бизнес университет има офиси и в още три града - Бургас, Велинград и Ботевград. За адрес в София е посочен осми учебен корпус на Висшето транспортно училище "Т. Каблешков". Велинградският офис се помещава в училище "Васил Левски", а ботевградският - в професионалната гимназия по техника и мениджмънт "Христо Ботев".
Добре развита мрежа в страната поддържа и Международният славянски институт, ръководен от Христо Аврамов. "Сега" изпрати запитване до руския партньор защо не спазват закона, но не получи отговор. В България Международният славянски институт работи в 7 града - София, Пловдив, Кърджали, Враца, Кюстендил, Стара Загора и Плевен, като предлага дистанционни програми.
Втората голяма група на незаконно работещи у нас чужди вузове е на тези от Украйна. Киевският славистичен институт, представляван от ректора на закрития Славянски университет проф. Никола Великов, развива дейност в 5 града - София, Пловдив, Сандански, Казанлък и Кърджали. Пловдивският център има допълнително договор с Великотърновския университет и след приравнителни изпити студентите могат да получат диплома и от него. Великов също направи опит да излезе на светло, като подаде документи в агенцията по акредитация за откриване на Български славянски университет. Агенцията отхвърли искането.
Незаконна дейност развива и българският център на Одеската национална юридическа академия. Това обучение е особено притеснително, защото завършилите получават дипломи за юристи, а правото е една от малкото регулирани от държавата професии.
Украинското министерство на образованието в момента извършва по сигнал на "Сега" проверка на законовите основания тези университети да работят в България.
Законни дипломи от незаконни университети
Пред въпроса за легитимността на обучението в тези структури непрекъснато изниква един и същ параграф 22. Повечето представители на чужди университети у нас изтъкват един аргумент - че България е подписала европейската конвенция за признаване на дипломите и няма право да отказва да признава чужди тапии.
С това се оправдава и МОН. Чиновниците твърдят, че няма как да разберат дали студентът физически се е обучавал в чужбина или е учил дистанционно в България. Така се стига до парадокса министерството да признава дипломи от университети, които официално е обявило за незаконни.
Този аргумент е меко казано неубедителен. Има достатъчно начини да се провери дали един български гражданин е пресякъл границата и е учил в чужбина.
Друг е въпросът дали държавата трябва да поема ролята на академичен полицай. И не е ли по-добре да се приеме ясен регламент за дистанционното обучение. По тази линия законодателството наистина изостава, както твърдят и част от нарушителите. Дистанционното обучение се споменава в закона за висше образование като форма на обучение, но никъде не пише изрично кой и при какви условия може да го осигурява. Логиката е, че то може да се предлага само от създадени по този закон висши училища. Липсата на яснота обаче ражда редица противоречиви тълкувания, на които стъпват незаконно работещите фирми.
Група депутати се наеха да въведат ред след продължилото години наред мълчание на МОН. Поводът бяха многото незаконни филиали на Великотърновския университет. Депутатите се надяват, че така ще ограничат и нелегитимните чужди вузове.
Няколко са залегналите предложения в проекта за изменение на закона за висше образование. Депутатите от ОДС Иван Иванов и Георги Панев предлагат в закона да се запише изричен текст, че висше образование се придобива само във висши училища, създадени по реда на този закон и получили акредитация. Асен Дурмишев от НДСВ пък иска парламентът да задължи МОН да изготви държавни образователни изисквания за организирането на дистанционно обучение.
Дано тези предложения затворят най-сетне вратата пред незаконното обучение. Защото от псевдоуниверситетите губят всички, освен предприемчивите им основатели.
КАРЕ Историята на една зарибена студентка
Бях твърдо решила да уча в УНСС. Опитах, но не ме приеха. Това естествено ме разочарова. В този момент семейна позната ми каза за Киевския славистичен университет. Реших да пробвам с единствената идея после да се прехвърля в друг университет. Семейството ми ме подкрепи, но дълбоко в себе си знаеха, че нещата няма да се развият благоприятно.
И така "прекрасният" Киевски университет, специалност икономика. Оттам непрестанно повтарят, че са легитимни, че работят с най-добрите преподаватели от България и Украйна. Достатъчно е да зададеш един въпрос за учебния процес, и да разбереш, че това не е така. Липсва им всякаква организация. Постоянно тънехме в мъгла в коя точно сграда ще учим - защото те се меняха. Дати за изпити, срокове за заверки - всичко се решаваше в последния момент. Има толкова фрапиращи неща в този университет, че не знам откъде да започна.
Първа изненада - задължителните студентски декларации. Накараха ни да подпишем документ, че в продължение на две години няма да искаме университетът да ни издава академични справки. Това, поне според мен, е абсолютно нередно. В крайна сметка принудих майка ми да подпише декларацията, защото иначе нямаше да ми дадат студентска книжка. Самата книжка наподобява произведение на изкуството. Подпис на декан и печат няма. Договор за обучение също не се сключва.
Мизерни. Това е най-точно определение за така наречените университетски зали. Имахме занимания в канцеларията на едно училище, после в ПЖИ. Няма да забравя как на един изпит в стаята бе толкова студено, че виждахме дъха си. Помолихме за печка, но отговорът беше категоричен - треперили сме не от студ - от страх!
2-3 часа. Толкова продължаваха консултациите - максимум 2 по всеки предмет. Преподавател нахвърля най-важното в дисциплината и препоръчва книги. После - изпит. На самите изпити никой не пази. Няма и твърд учебен план - винаги разбирахме в последния момент какво ще учим.
След завършването на годината ( с 18 взети изпита, но с незаверени семестри) реших да приключа всички отношения с тях и попитах какво да направя. Последвах инструкциите и подадох молба за академична справка. Това бе краят. Чиновничките отказаха да ми върнат книжката. Никога нямало да я върнат, защото съм имала наглостта да искам академична справка. Пожелаха ми "сбогом". Аз, разбира се, виках и крещях. Нямаше смисъл.
Бях загубила една година и доста пари - 600 лв. за такса и близо 200 лв. за учебници. Не мога да се примиря, че това се случва в действителност. Няма да се откажа да уча, но се питам какво ли ще стане с останалите, записани във "великия" Киевски университет? Само в моята специалност бяхме близо 160.
МОМЕНТ!
Чрез тази статя двете авторки отдалеч заобикалят действителния проблем с българските университети, който според мен се крие някъде другаде.
*******************
Добре, ясно е, че има недобросъвестни частни университети, така както има и недобросъвестни или просто лакоми търговци. Ако някои бакалин продава една кутя бонбони от 3 лева на клиентите за 100 лева, с аргумента колко е хубава стоката, то наистина той постъпва некоректно, но ако клиентът wсе пак я купи, виновен ще си е самят клиент и никой друг. Държавата не е Господ та да огрее навсякъде и да опази всекиго от собствената му наивност.
*******************
Толкова за частните университети, а сега нека да отворим темата за държавните университети, където по отношение на перспективите за реализация и материалната база положението не е кой знае каолко по-добро от гореописаното, с тази разлика обаче, че СЕ ФИНАНСИРАТ ОТ ХАЗНАТА Т.Е. СМУЧАТ НАШИТЕ ПАРИ! И за да бъда по-конкретен:
1. Защо в Белград има един държавен унивеситет със 120 хиляди студенти, а в Берлин - два, а в Софя за същя брой студенти има хайде да броим: МГИ, ХТИ, ВМЕИ, ВИАС, СУ, ВМИ, УНСС, ВЛТИ? Дотук 8 с риск дасъм изпуснал някои?
2. Може ли няки да ми каже, каква е перспективата на средностатистическя абсолвент на (например) Минногеоложкя институт, та държавата все още да налива пари в него?
Българското висше образование е нищо друго освен една Плама Плевен и едно Кремиковци, и то от много по-голям мащаб, и тук частните ВУЗ са последния проблем - те поне не харчат парите на данъкоплатеца!













Гледай утре "Блиц", ако имаш възможност.