В медийното пространство отдавна се върти определена морално-икономическа квалификация относно организираните "борчески" групировки в България. Наричани вулгарно "мутри" или "хората с прякори", те непрекъснато се следят от общественото мнение. Често стават обект на карикатура или остра ирония. Но дали тази ирония е оправдана, дали явлението се подценява, или просто се елементаризира - това е много сериозен въпрос за задълбочен политически и психологически анализ.

Защото историческите факти казват, че обичаят да се дават прякори в България низхожда чак до Х в.

Погрешно считани за странност или предкапиталистическа закономерност на прехода, "дебелите вратове" живеят живот, който е лесно поддаващ се на подражание и е много интересен. Грешно е да се мисли, че групировките у нас се водят от простовати хора или варвари, неспособни за цивилизоване. Може би крайният изпълнител на силовата поръчка е такъв. Но другите звена от веригата на организацията са достатъчно образовани и дори интелигентни. Тъкмо "борческите сили" проницателно забелязаха, че обичайното право, на което българите са навикнали в течение на столетия бездържавно съществуване и е част от народната култура, не е подложено на кодификация след краха на марксисткото правораздаване. Заедно с рекета и престъпленията против личността, "хората с прякори" раздаваха правосъдие там, където държавата беше безпомощна. Правеха икономика там, където държавата не бе в състояние да го прави.

И причината за амбициите им не се крие само в удоволствието от трупането на пари, но и в удоволствието от емоционалността на разгримирания и живян с рискове и опасности живот. За разлика от политиците или анализаторите "борците" нямат комплекси и това ги прави качествено различни от психологията, която им се приписва. Липсата на национален идеал и действен политически консенсус, както и неефективността на съдебната система бяха забелязани първо от организаторите на групировките, а не от политиците. Последните си въобразиха, че могат да осигурят личния си комфорт, без да изпитат сътресенията и заплахите, на които са подложени останалите граждани. Затова политическите мъже не си мръднаха пръста в ограничаването на причините, довели до раждането на "борческите организации".

Снабдени с огромен кредит на доверие до 2001-2003 г., политиците предпочитаха да правят приватизационни сделки и да участват в щедро платени проекти, наместо да излязат смело на открита позиция и да предоставят законова алтернатива в съзвучие не с абстрактните демократични процеси, а в съгласие с националния манталитет и правови очаквания от страна на народа. На практика стана друго - "борческите групировки" поеха риска от налагането на дадена обществена представа или от практическа реализация на местна и глобална икономическа програма.

Народът отдавна е разбрал един прост факт - политикът в България, с малки изключения, няма кураж да засегне интереси, които могат да доведат до накърняване на физическото и финансовото му здраве. За разлика от "мутрите", с които човек нерядко може да се споразумее и дори да получи работа и известна закрила, политикът живее във виртуално пространство, мамейки се, че както през 1989 г. може да използва вълната на разочарование и недоволство, за да стъпи на такава служба и доходи, които професионалната му квалификация никога не биха му осигурили в мирно време.

Но вече не може да се прави помен с чужда пита, както стана през 1989 г. Просто защото моралният пример в България вече е на отмиране - става дума за пенсионерите, които през две войни и три революции успяха не само да запазят България, но и да развият нейната икономика, съсипана от онези, които нахално се самоотъждествиха с моралните категории на българите.

Мутрите бият, но не лъжат по фарисейски чрез истина, както лъжеха политиците. Ако "борецът" е класически грешник, то политикът е фарисей и лицемер - а християнството отрежда по-голяма казън за втория. С фундаменталните категории на християнската етика трябва да се съобразяват оценителите на обществените процеси у нас, а не по византийски да правят опити да обяснят собствената си слабост с някаква си "икономическа" или "политическа" теория на разпада преди съграждането.

-----------

* Авторът е историк и публицист.