|
Няма съмнение, че ако Испания изтегли своите 1300 войници, Полша ще трябва да поеме допълнително натоварване и да продължи да командва многонационалната дивизия, която трябваше да оглавят испанците от 1 юли. Атентатите в Мадрид направиха Полша по-уязвима, защото терористите могат да решат, че подобен успешен ход си струва да бъде повторен на други места, а Варшава логично се нарежда като една от следващите на списъка на "Ал Кайда". Заради участието си в Ирак Полша е възможна мишена на атентати като в Мадрид, предупреди не друг, а шефът на полското разузнаване Збигнев Шемьонтковски.
Но още по-сериозна изглежда загубата на съюзника, с помощта на който Полша се бореше да си осигури значителна тежест в разширения Евросъюз. "Честно казано, ако се окаже, че Испания преразглежда становището си за европейската конституция,
това е най-лошото, което може да се случи
на Полша, това значи, че тя остава сама", призна самият Милер.
Полша и Испания бяха двете държави, които защитаваха изгодната за тях система за вземане на решения с квалифицирано мнозинство в бъдещия ЕС, одобрена в Договора от Ница от 2000 г. Той им отреди по 27 гласа - само два по-малко от Германия и Франция, които имат по 29. За сравнение населението на Полша е 38 милиона, на Испания - 39 милиона, на Германия - 82 милиона, на Франция - 59 милиона. Конвентът предложи обаче съвсем друга система за гласуване - на двойното мнозинство - 50% от държавите, представляващи поне 60% от населението на Евросъюза. Тя е по-благоприятна за страните с голямо население като Франция и Германия и е по-неизгодна за Полша. Както е добре известно, с помощта на Мадрид Варшава попречи на приемането на Евроконституцията на срещата на върха през декември м. г. Мнозина видяха в това опит на Полша да се утвърди като "голям играч" в Евросъюза още преди влизането си. Това нямаше да бъде възприето толкова болезнено, ако Варшава не прокарваше влиянието на неоконсерваторите в САЩ, убедени, че ЕС трябва да бъде отслабен отвътре.
Веднага след избирането си Хосе Луис Родригес Сапатеро обяви, че иска "да ускори" приключването на преговорите за Евроконституцията. "Европа трябва да може отново
да гледа на нас като на една приятелска държава,
която е проевропейска и не се опитва да разделя континента на нова Европа и стара Европа", каза Сапатеро. Вероятният му външен министър Мигел Анхел Моратинос отиде даже по-далеч - той заяви завчера, че "Договорът от Ница не е необходим". И за да няма никакви съмнения, добави, че "не е необходимо да се запази разпределението на гласовете при взимане на решения в Съвета на министрите, така както е предвидено в Договора от Ница от 2000 г.".
Тези декларации се възприемат като революционна промяна на досегашната позиционната война на екипа на Хосе Мария Аснар по въпроса за конституцията. Те идват в благоприятен момент, когато узряваха компромисни идеи. Една от тях е приемането на двойно мнозинство от 55% от страните-членки и 55% от населението, при което възможностите на малките страни да изградят блокиращи малцинства срещу големите са по-добри. Френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер обявиха във вторник, че ще стремят конституцията да бъде приета преди края на годината, като нейният текст бъде колкото се може по-близък до проекта, който бе блокиран от Варшава и Мадрид.
Полша впрочем също даваше сигнали, че бавно узрява за компромис по въпроса за конституцията. Но при новите обстоятелства
той би изглеждал като капитулация
и поражение за Милер. Това е много удобно за вътрешнопартийните му врагове. Група разбунтували се членове на управляващия в Полша Съюз на демократичната левица (СДЛ) вече заплашиха, че ще излязат от партията, ако Милер не напусне премиерския пост. Впрочем преди няколко дни той бе свален от поста председател на СДЛ.
"Ако бях на мястото на премиера, щях да си подготвя сценария за оставка", каза Йоланта Банах, влиятелна депутатка от партията на Милер. Нейните съпартийци са ужасени от ниския рейтинг на СДЛ - 9% в последните сондажи, а вероятно още по-ниски сега. Въпросът е не дали, а кога Милер ще подаде оставка. Някои смятат, че той ще "устиска" до влизането на страната в ЕС на 1 май. Запитана кога Милер би трябвало да слезе от сцената, Банах каза: "Някои казват 1 май, други говорят за юнските избори за Европейски парламент. Срещата на върха на ЕС в края на март е друга важна дата."
Президентът Александър Квашневски каза, че изборите за Европейски парламент през юни ще покажат "дали Милер има мандат да управлява". Много по-нетърпеливи са обаче съпартийците на Милер, които се страхуват от
електорално Ватерло през юни,
ако премиерът не се оттегли колкото се може по-бързо. Дисидентите, ръководени от парламентарния шеф Марек Боровски и бившия министър на държавното съкровище Веслав Качмарек, са на мнение, че оставането на Милер начело на правителството дава малко шансове на СДЛ да подобри катастрофално ниския си рейтинг преди парламентарните избори догодина.
Тревожно е също, че електоратът на СДЛ е привлечен от антиевропееца и популиста Анджей Лепер, бивш свиневъд, чиято селска партия "Самоотбрана" държи поне 23% от електората. Увеличава се и подкрепата за основната опозиционна партия - либералната Гражданска платформа, от 24 на 29%.
Това развитие е ясен сигнал за новопостъпващите държави, че европейските теми ще играят все по-голяма роля във вътрешнопартиен план. В Евросъюза отдавна искрено желаят оставката на Милер, който "разваляше дисциплината". Оттук нататък, изглежда, ще бъдат обезсърчени
стремежите да се изграждат проамерикански оси
вътре в Евросъюза - поне до изборите в САЩ през ноември. Тенденциите ще се изяснят на европейските избори през юни - те ще покажат настроенията на електората в Италия например, където редовните парламентарни избори са далеч, но правителство подкрепя САЩ в Ирак въпреки общественото мнение. А Милер ще бъде запомнен с това, че заложи на една съвършено конюнктурна ос, която се срина заедно със смяната на управлението в Мадрид.
За България това са добри развития. За нас скорошното приемане на Евроконституцията е от голямо значение, защото кризата пречеше на европейските институции да отделят нужното внимание на процеса на евроинтеграцията ни. По-голямото единомислие по големите международни теми вътре в ЕС също отговаря на нашите интереси, защото липсата на такова вече няколко пъти ни е карала да заемаме разчекната поза. Но е абсурдно, че тези положителни развръзки идват не след мъдрите размисли на поредния Европейски съвет, а след атентат на "Ал Кайда".
