НАТО поиска от България да изпрати 100-150 войници, които да охраняват бъдещата академия край Багдад за обучение на висш и среден команден състав на иракската армия, съобщи наскоро началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев. Отговорът се обмисля, но министърът на отбраната Николай Свинаров даде да се разбере какъв ще е. Той обясни в събота, че в новата концепция за участие на българския контингент в мисии в чужбина, която вече се гледа в Народното събрание, НАТО фигурира на второ място по важност. Първият приоритет за участие в мисии в чужбина е операции, ръководени от ООН, вторият - от НАТО, третият - от Европейския съюз, четвъртият - от ОССЕ, петият - коалиции "ад хок", каквато е тази в Ирак.

Според тази концепция сега сме в най-ниската степен на ангажираност в Ирак, където участваме с контингент от 470 души. Поканата от НАТО български войници да охраняват в Багдад единствената мисия, за която алиансът успя да се споразумее след дълги спорове, означава изкачване с три стъпала в приоритетите, които България сама си определя. Ако се погледне обаче какво става в момента в Ирак и особено в столицата, може да се каже, че новият военен ангажимент ще означава не изкачване, а



затъване с три степени в конфликта,



чийто край не се вижда.

Никоя държава освен Румъния досега не е давала знак, че би се нагърбила с охраната на академията на НАТО край Багдад, защото това може да се окаже най-рискованата мисия. Всекидневните атентати там показват, че любимите цели на бунтовниците са бойците от новата иракска армия, смятани от тях за колаборационисти и предатели. Охраната им, особено когато става дума за бъдещи висши и средни командири, ще означава пряк сблъсък с най-яростните противници на новата иракска власт.

Създаването на иракски сили, които сами да могат да се грижат за сигурността на страната, е най-важното условие, за да могат чуждестранните войски да напуснат. Международната коалиция е заложник на боеспособността на иракската армия. Миналата сряда бъдещият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс предизвика изненада в сенатската комисия по външните работи, като каза, че вече са обучени 120 000 иракчани. Сенаторът демократ Джо Байдън определи числото като глупост и уточни, че става дума за не повече от 4000 души. В същото време американското разузнаване съобщи, че бунтовниците разполагат с около 200 000 души. При такова неравностойно съотношение изтеглянето на коалиционните войски би означавало да предадат властта на съпротивата.

Много страни съзнават, че ако не напуснат навреме, може да останат неограничено дълго в Ирак. Затова през последните седмици се наблюдава ускорено изтегляне или заявяване на срокове за това на контингентите на различни държави - включително и натовски. Ройтерс пресметна в събота, че от 45 държави



Коалицията на желаещите вече се е стопила наполовина



и сега наброява 28 държави. От тях 15 са натовски.

В мисията на НАТО за обучение на иракски сили, за която бе взето решение преди половин година, участват само 12 държави. Те са изпратили всичко на всичко 60 души, сред които има и един български офицер. Той впрочем в момента е командирован в иракското министерство на вътрешните работи, за да помага в подготовката за изборите на 30 януари. На 16 декември 2004 г. командващият силите на НАТО в Европа ген. Джеймс Джонс издаде "Активираща заповед" за увеличаване на мисията на НАТО в Багдад до 300 души, които да включват и обслужващия персонал. Ако към сегашните 60 офицери се добавят стотината румънци за охрана плюс 100-150 българи, ще се получи набелязаната обща бройка. Така би могло да се окаже, че по ангажимента си за мисията на НАТО в Ирак България би била най-важната натовска държава. Ще се окаже също, че не само в Евросъюза, но и в НАТО България и Румъния се съревновават да прилагат политика на "изуйгащи" (по израза на бившия румънски премиер Адриан Нъстасе).



Как да си обясним това прекомерно усърдие



в толкова опасна мисия? Първо, правителството има нужда да оправдае досегашното ни забъркване в Ирак, което лъжливо се представяше като съюзническо задължение към НАТО. Такова задължение няма, защото НАТО не участва във войната. Мисията на алианса за обучение обаче би могла да свърши работа като параван. Второ, заканата на левицата да изтегли контингента ни от Ирак, ако спечели изборите, изкушава сегашните управляващи да й заложат динена кора, а и да си осигурят места край евентуални чужди хранилки, ако загубят постовете си. Играта е следната: вие се каните да изтеглите войниците от едната врата, ние ги вкарваме от другата. Левицата ще се окаже с вързани ръце, защото сега критикува присъствието ни в Ирак под предлог, че не било в рамките на натовска мисия. След някой-друг месец обаче то ще бъде точно такова.