Три ясни тенденции се открояват още при пръв поглед върху демографската статистика на България: затихващата нетна емиграция (не намаляват отпътуващите, но повече се връщат), задълбочаващата се криза на раждаемостта и взривно нарастващият приток на търсещи гражданство и трайно пребиваване у нас чужденци. Страната, изглежда, се специализира като междинен пристан на пристигащите, временна спирка за снабдяване с удобен паспорт преди окончателното отпътуване към тучния Запад. Към тези процеси у нас



реакции има, но политика няма



Реакциите на властта са типично евроатлантически, т.е. представляват точно копие на възприетата от двете страни на Атлантическия океан тактика: новопристигащите богати срещаме с широко разтворени обятия, безимотните пришълци гоним, където ги хванем. За привличане на активни, креативни и перспективни емигранти като лотарията "зелена карта" в САЩ, имиграционните програми на Канада или Ирландия и помисъл дори няма. Разрешенията за пребиваване и гражданство се разглеждат ad hoc, всяко за себе си. Единственият законодателен отклик на надигащата се вълна от чуждестранни заселници е удвоеният доскоро имотен ценз. Досега право на постоянно жителство получаваха чужденците, инвестирали у нас поне 250 хил. долара. Отсега прагът ще е 500 хиляди (по каква ли логика имотната летва се кове в долари, а не в сегашната национална валута - лева, или в бъдещата - евро?). Но липсващата имиграционна политика е само част от по-общия



проблем за икономическото гражданство,



който тепърва ще се поставя и решава. От няколко години, откак щатските и европейските законодатели наложиха крути ограничения срещу офшорната търговия и финанси, мнозина средни по обем на сметките инвеститори насочват интереса си към изгодно "корпоративно гражданство" за своите проекти. Вместо офшорна регистрация вече се предпочита фирмата, която ще държи собствеността и финансовия контрол върху проекта, да е местно лице под някоя сигурна юрисдикция с благоприятен административен и фискален режим. Обикновено изборът спира върху добре уредените държави с най-стабилна икономика от Европейския съюз и САЩ. Все по-често обаче интелигентните инвеститори се изкушават от екзотичната алтернатива на зараждащите се нови европейски пазари. Унгария е добрият пример за прагматично уредено корпоративното гражданство, привлякло в страната вече над сто хиляди чужди фирми. Обективно погледнато,



България има доста предимства,



които остават непознати за чуждия професионалист по корпоративни финанси. Ние имаме твърде удобна и проста за работа уредба на капиталовите дружества. Особено атрактивни са едноличните от тях (ЕООД, ЕАД). Фондациите по българското право са далеч по-атрактивни от популярния швейцарски Anstalt. Корпоративното данъчното облагане е в рамките на поносимото, перспективите са оптимистични. Имаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с десетки страни, а кръгът им се разширява. Ако тези факти бъдат активно популяризирани, страната може да стане притегателно място за установяване на чуждестранни фирмени структури. Членството в НАТО и перспективата за място в Евросъюза е допълнителен аргумент. При свободата на движение на хора и капитали в рамките на общността можем да привлечем интереса на граждани на други европейски държави да получат българско



фискално гражданство



Достатъчно е гражданинът, например на Дания, само да придобие статута на български данъчен резидент (т.е. да пребивава у нас над 180 дни), за да намали няколко пъти данъка, който плаща върху дохода си от инвестиции. Тази възможност ще е атрактивна за рентиери, които живеят от финансови инвестиции, без да участват пряко в търговски сделки. Предлагането на българско икономическо гражданство може да привлече в страната инвестиционни доходи от стотици милиони, които сега се реализират някъде другаде. За бюджета това са допълнителни данъчни приходи, за всеки от нас - допълнително търсене на труд и услуги. Нужно е само да се научим как



да използваме възможностите,



които имаме. Съвсем малко е нужно: стабилност на закона, просто и бързо административно обслужване, поносимо и конкурентно данъчно облагане. Допълнително предимство ще имаме, ако въведем пропорционално облагане на личните доходи (това, дето колегите англофони му викат "плосък данък"), ако фискът се откаже от идеята да облага доходите на български фирми, получени извън страната (бездруго тези доходи сега са символични, а данъчните приходи от тях са практически нула), и ако окончателно се отмени данъкът върху наследствата. Това са все компоненти от един бъдещ смислен подход към българското икономическо гражданство.