Наричат я "желязната лейди", "последния мохикан", "най-желания партньор". От време на време й лепват по някой нелицеприятен прякор или правят грозни забележки за начина, по който се носи. Но всички са единодушни - Анастасия Мозер е най-ухажваната жена политик у нас днес. Както тя обича да се изразява, "по-хубаво е да ни ухажват, отколкото да ни избягват". Дъщерята на Г. М. Димитров обаче прекрасно знае, че от славата до потъването крачката е само една. За годините, откакто се е върнала от Америка, е видяла безброй примери за това колко бързо можеш да заминеш в политическото небитие.
Причината да не се случи това с нея е в спазването на няколко принципа: критикувай, но не зачерквай партньорите си; бъди докрай антикомунист; не прави компромис със Симеон и не се прави на християнин, опрощавайки грешките - неговите и на династията му; не отстъпвай от земеделските ценности и не допускай хората около теб да решават вместо теб.
Когато преди 12-13 г. Анастасия беше предложена за главен секретар на БЗНС, а организацията направи опит да се обедини с червените земеделци, никой не си представяше, че тя ще се задържи толкова дълго начело на партията. Взеха я заради името на баща й, защото
на земеделците винаги са били необходими символи
Не беше и маловажно, че идва от Америка.
Мозер изненада всички с лекотата, с която се справи с проблемите в собствената си партия, елиминирането на Ценко-Баревци, Георги-Пинчевци, Петко-Илиевци и пр.
След като реши проблема с вътрешния враг, Анастасия правилно се ориентира в обстановката и разбра, че й е необходим верен партньор, с който да предотврати опитите за асимилация от значително по-големия СДС. Но и да не поставя под съмнение лидерството й. Така се ражда идеята за Народен съюз.
Стефан Савов оправда доверието й, същото обаче не може да се каже за наследника му Александър Праматарски.
Сегашният председател на Демократическата партия дори си позволи да я обвини в предателство към Народен съюз за това, че участва в срещата, организирана от ВМРО, ССД и БЗНС-НС в Банско в средата на 2004 г. Пък и за Праматарски не може да се каже, че притежава качествата на Савов да маневрира ловко в политиката. Той нескрито симпатизира на Костов и ако нямаше едно наум заради Мозер, досега да е направил по-категорична крачка за коалиране с ДСБ.
В същото време земеделката успя да остане на равно разстояние от Костов и Надежда при разцепването на съюза и си призна, че с удоволствие ще влезе в ролята на медиатор, но не бива да се очаква от нея да ги смири.
Тънкият баланс между желанието да бъде парламентарно представена сила и да запази индивидуалността си направи от БЗНС-НС най-атрактивния артикул на политическия пазар. Или поне в дясната част на този пазар. Заслугата за това е на Анастасия Мозер. А останалите политици знаят, че ако бъдат предпочетени от нея, тя няма да ги предаде. Поне не докато се държат със земеделката като с равен и не се отклонят много от предварителните уговорки.
Към днешна дата дъщерята на Г. М. Димитров е
единственият политик, който има три оферти
за сътрудничество. И е единствената, която си извоюва правото да критикува колегите си, без това да се е отразило на отношенията й с тях. Успех, който доведе до това да се съобразяват с нея и да приемат съвсем на сериозно забележките й. Последният пример е начинът, по който се отнесе към Софиянски. Лидерът на ССД си навлече гнева й с непремереното изказване, че би подкрепил Сакскобургготски за втори мандат като премиер, ако НДСВ спечели достатъчно голям брой депутати.
По отношение на Симеон Анастасия Мозер не може и не иска да направи никакви компромиси. Просто защото земеделците няма да я разберат. Те и досега възприемат Борис III като виновник за убийството на Александър Стамболийски. Пък и веднага ще се появят съмнения, че изменя на републиканския характер на организацията си и доброволно участва в замисъла на царя да си върне короната.
Всъщност
премиерът е единственият, когото тя не признава
за политик и нарича партията му "жълти скакалци", "пумпали" и "ренегати". За Симеон пък каза, че годините на Запад не са му се отразили, и даде да се разбере, че е особено раздразнена от изказването му "премиер съм само на онези, които гласуваха за мен". Все неща, които не би употребила при критиките си към останалите политически субекти.
Никакво развитие не търпи и другото й разбиране - за БСП. Лидерът на БЗНС обяви соцпартията за политически опонент още в началото и така е до днес. За нея единственият реформиран член на БСП е Георги Първанов, а другите се крият зад думи, които не подплатяват с вот и поведение. "Мнозинството в БСП не е в състояние да прескочи рубикона на старото си мислене", категорична е Анастасия и с това отрязва възможността да преосмисли позицията си на демократ.
Мозер не спести и недоволството си от поведението на Надежда Михайлова, като обясни, че за разлика от нея не вижда причина да се извинява за управлението на ОДС. "Защо мислите, че стилът на Надежда Михайлова е по-гъвкав? За мен на моменти той е безпринципен. Когато се гласуваше вот на недоверие на правителството на НДСВ, ние и ДСБ го подкрепихме. СДС напусна пленарната зала, което не е категорично опозиционна позиция."
Нито пък пропусна да напомни на Костов,
че се е задържал 4 г. като премиер заради нейната подкрепа. "Благодарение на този съюз (Народен съюз - б. а.) правителството на ОДС изкара пълния си четиригодишен мандат, защото на последния вот на недоверие СДС нямаше необходимото мнозинство."
Анастасия има причини да е раздразнена най-вече от поведението на хората около себе си. Част от тях са склонни на безпринципна коалиция със СДС, за да си осигурят места в следващия парламент. Друга част пък предпочетоха по-безболезнения начин - обединение с ВМРО и ССД, без да отчитат дребния факт, че така превръщат БЗНС в необходимата ракета носител. Мозер обаче няма намерение да отстъпи.
Затова на връщане от САЩ, където беше по Коледа и Нова година, обясни, че Постоянното присъствие на партията й е решило коалицията между БЗНС-НС, ССД и ВМРО да се финализира до февруари, но тя не е съгласна с това решение. И даде аванс на Костов, като заяви, че неговата е първата покана за съюз. Така си остави възможност да се определи в последния момент, но ще го направи без външен натиск и при отчитане на най-добрите възможности.
"Ние не бързаме. В политиката всичко е възможно и аз не изключвам много широка дясна коалиция преди изборите и на възстановяване на печелившата формула ОДС", каза Мозер преди няколко дни. Но после конкретизира кои от претендентите за обединение са пълнеж и кои - истински партии с електорат. Макар и да не се конкретизира, обяви, че при СДС има присъдружни организации, към които се проявява същото внимание като към БЗНС. Те трябва да бъдат отстранени, защото са източник на раздори, а не на диалог.
На първи прочит това би могло да означава, че
Анастасия прави една стъпка повече към Костов,
за когото е неприемливо да седне на една маса с Бакърджиев и Софиянски. Ако се вземат предвид обаче качествата на земеделката, това е опит да се направи по-малкият компромис в името на дясното обединение. Анастасия е човек, който се вглежда в знаците от Запада. А Европейската народна партия вече даде да се разбере, че очаква такъв съюз. Това е причината на връщане от Брюксел Костов вече да не бъде толкова твърд по отношение на готвения от СДС съюз. Мозер просто прави първата крачка към изчистване на пречките.
Тя е забелязала, че между лидерите вдясно няма принципни различия, "има ги само по отношение на Симеон Сакскобургготски наред с някои изпуснати приказки по отношение на нашето управление". Анастасия обича да казва, че във формулата ОДС е заложила авторитета си.
----
КАРЕ
Опит за сближаване
Яне Янев от НС-БЗНС: Ако с Пинчев сме засегнали по някакъв повод с думи или действия г-жа Мозер като личност, дама, а дори и като политически лидер, сме склонни да поднесем своите най-искрени извинения. Заради изострените взаимоотношения в земеделското движение през последните няколко години добрият тон невинаги е бил спазван, но трябва да остане в миналото.
Анастасия Мозер: Не зная защо наблюдателите считат, че БЗНС-НС е ключът към обединението. Вярно е, че категорично съм заявила необходимостта от обединение. Всяка партия в дясното пространство трябва да надмогне теснопартийните интереси в името на интересите на демокрацията. В това отношение винаги съм давала за пример обединена Европа и ЕС. Щом се стремим към тях, трябва да се научим да правим политика като тях. Сближаването, консенсусът, смирението и консолидацията са неща, които биха могли да донесат спокойствие на хората.
Редактирано от - bot на 24/1/2005 г/ 11:08:11