|
От какво се стреснаха основните политически сили? Най-очевидната причина е, че колкото повече наближават следващите парламентарни избори, толкова по-малко им се ще да вкарват мажоритарен елемент в тях. Така биха намалели собствените си шансове да влязат отново в събранието. Навярно гражданството ще си обясни резкия завой с нежеланието на политическия елит да мръдне от Олимп.
Политиците - противници на кодекса имат друго оправдание - при мажоритарни избори лесно се купуват депутати и не бива да се допуснат хора със съмнителен бизнес да завземат парламента, само защото имат дебели портфейли.
Избирателният кодекс е емблематичен за този парламент
проект. Той бе внесен на 25 септември 2002 г., т.е. престоява в канцелариите на НС вече повече от 16 месеца. Уникално е и възникването му. Макар и иниициран от Емил Кошлуков, всъщност проектът е писан от цяла група експерти, толкова шарени по убеждения, че е съмнително да защитават конюнктурна политическа цел.
Още през лятото на 2002 г. е готов Избирателният кодекс с автори все изборджии: Илия Божинов (ГИСДИ), Михаил Константинов (ЦИК), Димитър Димитров (ЦИК), Севинч Солакова (ЦИК), Юлий Павлов (ССД), Ивелина Алексиева (юрист), Веселин Цанков (БАН) и Антон Хиджов (БСЧИГП). Те твърдят, че имат благословията на политическите сили. Според Божинов правят проекта без пари, просто си вършат работата.
Авторите казват, че това е най-модерният избирателен модел, измислен от германците след Втората световна война. Той съчетава в себе си мажоритарната система (която дава възможност на избирателите да посочват лицата, които искат да ги представляват) и пропорционалната система (която е по-справедлива в парламентарното изображение на партийното представителство за страната).
Кодексът е важен и поради още една причина. Вносителите му - все нововремци - го представят като символ на пакета им от законодателни инициативи. Той върви в комплект с проектите на законите за партиите, за референдумите, за лобизма и етичния кодекс на депутатите. Целта на това законодателство според Новото време е да въведе строги правила за контрол във връзката между избиращи и избрани.
Те смятат, че текстовете са революционни
и че именно те ще сложат край на точещия се преход в България. Вносителите твърдят така: ние искаме да сложим мост над пропастта между властта и гражданите, но старото време се страхува, че ще остане в дупката.
Изглежда думите им се оправдаха, защото повечето от основните партии, след като подкрепиха кодекса на първо четене, се сетиха, че той не е съвършен.
СДС е в най-разкрачена позиция, понеже именно той формално вкара проекта в пленарна зала и то със санкцията на висшия си партиен орган. Днес обаче сините са разделени по въпроса и искат отлагане на решението му. Освен това коалиционният партньор Народен съюз е против този вариант. Сините са срещу идеята в парламента да попадат партии, които не са минали 4-процентната бариера, както е възможно да стане според новото законодателство. Именно в СДС има хора, които са с нисък обществен рейтинг и те няма да спечелят каквито да е да е мажоритарни избори. Същите тези хора могат и да влязат в парламента, но като част от партийната листа и няма как да се тупат в гърдите, че народът ги е поискал.
Подобен е и основният мотив на ДПС - опасността представители на малки партии да напълнят парламента. Така балансиращата роля на Доган ще се размие от присъствието на повече партии и дори отделни депутати.
Единствената партия, която официално обяви, че е против приемането на кодеска в този му вид, е БСП. Нейно е авторството и на най-силния аргумент срещу окончателното приемане на закона. В момента партията се опитва да разубеди и останалите. Социалистите се опасяват, че в този вид кодексът може да обслужва тесни икономически интереси. "Той
може да отвори много широко вратите за икономическо лобиране
за представяне на интересите на финансови групи в местен и в национален мащаб", обяви Сергей Станишев.
Левите смятат, че по този начин различни икономически групировки ще могат да си купуват депутати и те да си създадат в парламента дори собствена парламентарна група. Според социалистите на много места вотът се решава не от политически сили, а от това кой колко пари има.
В БСП се притесняват, че ако те са следващите управляващи, в парламента ще се нароят всякакви хора (подобно на някои от сегашните общински партийни съвети) и няма как управлението да е стабилно. При предложения вариант освен това се губи политическата отговорност и сред пъстротата от личности и идеологии може да се окаже невъзможно съставянето на стабилно правителство. А и кабинетът може да се окаже зависим именно от икономическите лобита в бъдещия парламент.
Социалистите имат съмнения и за националните листи, тъй като те създавали предпоставка тези, които са в листите, да си седят и чакат резултата за себе си само от дейността на местните структури и от националната кампания на партията, без да е необходимо да поемат ангажименти към избирателите.
БСП не може да се справи в мажоритарна конкуренция
и панически бяга от нея, отговарят нововремците. Според тях столетницата няма имена, които да предложи на публиката и се осланя на инерцията при чисто партийния пропорционален вот.
Факт е, че т.нар. гражданска квота в Коалиция за България - хората, които са депутати заради собствените си качества - подкрепя с 2 ръце кодекса.
Тежката гвардия в НДСВ - хората от кръга "Панайотов", имат същите основания като социалистите. Засега обаче не ги изразяват публично, вероятно от страх да не ги сложат в един кюп със старите партии и да ги обявят едва ли не за бариера пред прогреса. Затова те се въздържат от публични мнения и без много приказки осуетяват вкарването на закона на второ четене.
Мълчаливият им отказ обаче лесно ще се обърне срещу тях. Независимо от съдбата на Избирателния кодекс, политически дивиденти от него ще извадят само и единствено нововремците. Ако законът бъде приет, това ще е тяхната най-голяма победа в 38-ия парламент. Ако големите партии обаче спрат проекта, те ще имат още един аргумент да се разграничат от статуквото и да се обявят за носители на нови идеи.
Въпросът е ще може ли традиционната партийна класа да обясни страховете си на избирателите, заради които не иска да поверя съдбата си изцяло в техни ръце.
Каре
Реформата в изборите
Кодексът обединява в едно тяло законите за провеждане на президентските, парламентарните и местните избори. Той не въвежда нови постановки на активното и пасивното избирателно право, не претендира за качествено изменение в заканодателството, свързано с избор на президент и вицепрезидент, но изцяло преобръща схемата на гласуване за депутати.
През последните години депутатите се избираха така - страната се разделя на 31 района, партийните централи пишат листи за всеки един район и първите в тези листи влизат в НС, пропорционално на получените гласове. Кодексът променя нещата основно.
Страната се разделя на 119 района /+ 1 за българите в чужбина/, всеки един от които избира 1 депутат. На практика - средно около 57 000 души ще избират един народен представител, което означава, че обикновен софийски квартал ще си има свой представител в парламента.
Останалите 120 депутати ще се избират от партийните листи - пропорционално, както и досега. Листата обаче ще бъде една за всички избиратели от цялата страна. Т.е. за кандидатите от една партия ще се гласува и 120-те района. Кандидатите с най-много гласове влизат в парламента.
За целта избирателите ще гласуват на парламентарни избори с две бюлетини - с едната за мажоритарен кандидат, а с другата за листа.
Въпреки че половината депутати се избират пропорционално, а половината мажоритарно, изборите няма да се водят "смесени". Те са пропорционални с мажоритарен елемент. Защото за резултатите е важно пропорционалното гласуване. Ако при сегашната - пропорционална система, една партия получи 10 % на изборите, тя вкарва 24 депутати. Толкова ще вкара една партия и при новата система, въпреки че примерно 15 от депутатите й са избрани мажоритарно. В парламента обаче ще влязат 15-те избрани мажоритарно и първите 9 от листата.
Не е ясно какво става, ако една партия получи 10 % пропорционално, но 25 нейни кандидати са избрани мажоритарно. При подобни случаи в Германия увеличават броя на депутатите. При нас това е невъзможно - народните ни представители са 240 по конституция.
Революционно нововъведение на кодекса е, че той дава право и на партии, които не са минали 4-процентната избирателна бариера, да бъдат представени в парламента. По действащия закон партия, която има 3.99 % не вкарва депутат в НС, а тази, която има 4 % вкарва 10 депутати. Сега нещата се променят така - важно е дали партията има поне трима избрани мажоритарно депутати. Ако има, тези депутати ще "дръпнат" в НС още един, двама или повече от листата на партията, въпреки че партията не е минала бариерата. Ако партията Х е спечелила 2.5 % и трима нейни кандидати са избрани мажоритарно, в парламента тя ще бъде представена от 6 депутати.
При изборите за Велико народно събрание страната се разделя на 200 едномандатни района и 32 многомандатни.
Кодексът предвижда промяна и при гласуването за общински съветници. Тези избори ще се провеждат в "четири преференциални избирателни райони". Това означава, че град като София, който има 61 общински съветници, ще бъде разделен на 15 района, във всеки един от които ще бъдат избирани по 4 съветника. Преференциалният избор се получава, когато избирателят има право да избира 4 кандидати от партийната листа, в която ще има десет имена. Тези, които имат най-много "преференции", стават общинари.
Друго нововъведение на кодекса е, че създава постоянно действаща изборна администрация за всички видове избори. Постоянните членове на ЦИК ще бъдат 9 души с мандат 6 години, като на всеки две години този състав частично ще се подновява. По време на избори ЦИК ще се увеличава с 12 души "временен състав".
