Неотдавна един български полицай, чиято работа е да преследва джебчии, сяда пред телевизора вкъщи и сърфира с дистанционното по каналите. Стига до Discovery и а-ха да премине на следващата програма, когато втрещен вижда на екрана един от софийските роми улични апаши, които е задържал неведнъж. Оперативният работник не може да повярва на очите си, но излъчват предаване, в което английски полицаи заснемат със скрита камера в автомобил български джебчии по лондонските улици.

Сценката е следната - мургавият мъж ловко наобикаля британка, която тегли от банкомат пари и успява да види ПИН-кода, който тя набира. Дребен детайл - 4-те цифри явно го затрудняват, затова той си ги записва в мобилния телефон. След като жената прибира парите и си тръгва, се намесват останалите от нашенската банда. На близкия светофар се приближават две ромки с малко дете. Едната от тях и мъжът застават пред нарочената англичанка и създават суматоха, за да я задържат. В този момент другата жена бърка в чантата, дава портфейла на малкото, а то по най-бързия начин вади дебитната карта и я предава на мъжа. След това всички се разпръскват. Той се връща до банкомата и със записания ПИН-код съвсем спокойно изтегля останалите пари от картата.

Класическа схема, която български джебчии прилагат вече в много европейски столици. В конкретния случай обаче полицаите веднага съобщават на охранителните фирми на магазините наоколо (в Англия такава директна връзка е факт), гардовете излизат на улицата и залавят нашия ром.

Колко такива като него са успели да приложат необезпокоявани този номер обаче никой не знае. Ясно е само, че в Чехия, Унгария, Австрия, Германия, Великобритания имат доста проблеми с нашия контингент. А той пък, срещайки се с други колеги, се обиграва все повече.

"Откакто българските джебчии започнаха да излизат в чужбина, се промениха много и придобиха нови умения. Преди вземаха само пари и накити, а документите и особено дебитни и кредитни карти - изхвърляха. Сега вече прилагат тези



номера с тегленето на пари от банкомати



и у нас", казва кап. Вълко Мартинов, началник на група в сектор "Улична престъпност" в столичната полиция.

По-лошото, оказва се обаче, е, че много наивни граждани, очевидно все още несвикнали с мисълта за такъв тип кражби и измами, записват ПИН-кодовете на картите си в тефтерчета. И услужливо ги носят в чантите си. Вече има доста такива случаи - джебчиите задигат заедно с портмонето и тефтера на жертвата си, прочитат го подробно и сред всички номера откриват заветните 4 цифри. Докато собственикът се усети да блокира сметката си, парите му вече са изтеглени. Наскоро софиянка изгоряла така с цели две дебитни карти, от които джебчиите източили всичките й 500 лв.

"Погрешно е схващането, че джебчията е дребен крадец, той е хитър и страхотен професионалист, за да извърши това престъпление, трябва да притежава едно много трудно умение, което се развива до съвършенство - ловкост на ръката", описва "клиентите си" кап. Мартинов.

В 90% от случаите хората дори не разберат на момента, че са обрани, камо ли пък да видят джебчията. И макар че действат без ръкавици, за да им е по-лесно, уличните крадци не оставят никъде следи. Ципът на чанта например, който хващат с два пръста, е твърде малък, за да остане отпечатък. Така че това отпада като възможност да бъдат уличени. Джебчиите са и много добри актьори. Много често пребъркват чантите на хората, качвайки се в градския транспорт - докато една жена разпитва хората кой номер е тролеят или моли да й помогнат да качи детето си, друга върши работата. Добре дошъл е и моментът, когато си продупчвате билет с една ръка, с другата сте се хванали за седалка, а чантата виси на гърба ви.

Пак по европейскому, джебчиите вече заблуждават по-лесно и с добрия си външен вид. Носят се с чисти и нови дрехи, жените са с прически и бижута. През лятото по Черноморието пък дори полицаите трудно ги разпознават - всички са с модерни спортни шапки, маратонки и бели дрешки, досущ като туристи.

Една от най-новите територии, които джебчиите завземат, са

заведенията за бързо хранене. Противно на очакванията, там можете да станете тяхна жертва не в най-голямата блъсканица на опашката за хамбургери. А докато се чувствате сигурно и свободно, похапвайки на масата. Тогава някое 5-6-годишно милозливо хлапе минава покрай вас и просто ви взема



чантата, закачена на облегалката на стола



И излиза с нея. И всичко в нея.

Другото място, където вече обичайно могат да ви пребъркат, са хранителните хипермаркети и големите вериги магазини за техника.

"Джебчиите използват струпването на толкова много хора, защото в такава ситуация се получава "море" от лица - дори крадецът да допусне грешка и да бъде усетен, той моментално попада в морето от хора и потъва. Разговаряли сме с потърпевши и се оказва, че са ни дали погрешно описание на извършителя", казва кап. Мартинов.

Често полицаите преглеждат видеозаписите от камерите в такива магазини и понякога успяват да разпознаят на тях джебчия. Целта на охранителните фирми в хипермаркетите обаче не е да защитят клиентите от апаши, а да опазят стоката, така че не може да се разчита изцяло на това, казват оперативни работници.

Обичайно най-голям зор те виждат с джебчиите около коледните и новогодишните празници. Тази година обаче предприемат нова тактика - разпределят се на групи на автогарата и Централна гара и



когато тумба познати роми пристигнат



от провинцията, просто не им позволяват да останат в града. Карат ги да си купят билети и ги качват на първия следващ автобус или влак.

"Някой може и да каже, че им нарушаваме правата, но това е така наречената профилактична дейност. Освен това, ако някой се оплаче, го пускаме, но първо го водим в РПУ-то и му пишем предупредителен протокол. Никой от джебчиите обаче не се жалва, повечето сме ги залавяли многократно, някои са излежали присъди и номерата им не минават. Иначе те разиграват всякакви сцени - че дошли да купуват подаръци на децата, че отиват в някоя болница, даже се бяха научили и носеха фалшиви медицински експертизи", разказва Вълко Мартинов. Не всички обаче могат да бъдат спрени така.

Най-често провинциалните джебчии, които идват в София, са от Червен бряг, Левски, Радомир, Перник, но вече пристигат дори и от Пловдив. По-трудно е да бъдат спрени, когато пътуват с кола. Те пристигат сутринта, правят "удар" и изчезват от града колкото може по-скоро. Понякога сумите, на които попадат, са доста големи, веднъж гражданин се простил с 20 000 лв.

Отминава поне бумът на румънците и шиптърите, които бяха плъзнали у нас преди 2-3 години, твърдят от МВР. Сами се отказали, защото когато ги задържат, срещу тях се образува следствено дело и докато то тече, не могат да напускат страната.

Дори и полицаите не могат да определят броя на джебчиите. Познават около 100-тина души траен контингент, но освен гастрольорите, непрекъснато се пръкват нови и нови. Действат предимно на родов признак, като хлапетата започват още на 5 години. На 7-8 те вече са добри в занаята, а на 12 са перфектни крадци. В бранша вече има и българи. Те са предимно хора с нисък социален статус, които живеят в ромските квартали, но заради "бялата боя" по-лесно заблуждават.

"Ние работим на принципа на джебчиите - където ходят и с каквото ходят те, и ние сме там. Пътуваме в градския транспорт, обикаляме по спирки, пазари, магазини. Джебчията си има характерно поведение, което ние можем да разпознаем дори да не сме го виждали никога. Те също ни познават и само при вида ни хукват да бягат, нерядко пък стават агресивни, дърпат се, налитат на бой. А ако ги задържат граждани, започва истински театър - жените падат по земята, викат, плачат, псуват,



вдигат си роклите, късат си блузите



и обвиняват някой мъж, че ги е опипвал", разказва полицаят, специалист по джебчии. Той и колегите му неведнъж са били свидетели в съда по дела срещу такива свои "клиенти". И знаят, че това ще продължава.

Докато разговаряме с кап. Мартинов в сградата на СДВР, колеги му съобщават, че са заловили група джебчийки до църквата "Св. Неделя" край хотел "Шератон". Едно от сборищата на мургави крадли, гадателки и просякини. Този път жертвата е 65-годишната софиянка Дина Георгиева. Жената вади луд късмет. Докато пътува в трамвая за две спирки, портмонето й изчезва. Тя се развиква и тогава забелязва 5-6 съмнителни мургави момичета. Хората ги наобикалят й настава разправия. Невъзмутими, младите ромки обаче се ежат: "Ако искате, пребъркайте ни!" Но никой не го прави. В този момент цивилни полицаи от сектор "Улични престъпления" дебнат на спирката. Нахлуват в трамвая и задържат джебчийките. Всички са добре облечени, с изрусени кичури и грим. Някои с ученически раници. Освен една, която е бременна. Тя разиграва сценка пред полицаите - приседнала на бордюра, се държи за корема и твърди, че й е прилошало.

Питам ги колко изкарват от кражби.

"Нищо няма да ти кажем", отсича бременната, която вече е видимо по-добре.

"Имам само 7 лева, с които трябва да изкарам още 4 дни. Не ми е за парите обаче, отвратих се от посегателството върху мен, стана ми лошо, повръщах", разказва жената.

А наблизо се мотаят още куп мургави джебчии, деца. 11-годишно момиченце наперено казва: "Ние не крадем!" Интересувам се какво правят тогава. "Ами само се разкарваме наоколо"...





каре

Нямало увеличение, напротив



През 2004 г. са регистрирани 1727 джебчийски кражби, показва статистиката на СДВР. Това обаче са само случаите, в които потърпевшите граждани са се оплакали в полицията. От тях 1445 са разкрити. За сравнение през 2003 г. са били регистрирани 2069, а разкрити 1645. Очевидното намаление се дължи до голяма степен на това, че немалка част от джебчиите се преориентират към европейски държави, признават от полицията. Но и твърдят, че тяхната активна работа също играе роля.

Разкриваемостта на тези престъпления, отчетена официално, е завидно висока. За миналата година тя е 83,67%, а за предходната - 79,51 на сто.