|
Десетина години граждански войни и кланета раздираха Югославия. Правистите в Белград обаче не помнят дори и една ефективна присъда за всяване на расова, верска и етническа вражда. Макар че конфликтите в бившата федерация бяха и етнически, и верски.
Човекът, получил първа подобна присъда, се оказа българин от граничния Димитровград. В населения с наши сънародници сръбски град до кръвопролития никога не се е стигало. Крамоли обаче не липсват. Осъден е от сръбкиня. Тя се смята засегната от него.
"Размирникът" Небойша Иванов е бизнесмен и небезизвестен активист на българското малцинство в западната съседка. Зам.-шеф е на Демократичния съюз на българите (ДСБЮ) и председател на Културно-информационния център на българското малцинство в Цариброд. Прегрешението, за което получи 15 месеца зад решетките, е, че по-миналата година обидил сръбската журналистка от Цариброд Зорица Милев. Иванов я нарекъл "най-голямата сърбоманка" и според свидетели я пратил да си ходи в "нейния Ниш и нейната Сърбия". С това, пише в мотивите си окръжният съд в Пирот, Иванов е предизвикал национална омраза и нетърпимост между етносите, съжителстващи в града. Това най-малкото подобавало на шеф в ДСБЮ.
Парадоксално суровата присъда
за една свада се допълва от любопитния факт, че половината свидетели от защитата на Иванов са сърби. Основният свидетел за обвинението пък е българка - Зденка Тодорова. Тя е известна и в София активистка на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия. В случая обаче българското потекло на обвиняемия не играе роля. "Просто не мога да защитавам едно насилие", обяснява Тодорова.
Сблъсъкът, довел до присъдата на Небойша, избухна в разгара на друга местна драма. Според Тодорова - инсценирана, според участниците в нея - съвсем спонтанна. Проблемът започна на 21 януари 2002 г. в Културния център в Цариброд, където са местните телевизия и радио. Граждани и членове на движението "Отпор" превзеха сградата, след като научиха, че общинският съвет е освободил дотогавашния тв директор - българина стоматолог Алекса Радев, и е назначил на негово място фармацевта Петър Йованович. Почти 3 месеца те пускаха в сградата само журналистите, но не и Йованович. Чак след намесата на стотина полицаи новият директор бе въдворен на 9 април.
Официалният мотив, с който общинарите смениха предсрочно Радев, бе, че той и журналистите му са "неграмотни и са виновни за неграмотността в града". Хората обаче се страхуваха, че новият тв директор ще упражнява цензура и ще се бори срещу българското самосъзнание на царибродчани. Скупщината, сменила началника, се доминира от Съюза на гражданите на Цариброд, който е наследник на соцпартията на Слободан Милошевич. "Това са българи помаци", обяснява метафорично Данило Воинович, един от активистите на "Отпор".
Още на 9-ия ден от неподчинението в градския съд започва дело срещу Воинович и трима други активисти на "Отпор". На едно от първите заседания - на 8 февруари 2002 г., Небойша Иванов се сблъсква с журналистката от царибродската телевизия Зорица Милев и според свидетелите на обвинението изрича въпросните обидни думи.
Воинович свидетелства друго. В сградата на съда онзи ден се събрали всички заинтересувани. Имало и членове на ДСБЮ. Журналистката Милев подхвърлила: "Ето всички сте се събрали, само го няма главния ви финансист, защото го затвориха за 7 г. за наркотрафик." Сръбкинята иронизирала заради един от членовете на ДСБЮ, който действително бил в затвора за дрога. В отговор Иванов не се сдържал и подразнил Милев и Тодорова: "Да ви дам малко хероин, та да кротнете?"
Враждата между Тодорова и Иванов не е от вчера. "Той е едно не случайно явление, което твърде отрицателно се отрази върху ДСБЮ", каза тя пред "Сега". В момента в Царибродската община имало само един съветник от партията. "Много е сложно да го разберете, но тука на целия град е ясно каква е истината. Става дума за разбиването на българското малцинство", казва Тодорова.
Небойша не й остава длъжен. "Целта на Тодорова е чрез мен да компрометира организацията и всички активни българи. Не става дума за това, че имаме лична вражда", каза той пред "Сега".
На първа инстанция Небойша Иванов, който има и български паспорт, се е защитавал сам, понеже не смятал, че процесът е сериозен. За негова изненада в навечерието на Коледа м. г. пиротският съд го прати в затвора. На помощ дойде външно министерство. "Понеже винаги обвиняваме българската държава, че не е ангажирана - в този случай е точно обратното", казва Иванов. Посолството ни в Белград привлече на негова страна мастит защитник. Адвокатът Владан Живулович е шеф на Атлантическия клуб на Сърбия и Черна гора. По атлантическа линия Живулович е личен приятел с външния ни министър Соломон Паси. Миналата седмица шефът на сръбските атлантици обжалва присъдата на Иванов пред Върховния съд в Белград.
За участниците в събитията около Културния център между 21 януари и 9 април 2002 г. това е нещо като 10 януари '97 за българите. Те си спомнят с носталгия за малката си неуспешна революция може би и защото в момента
в града им просто не се случва нищо
Журналистите на Алекса Радев продължават да работят и с новия директор. Иначе кой ще ни храни семействата, питат те. Безработните в града масово се препитават с всекидневната контрабанда на стек-два цигари от фришоповете в неутралната територия и чакат кога новото сръбско правителство ще престане да толерира и тази далавера.
Истинските предприятия отдавна не работят. Вечер в заведенията младежите, които още не са забегнали към по-големите сръбски градове или София, седят скромно на по едно кафе и кола. В момента в града не работи нито едно от бившите държавни предприятия.
Младите вече по-открито казват, че са българи, радва се обаче Воинович. Според шефа на царибродския КИЦ най-значимото в тези трудни времена е българският народ в Западните покрайнини да оцелеят социално-икономически и като самобитност. "А ние, които участваме в този процес - няма значение. Ако в това успеем - тогава успеем, ако не - всички сме загубили", заявява досущ като Лески Иванов. Самият той обаче се готви скоро да оглави новия магазин на "Метро", който се строи в Ниш.
Делото срещу четиримата "отпораши" пък завършило с условни 3-месечни присъди по члена от НК за "самоуправство" - след година и половина процес Воинович, Никола Иванов, Йован Иванов и Веля Колев са осъдени условно.
Преди дни те също обжалваха присъдите си пред по-горна инстанция. Причината за забавянето е, че мотивите на присъдите и по двете дела се мотаха странно дълго. Вместо две седмици на съда в Пирот писането им отнема 2 месеца. Димитровградският съд пише мотивите още по-дълго - почти 3 месеца.
Ако Върховният съд не върне делото на Небойша за ново гледане в Пирот, наказанието му за всяване на вражда между етносите ще влезе в сила. А тя изглежда наистина несправедлива. В случая е замесен само един етнос - нашият. Изглежда, той умее да враждува и сам със себе си.
- - - - - - - - - -
Владан Живулович: "Сърбоман" не звучи като обида
Живулович е председател на Атлантическия клуб на Сърбия и Черна гора. Адвокатът е член на т. нар. Съвет на короната, който управлява имотите на сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич.
- Г-н Живулович, обидно ли е да наречеш някого в Сърбия "сърбоман"?
- "Сърбоман" изобщо не е обидна дума. Какво означава тя - човек, който обича сърбите.
- Лесно ли ще оборите присъдата срещу г-н Иванов?
- Тази присъда прилича на донесение на някой от органите за сигурност, а не на решение на един съдебен орган по сериозно съдебно дело. Доста ме е срам като адвокат да държа такава присъда в ръцете си. Надявам се, че ще бъде отхвърлена.
- Защо?
- Не е работа на никой съд да изяснява един политически въпрос - какво се е случвало около Културния център в Димитровград. Единствената му работа е да установи извършил ли е обвиняемият престъпление или не. Забележете, от едната страна са две българки - приятелки и бивши колежки. А от другата страна заедно с българските граждани има и сърби, които твърдят, че Иванов не е казвал това. Е, обяснете ми, кой кого мрази? Хората в България трябва да знаят, че това е цирк, който произтича от незнанието на съдията. Такъв съдия предизвиква повече национална нетърпимост, отколкото г-н Иванов. Очевидно нещо е останало от старите времена.
- Срещнахте ли сътрудничество от страна на съда в Пирот?
- Аз и българският посланик бяхме в Пирот. Там бяха много любезни и кооперативни, показаха ни документите. Съдът трябва да схване, че това не е политическо дело. И ако прокуратурата преследва г-н Иванов за това престъпление, то тя трябва и да го докаже. В жалбата си казвам, че не може да се сочи като утежняващо вината на г-н Иванов обстоятелство, че е зам.-председател на ДСБЮ. Ами ако съдът знаеше, че той е член на "Отпор", дали нямаше и това да му сложи като утежняващо вината обстоятелство. Или като облекчаващо?
|
|
|
