"Из Грузия броди призракът на студената война", писа "Уолстрийт джърнал" в деня, в който присъствалият на клетвата на новия грузински президент Михаил Саакашвили държавен секретар на САЩ Колин Пауъл пристигна от Тбилиси в Москва. Поводът бе, че още там Пауъл твърдо подкани Русия да спази уговореното през 1999 г. изтегляне на нейните военни бази от кавказката съседка, като заплаши, че ако това не стане, САЩ пък няма да ратифицират Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.

Темата бе продължена и в Москва, където отекна в остра статия на Пауъл в "Известия" и се превърна в препъникамък на срещата му с президента Владимир Путин. Тонът бе вгорчен и от забележките на госта по чеченския проблем и по делото на печално известния Михаил Ходорковски. "Студен вятър лъхна от Пауъл", обади се като ехо на "Уолстрийт джърнал" и московската "Независимая газета".



Какъв е всъщност казусът с руските бази в Грузия?



Документът от 1999 г., на който се позовава Пауъл, не дава основания Русия да се обвинява в некоректност. Става дума за споразумение, сключено на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул от тогавашните президенти на Русия и Грузия Елцин и Шеварднадзе. То предвижда две от общо четирите бази, които Русия имаше в Грузия още от съветски времена, да бъдат освободени до 1 юли 2001 г., а за срока на изтеглянето от останалите две да се водят преговори.

От първите две бази Русия вече се е махнала точно според уговорката. Спорът е за останалите две - в Ахалкалаки, Южна Грузия, и в Батуми, столицата на автономна република Аджария. Тбилиси дава срок на Москва да си прибере от тях войниците и техниката до 3 г., а Москва твърди, че се нуждае от 10-11 години, за да осигури необходимите военни градчета на изтегляния персонал.

Руският вариант да се ускори изтеглянето е Грузия да намери спонсор, който да плати за необходимото материално осигуряване. Намекът явно е към САЩ. Докато беше в Тбилиси, Пауъл нарече "несериозна"



поисканата от руснаците сума от 500 милиона долара



И изцяло подкрепи грузинските искания за бързо руско изтегляне.

Русия, разбира се, не желае да маха войниците си не само по материални причини. Кавказ е прекалено невралгична за руските интереси зона, а конкретно в Грузия нещата се нажежават допълнително колкото от съседството с Чечения, толкова и от местните сепаратистки настроения в райони като Абхазия, Южна Осетия, Аджария.

Натискът на Пауъл Русия да изтегли по-бързо войниците си оттам не може да се тълкува в Москва иначе, освен като грубо изтласкване от традиционната й сфера на интереси. Все едно Игор Иванов да пришпори Вашингтон да се маха от базата Гуантанамо в Куба.

Нелюбезността на Пауъл направи впечатление, защото влезе в ярък дисонанс с вече наложилото се след 11 септември 2001 г. мнение, че Русия и САЩ не са повече съперници, а съюзници. Междувременно бе забъркана иракската каша, при което Буш и Путин се оказаха на различни позиции. Може да е елементарно, но пък е логично сега Буш да си връща. И с грубия тон на пратеника си Пауъл да подсеща кой всъщност командва световния парад. Още повече, че в САЩ предстоят избори и демонстрирането на мускули е добре дошло за възпитани в холивудски стандарти вкусове.

Има и друго -



през Грузия минава трасето на прословутия петролопровод



Баку-Джейхан, по който каспийският петрол, без да пита Русия, ще отива директно там, където е интересно за американските нефтени компании, сраснали се с фамилиите Буш, Чейни, Райс.

Държанието с Путин като с ученик пред изключване е рискована игра. На него самия също му предстоят избори. Макар и да са безалтернативни и предрешени, или пък точно заради това, те дават повод за втвърдяване и на неговите мускули. Натискът отвън в такъв момент е добре дошъл, за да се мобилизират отново патриотичните импулси на руския електорат. Ако Путин реши да доразвие образа си на неогъваем бранител на руското величие от всякакви външни диктати, международният климат може наистина да захладнее. Поне до следизборното успокояване в Кремъл и Белия дом.