Анкара сякаш в последния момент се сети да решава проблема Кипър - предстоящото членство на средиземноморската държава в Европейския съюз ще й създаде сериозни правни главоболия и ще развали изгледите й за близко европейско бъдеще. А може би Турция се надява да извлече ползи от компромисите, които вероятно ще бъдат направени, в суматохата за обединението на разделения от 30 години остров.

Ако до 1 май обаче не бъде намерено решение, само официално призната от международната общност, гръцка част от Кипър ще влезе в ЕС, а Турция ще се окаже в положението на окупационна сила на територията на съюза. И определянето на дата за предприсъединителни преговори, за което тя толкова много настоява, най-вероятно ще се отложи за необозримото бъдеще.





--------------



Кипър е разделен на две части - гръцка и турска, от 1974 г., след военна интервенция на Анкара. Последва военен преврат на местни гръцки националисти, които, подкрепяни от управляващата тогава в Атина хунта, искаха да присъединят острова към Гърция. През 1983 г. в северната му част бе провъзгласена Севернокипърската турска република (СТКР), призната единствено от Анкара, която поддържа там контингент от 30 000 войници.

-----------------



Така в края на миналата седмица в Давос, по време на Световния икономически форум в швейцарския курорт, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се обърна с молба към генералния секретар на ООН



Кофи Анан да поднови преговорите



между двете кипърски общности и да назначи нов "безпристрастен" посредник. Този демарш бе одобрен предишния ден от Съвета за национална сигурност на страната, който включва и влиятелните турски военни. След което отлетя при "своите скъпи приятели" във Вашингтон, за да потърси гръб за решителната си стъпка.

Турция бе давала и по-рано сигнали, че желае САЩ да играят подобна посредническа роля. Последният посредник Алваро де Сото напусна поста през август 2003 г. и Анан не назначи друг заради блокираните преговори.

От срещата с американския президент Джорд Буш обаче май не произтече точно желания от Анкара резултат по казуса Кипър. Все пак Ердоган получи похвала за променената турска позиция, а държавният секретар Колин Пауъл бил натоварен, според турската преса, да съдейства за съживяването на диалога.

Планът на ООН, който бе трети опит за обединяването на острова, бе отхвърлен миналата пролет от лидера на кипърските турци Рауф Денкташ. Денкташ поиска признаване на самообявилата се СТКР преди повторното обединение на острова в рамките на конфедерация на две независими държави, отменяне на търговското ембарго, отказ от завръщането на 100 хиляди кипърски гръцки бежанци по родните им места на територията, намираща се под контрола на кипърските турци.

Документът на международната организация, който чертае единен Кипър с федерално правителство и ползващи се с широка автономия гръцка и турска част, не беше популярен и сред турските военни, които не искат да изпуснат такава важна от стратегическа гледна точка база в Средиземно море.

Сегашните намерения на Анкара, която 2 години заплашваше, че ще анексира северните части на острова, ако Кипър бъде приет в евросъюза, преди да бъде намерено решение, са вместо цялостно решение, до 1 май да се подпише



рамков договор и преговорите да продължат



до декември, обявиха гръцки медии. Ердоган се аргументирал с големия обем на пълния текст на плана на генералния секретар и предложил да се преговаря по "сбита версия".

Друг основен момент от сценария на турското правителство бил включването в преговорния процес, освен на двете кипърски общности, представители и на Гърция, Турция, САЩ и ЕС. Цялата инициатива щяла да бъде под егидата на генералния секретар на ООН и на практика ще приеме характера на неофициална седемстранна конференция. Като представител на ЕС се сочи Хавиер Солана. Ердоган поискал от Вашингтон американски посредник да бъде Джеймс Бейкър.

Притисната от времето за намиране на приемлив за нея изход от ситуацията - защото в противен случай всичките й старания и трудно прокарани демократични реформи ще отидат на вятъра, Турция е подложена и на



силния натиск на самите кипърски турци,



които все по-открито и твърдо показват, че не искат само да наблюдават облагите на богатите и силните през демилитаризираната зона, разделяща острова. Нещо повече - последните избори в СКТР този декември бяха спечелени от проевропейски настроената Турска републиканска партия на Мехмет Али Талят, който след като бе избран за премиер, призова президента на Република Кипър Тасос Пападопулос за възобновяване на преговорите и за повече гъвкавост.

Най-изненадващ и смел ход обаче направи парламентът на Република Кипър, която в петък прие закон, даващ право на кипърските турци да гласуват, представяйки само личните си карти, на изборите за Европейски парламент през юни.

"Европейският съвет никога не е криел политическата връзка, която прави, между пълноправното членство на Турция и кипърския проблем", каза още през декември, преди срещата на европейските лидери в Рим, комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген. Той посочи, че няма алтернатива на плана за обединение на острова на ООН. "Липсата на решение на проблема в Кипър ще струва много скъпо на Турция от политическа и икономическа гледна точка", изтъкна еврокомисарят и подчерта, че присъствието на турските войници на острова противоречи на международното право.