|
Николина Герасимова, София
Единствен аз останах в Общинския съвет като съветник от другите кандидат-кметове. Защото наистина мисля, че съветниците са в много случаи по-важни от кмета. Затова така и беше акцентирана предизборната ми програма. Надявам се да успея да ви убедя през този мандат в това. В политиката губя време, приятели и пари. Печеля усещането, че давам надежда на много хора. Че им показвам ясно - ако продължаваме да стоим в позицията на горди и отвратени, отвратителните ще продължават да ни се качват по главата. Всяка кампания освен шоу-страната си и излагането на идеи, има за цел да повиши знанието на хората за институтите на властта, за механизмите, по които една идея се превръща в политика, а политиката - в общественополезна практика. Смятам, че моята кампания помогна на много хора да разбера по-добре какво е местната власт, какво зависи от тях самите, какви са начините да влияят. Да се убедят, че общинският съветник не е анонимен тип, който съветва кмета, а реален градски депутат - с много задължения и отговорности. Че това е напълно достъпен представител на гласувалите за него хора в местната власт, който може да променя нещата, има реалната възможност да влияе.
Ядосан ли е г-н Дилов-син на царя? Ако не беше той, неговата формация щеше да влезе в парламента и може би даже щеше да е част от управляваща коалиция. Ако оставите настрана това ви лично пристрастие, можете ли да кажете, че Симеон управлява зле страната? Или пък го бива за водач и управленец? Ами младите му министри?
Константин Тодоров, Варна
В управлението на НДСВ има много добри неща. Винаги съм твърдял, че Симеон Втори рестартира политическата система по начин, който ние в "Гергьовден" също желаехме, но никога не сме хранили илюзии, че ще го направим толкова успешно. В изпълнителната власт има хора, чиито усилия наистина адмирирам и доколкото мога - подкрепям. Например правосъдния министър Станков, министър Кунева, министрите Ковачев и Шулева. Смятам, че усилията на Милен Велчев и Паси също заслужават адмирации, наред с някои критики. В същото време в този Министерски съвет има истински карикатури. Мисля, че така и не стана ясно какво е това НДСВ, какви са принципите събрали хората около Симеон Втори, какво искат. Особено законодателната дейност на това мнозинство е доста противоречива. Опитвам се да гледам трезво. Смятам, че Симеон Втори остави ярка следа в новата политическа история на България. Смятам, също така, че тази следа няма да е много дълга и дълбока, но след него вече нищо няма да е същото. От старото високомерие на двата партийни мастодонта - БСП и СДС, не остана и следа. Мисля, че за пръв път реално участвали във властта и хората на ДПС си поставиха сами изпитания, след които няма да са същите. Мисля, че това управление беше повече полезно, отколкото вредно. Мисля, също така, че вече се е изчерпало и управлява по инерция. Да ругая царя, означава да обиждам хората, които са гласували за него, тяхната воля и надежди. Мога само да кажа, че всички, които имаха свръхочаквания от някакво магическо, приказно подобряване на живота им, платиха сами голяма и горчива цена. Дано всички бъдем малко по-мъдри вследствие на случилото се. Иначе би било глупаво, нали? Да не извличаме никакви поуки. Още повече, че уроците, които ни бяха преподадени и от Виденов, и от Костов, а сега и от Симеон Втори струваха скъпо на мнозина българи. Мисля, че трябва да ги ценим и заради това.
Любо, искам да те питам нещо като мъж. Знам, че си се оженил много млад и имаш 3 деца. В наше време това е нещо подобно на подвиг. Кажи ми защо се реши на брак толкова млад? И как така се решихте с жена ти да имате 3 деца? Как ги издържаш в тези трудни времена и на тази възраст - тийнейджърската, когато все искат нещо. Четох в "Сега" статия за семейството ти - ти и жена ти сте много младолики, изглеждате като връстници децата си. Такова динамично семейство има ли време да се събере и да гледа заедно телевизия например? И изобщо как прекарваш един работен ден ти специално и как семейството ти прекарва един уикенд? Искам да ти кажа, че много ме кефиш, защото си нестандартен.
Поздрави: Владо Михайлов, София, ул. "Хайдушка поляна", бл. 34.
Уважаеми Владо,
Най-важното за едно семейство, според мен, е уважението и търпимостта, което членовете му си дължат, независимо дали живеят заедно или са разделени. И следващото по важност - родителите да живеят в едно и също време с децата си. Повярвай ми, това не зависи от разликата в годините, а само от волята на родителите. Моите баща и майка успяваха, успява баща ми и днес да живее в едно и също време с мен. Опитвам се да правя това и с децата си - да ги третирам не като малки хора, нуждаещи се от закрила и покровителство, а като личности, които имат същите трудности като мен. Най-трудният урок в едно семейство е всеки негов член да се научи да уважава личната свобода на другия, като същевременно не позволява общежитието им да се взриви от тази свобода. Това важи и за обществото ни като цяло. Институтът на бъгарското семейство е ужасно архаично уреден законодателно, но като морална единица е превъзмогнал хиляди безумни обществени експерименти. Мисля, че политиците са сериозни длъжници на семейството - и в личен, и в обществен план. Ще бъда щастлив, ако идеите ми за промяна в тези отношения се реализират.
Използвам случая да пожелая на теб и на всички читатели на "Сега" една страхотна, луда и успешна година, изпълнена със здраве, любов и успехи. И понеже тази година е високосна - пожеланието ми е, когато в началото на 2005 обърнем поглед назад, да си кажем: "Не съжалявам за всеки изминал ден, щастлив съм, че бяха с един повече! Струваше си!"
|
