|
Изобщо на пръв поглед всичко е в розово.
За съжаление обаче има факти, напрежения, съмнения и тенденции, които сочат, че всъщност армията изживява една от големите си кризи в мирно време.
Причините за това не са само субективни
Нещо повече. Голяма част от тях са съвсем обективни - липса на пари, старо и сбъркано законодателство, високи за покриване нови критерии и натовски правила, трудна за издържане численост на армията, смяна на политическата и на обществената ценностна система.
Факт е, че периодично ръководството на войската все пак признава някоя от тревожните тенденции. Онзи ден например началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев определи като обезпокояващ ръста на навлизане на наркотици и психотропни вещества в поделенията. Само миналата година са уволнени 45 войници, употребявали наркотици. И това са хора, които са минали през лекарски комисии. Прав е ген. Колев в притесненията, защото в ръцете на тези хора е имало и има оръжие. Прав е да е смутен от зачестилите катастрофи с военнослужещи вследствие на надценяване на възможностите и на безпардонното им каране. Както и от продължаващите случаи на злоупотреба с алкохол, включително и по време на служба.
Но откровенията спират дотук. А проблемите са дълбоки и
замазването им заради криворазбран патриотизъм
или надцакването между генерали и политици може да изиграе лоша шега на цялата държава.
Пример: парливият въпрос с десетките хиляди младежи, които чакат да минат през казармата, но не могат, защото армията не може да ги поеме. Или онези няколко хиляди души, които са в чужбина и не смеят да се върнат, защото може да ги глобят или пък да ги вземат в поделенията. Няма смислен отговор защо през всички тези години не бяха направени разчетите, не бяха съгласувани законовите промени, които да решат този проблем? Сега шансът е, че идват избори и може би нещо ще се размърда. Депутати от НДСВ обещаха да внесат идеите в парламента, без да чакат Генщаба и Министерството на отбраната. Но дори това да стане, няма гаранция, че те ще бъдат бързо разгледани и одобрени.
А какво стана с професионализацията на войската? Или пък с модернизацията на армията? "Модернизационните проекти са няколко, те са жизненоважни за армията, но за съжаление има проблеми около тяхното финансиране и това поставя под опасност планираните критерии за боеспособност", призна онзи ден началникът на Генщаба. Деликатно определение на фона на битката, която ще се разгори покрай тези проекти. Защото вече
няма да става дума за патриотизъм
и за съюзнически задължения, а за много пари и огромни интереси.
Допълнителен проблем за армията е и тлеещото напрежение между професионалното и политическото й ръководство, които се разминават по почти всеки въпрос. Често то се подценява и от самите участници, които го приемат като някаква стратегическа игра. А това напрежение ще се задълбочава и формите му ще стават все по-остри - заради наближаването на изборите и заради изтичането на мандата на началника на Генералния щаб (което според едни ще стане през май, според други през юли т. г.).
Към деструктивните за армията обстоятелства могат да бъдат прибавени и драмите с допуска до натовски тайни, и съмненията за корупция в системата, и т. н. Все неща, за които трябва да се говори директно.
Така че по всичко личи, че истинският обществен дебат за армията тепърва ще се състои. Колкото на генералите и политиците да не им се иска.
