Когато някой иска да натякне на САЩ за водевилния състав на любимата им "коалиция на желаещите", задължително споменава най-колоритната съюзничка - 800-хилядната островна държавица от Южния Пасифик Фиджи. Обаче бърка. Фиджи така и не прати в Ирак свой военен контингент, който трябваше да носи службата заедно с нашите в Кербала. Липсата му лъсна покрай дебатите в Народното събрание около съдбата на българския батальон, който по план не бивало да е тъй самотен в средището на шиитите. Но фиджийско присъствие в Ирак все пак има. И то се осъществява от група бивши миротворци и настоящи частни охранители, първите от които кацнаха сред иракските пясъци в началото на септември, наети от британска фирма по сигурността. Задачата им е да пазят петролопроводи, важни лица и сгради на ООН. Още по-преди пък, по време на бойните действия, бившата британска колония Фиджи се представи и със свое етническо присъствие сред войниците на Нейно Величество, воювали в Южен Ирак.

--------------------------------

Въдворяването на ред с оръжие във Фиджи, където от 1987 г. са извършени три държавни преврата, определено е на почит. Последният и особено ярък епизод в тази серия влезе в историята със забележителната и за българската памет дата 19 май. Само че във фиджийския случай годината бе 2000.

Тогава група въоръжени бунтовници, предвождани от Джордж Спейт, атакуваха парламента в столицата Сува, взеха за заложници премиера Махендра Чоудри, 7 министри и 30 депутати и обявиха, че властта се сменя.

Бунтът беше на ясна етническа основа - кореняците меланезийци, какъвто е Спейт и феновете му,



не искаха да ги управлява пришълецът индиец Чоудри



Истаната е, че населението на Фиджи почти 50 на 50 е разпределено между местните меланезийци и преселниците от Индия. Тези, вторите, много дразнят първите - струват им се натрапници. Конституцията от 1990 г. за първи път предвиди възможност и индиец да стане премиер - и това се случи. През 1999 г. на премиерското кресло седна Чоудри.

Спейт обаче, който е член на влиятелна меланезийска фамилия и който дотогава бе управлявал три солидни държавни фирми, се почувства лично засегнат. Още повече, че Чоудри го уволни от сладките постове. Така се стигна до 19-майския преврат на Спейт и до 50-дневната драма с взетите от него заложници. Искането на Спейт беше за промяна на конституцията, която да спре "попълзнованията" на индийците и за оставка на дотогавашния президент Камисесе Мара. Междувременно самият Мара напусна Фиджи и



в играта се включиха военните,



които се заеха да командват обезглавената държавица, пръсната на над 300 островчета.

За уталожване на нажежените страсти се намесиха близката Нова Зеландия и специалният пратеник на ООН Сержиу Вйера ди Мелу (да, същият, който загина миналата година в атентата срещу щаб-квартирата на ООН в Багдад).

След много напрежение и припламване на трудно обуздавани гневни изблици Спейт се съгласи на компромис - пусна заложниците срещу назначаването на нов временен президент в лицето на своя съмишленик Джоузеф Илойло. Той пък назначи за премиер уж неутралния Лайсения Карасе, с което обаче ядоса Спейт. Защото буйният превратаджия си представяше друг в премиерското кресло - приятеля си и посланик на Фиджи в Малайзия Ади Сакобау.

И всичко започна наново - Спейт скочи и срещу Илойло, като призова привържениците си към нов бунт. За да се кротне, на Илойло се наложи да го арестува. Лепна му и обвинение в заговор за убийство на президента. От което



Спейт получи на процеса смъртна присъда



Вярно, малко по-късно тя благосклонно му бе заменена с доживотна, което според местните обичаи означава, че след десетина години може да излезе и на свобода.

Укротяването на Спейт беше драматична стратегическа цел за новите управници, защото ако не я бяха постигнали, рискуваха окончателното съсипване на единствения доходоносен за Фиджи отрасъл - туризма. Девствената красота на местната природа, липсата на отровни насекоми и опасни тропически болести, отличните условия за сърфисти и любители на подводния риболов привличат като магнит любителите на екологично чисти и екзотични почивки от богатия свят и осигуряват прехраната на поне две трети от фиджийците. Заради буйствата на Спейт обаче



потокът от туристи рязко намаля,



приходите от тази сфера спаднаха със 150 милиона долара и 20 000 души загубиха работата си.

Въпреки че сега гологлавият бунтовник вече е зад решетките, Фиджи явно много държи да избие всички натрупани покрай авантюрата му негативи в очите на далечните мощни държави, откъдето е най-мощният туристически поток - главно САЩ и Великобритания. Може би оттук идва и самоотверженото включване в "коалицията на желаещите".

Фиджийците въобще явно са склонни към интересни маниери за замазване на гафове. Например по същото време, когато в Ирак кацнаха първите им частни охранители, във фиджийското селце Наватисила бе извършен друг един ритуал за измолване на прошка. Жителите му отправиха покана към потомците на изядения от техни прародители през 1867 г. британски мисионер Томас Бейкър да дойдат на островите, където да им се поднесат официалните извинения за стореното. Според легендата Бейкър бил пребит с тояги,



опечен и изконсумиран от местните,



защото неблагоразумно посегнал към гребен, забоден в косите на техен вожд. А докосването на главата на вожда и до ден днешен се смята във Фиджи за невиждано оскърбление.

Все пак 136 г. по-късно 600 жители на Наватисила и лично премиерът Карасе поднесоха извиненията си на праправнука на Бейкър на зрелищна церемония. Всички бяха убедени, че само така могат да спрат серията от зли прокоби, сполетявала селото и островите след изяждането на мисионера.

Впрочем, в знак на дълбока почит и съжаление за стореното един от ботушите на Бейкър - единственото, останало от него - бе изложен в един от фиджийските музеи...