|
Бил е директор на Кредитна банка (1992 г.) и зам.-директор на Пощенска банка (1991 г.).
- Министър Калчев, има ли троянски коне сред чиновниците в управлението, активирани от опозицията, както твърди шефът на жълтата група Станимир Илчев?
- Не знам какво точно е искал да каже г-н Илчев. Слушах внимателно откриването на политическата година в парламента. Мисля, че не го каза в такъв смисъл. Троянски коне в управлението може и да има, но аз лично смятам, че екипът в Министерския съвет работи в единомислие. Това, което съм си мислил винаги, е, че в един екип трябва да се работи в синхрон, дори и да има хора с отклонение в политическото мислене вляво и вдясно. Иначе ще се получат много странни неща.
- Има ли условия в момента служители в администрацията да се държат като троянски коне?
- Мисля, че няма. Въпреки всички приказки за жълта метла специално за МС може би има един или двама напуснали заради некоректно отношение към държавната служба. Може да се каже, че от времето на Иван Костов досега всички директори на дирекции с едно изключение са същите. Да не говорим за по-долните нива. В МС службата започва да става професионална.
- Това означава ли, че служителите в администрацията са защитени и не трябва да се боят от метла след изборите? - Жълта метла не е имало и няма и да има. Годината 2007 на влизане в ЕС е утре и никой от нашите колеги и партньори не би търпял такива свободни изпълнения. Ние разработихме визия за развитие на държавната администрация към 2007 г. С нея искаме да направим мост. Да поемем ангажименти и дадем идеи и добри практики, които да бъдат оставени на следващото правителство с цел да се продължи тази линия. Защото професионалната държавна служба е нещо много важно. Предвиждаме на срещата в сряда с политическите сили всички участници да обединят усилията си и да подпишат декларация, която да потвърди волята им да продължат това развитие на държавната служба и законодателството, свързано с нея.
- В разработената от вас визия говорите за създаване на професионална и политически неутрална държавна администрация. Това означава ли, че до този момент не успяхте да я направите политически неутрална?
- Вече казах, че по политически причини никой тук не си е отишъл по време на този мандат. Това говори за една абсолютна политическа търпимост и толерантност. За мен, доколкото ме познавате, цветовете не ми влияят и политика лява или дясна няма. За мен има практически целесъобразна политика, която може да свърши работа.
- Според вас по време на тази дискусия как ще се възприеме идеята ви да се намали броят на заместник-министрите на един, като повечето от техните права се делегират на генерални директори?
- Има различни практики. Дали заместник-министрите трябва да бъдат един, двама или трима зависи от съответното министерство. Не може да се каже, че навсякъде ще има по един заместник-министър. Някъде може, например в държавната администрация.
- Къде още би могло да има един зам.-министър?
- В никакъв случай не би могло да има в Министерството на отбраната, в Министерството на финансите, в МВР. Просто е невъзможно. Въпрос на преценка. Не може да има щампа. Не може навсякъде да има по един заместник, а другото да са генерални директори. Това просто е недопустимо.
- Но вие точно това предлагате във визията си за развитие на администрацията до 2007-а, публикувана на сайта ви?
- Така сме го записали, но аз смятам, че е въпрос на дискусия. И то съвсем обективна дискусия дали така трябва да бъде или не.
- Това не е ли твърде революционна визия?
- Да, революционна визия е. В края на краищата ние не сме чак толкова умни, за да правим свободни съчинения. Ние се водим от най-добрите практики в Европейския съюз.
- В кои държави по този начин е решен въпросът?
- В много държави е решен този въпрос. Ако говорим не за страните-членки на ЕС, а за Америка, вие знаете, че там има държавни секретари, които играят ролята на министри. С нищо администрацията на САЩ не е по-лоша от европейската. Напротив, тя работи силно, ефективно, бързо. Така че има много страни, в които има подобни практики.
- В кои европейски страни заместник-министрите са редуцирани до един?
- От европейските страни в Австрия много са напреднали. Много ми харесва австрийският модел на администрацията им, редуцирането на държавните институции и структури, изваждането на дейности и услуги от администрацията. Има и други страни.
- Макар че обещахте да намалите администрацията, по време на вашия мандат тя като че ли набъбна?
- Отчитам, че това, което направихме през първата година, беше моя грешка и на моите колеги. Решихме да намалим с 10% броя на държавната администрация и мислехме, че постигнахме сериозни цели. Когато започна адаптацията на нашето законодателство с европейското, се оказа, че много структури трябва да се разширят или пък да се създадат абсолютно нови със съответните щатове. Само през последната година ние на няколко пъти сериозно вдигнахме бройките в държавната администрация. Службата по миграция в МВР е с 400 човека, новата Агенция по обществени поръчки с 40-50 човека, сега във връзка с трансформациите и създаване на националната компания по горите към Министерството на земеделието имаме още 1000 човека. Това, което можем да направим, е да извадим някои дейности от държавната администрация и те да отидат в държавни предприятия, в частни или регионални структури. Имаме над 60 предложения в момента за изваждане на административни услуги. Това че преди месец и половина извадихме ремонта на линейките на "Бърза помощ" и го пратихме в частни структури е един много плах опит да се покаже, че нещо се прави в това направление. Решението ще бъде, когато цели държавни дирекции или агенции, които сега се занимават с услуги за гражданите или бизнеса, излязат в частни структури или в държавни предприятия.
- Кои например?
- В МС например имаме дирекция, която води регистър на концесиите. Тази дейност може да бъде извадена навън и дадена на търговско дружество, което да се занимава с тези дейности. То ще събира такси за дейността си и така ще се издържа. В същото време ще бъде контролирано от инспектората. Очаквам това да е една от основните теми по време на дискусията ни с политическите сили заедно с темата за електронното правителство. С 6410 души ще се намали администрацията, издържана от държавния бюджет, ако се извадят предложените от министрите агенции, центрове и управления - като например изпълнителните агенции "Сертификация и изпитване", "Пристанищна администрация", Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози. Средствата, изхарчени за тях само за 2004 г., са над 150 млн. лева.
- Това изваждане на дейности и услуги може ли да стане до края на мандата?
- Не, в никакъв случай. По много причини. Някои от тези неща ще бъдат извадени, но по-малка част. Защото това обикновено се прави в началото на мандата на едно правителство.
- Защото сега може да се възприеме като непопулярни мерки?
- Да.
- Казвате още нещо важно - администрацията трябва да се освободи от 100 почивни и спортни бази, печатници, строителни фирми и центрове за обучение, които управлява. Защо не го направихте досега?
- Много добре знам какво трябва да се направи за премахване на привилегиите в тези почивни бази. Често се сблъсквам с подобни случаи, когато трябва да решавам кой ще ползва базите на редовни цени и кой с преференции. Всички ние се бием в гърдите, че сме за демократизация на тази дейност и изравняване на условията, за това да няма привилегии и преференции. Но ако се стигне до гласуване на определено решение в НС, съм сигурен, че няма да сме толкова принципни и ще има проблеми. Ще има съпротива отвътре. А иначе е сигурно и абсолютно необходимо, че базите трябва да се концесионират. Дори най-елитната база - дворецът Евксиноград - не е чак толкова елитна, колкото си мислят хората. Защото не можем да отделяме нужните разходи за модернизация. Вижте какво става с елитните хотели, които никнат като гъби всеки ден по Черноморието. Сега трябва всичко да се развива на принципите на пазарната икономика. Отива на концесия, концесионерът може да направи нови корпуси, да осигури целогодишно използване. Убеден съм, че това трябва да бъде решено. Но за да се реши, трябва да се промени Законът за концесиите. Това едва ли ще стане за половин година при наличие на толкова наболели закони във връзка с евроинтеграцията.
- Опитвате се да обясните на следващите министри, че е нужно да разполагат с информация за въздействието на новите закони и програми, преди да вземат решение. Това в каква степен се прилага в момента?
- В момента всеки закон, който се гласува от Министерския съвет, има финансова обосновка. Тя казва дали прилагането му иска допълнителни средства от бюджета. Но финансова обосновка и ефект от прилагането му са различни неща. Анализ как един закон ще се отрази на различните нива и структури на държавната и местната власт - такова нещо все още няма. И това е нещото, което трябва да се направи. Може би до края на мандата ще е възможно.
- С колко ще се удължи времето за приемане на един закон, за да се анализира ефектът от прилагането му.
- С още месец-два. Мисля, че с това трябва да бъдат ангажирани някои от големите финансови институции или неправителствени организации като Американската агенция за международно развитие, Института за пазарна икономика. Може би ще трябва с тях да поговорим.
