|
- Обаждам ви се от Министерството на отбраната. Кажете, моля ви, с какви средства за комуникация разполага вашият офис?
- С телефон, телекс и факс.
- Бихте ли повторили?
- С телефон, телекс и факс.
- А имате ли нещо друго?
- Само това. Тези дни включих факса в линията на телефона.
- Ааа, значи телекопьор?
- Точно така.
Служителят благодари за бързата информация и оставя кореспондента да си направи поне два извода: първо, че връзките му се следят и че появата чрез телефакса на нов сигнал в телефонната линия не е минала незабелязана; второ, че разговорите с официални лица могат да стават само на строго определен френски език. Общоразбираеми по цял свят чуждици звучат като безсмислици на френския чиновник, на когото със закон е наредено какъв език да използва.
Още от ХVII век Френската академия играе ролята на държавна езикова митница, където "безсмъртните" академици кодифицират езика и създават чрез него условия за сплотяване на нацията. В днешно време тяхната най-важна задача е да измислят френски еквиваленти на английските неологизми. Затова във Франция няма "телефакс", а има "телекопьор" (далекокопирач), няма "телекс", а има "телеампримьор" (далекопечатар), няма дори "компютър", а има "ординатьор" (подреждач) и пр. Там действат закони за употреба на френския език, чиято последна версия от 1994 година провъзгласява езика за основен елемент на достоянието на Франция. Напоследък има предложения за нова редакция, която да обяви френския език за национален монумент.
Затвор и 15 000 лева глоба
Езикът в неговата национална чистота се вменява като задължителен за френската образователна система, за работните места, за търговията, за обществените услуги и държавните учреждения. Всеки, който ползва държавни средства, е длъжен да се придържа към утвърдените езикови норми. Във всяко министерство има служба, която следи какви неологизми се появяват в неговия сектор и съгласувано с Академията предлага на Върховния съвет за френския език кои думи да бъдат допуснати в официалния речник. Висшият аудио-визуален съвет бди за чистотата на езика в електронните медии, а печатните издания, които ползват данъчни и разпространителски облекчения (всички вестници, желаещи да оцелеят на пазара), внимават да не дразнят държавните служби с езикови отклонения, за да не загубят правото си да бъдат третирани финансово като медии, изпълняващи общественополезна функция. Който пречи на държавните служители да изпълняват задълженията си съгласно Закона за употреба на френския език (1994 г.), подлежи на санкция, предвидена в Наказателния кодекс в графата "обида" - шест месеца затвор и глоба от 7500 евро (15 000 лева).
Депутатът нововремец Емил Кошлуков се развълнува от замърсяването на родния език и седна да съчинява закон за чистотата на българския език, страдащ от чуждици, жаргони и от подменяне на кирилицата с латиница. Жълтият бунтар обяви, че проучва примера на Франция, Чехия и Словения. Новоназначеният член на Съвета за електронни медии проф. Марко Семов пък се зае да убеждава обществото в нуждата от контрол над езика на радиото и телевизията, който през последните години силно изпростял с вулгаризми и срамотии. И двамата са безспорно прави в едно: нашият език боледува. Но те грешат, като му предписват лек, преди да са му поставили диагнозата.
Почти като във Франция, но точно обратното
Когато се търси опора в чуждия опит, трябва да се осъзнават неговите исторически корени. Френският език от пет века служи на централизацията на държавата и на изграждането на хомогенна нация. След победата в Стогодишната война над Англия през XV век започва териториално обединение и държавна централизация на Франция, които служат за основа на абсолютизма, но и за развитие на културата. През 1539 година заповед на Франсоа I налага френския език в съда и в административните преписки. За еталон започва да се използва наречието в парижкия район Ил дьо Франс, който изтласква многобройните диалекти и наречия, а през 1694 г. Френската академия издава първия нормативен речник и граматика на френския език.
Великата френска революция (1789-1794 г.) преобръща живота на нацията във всички аспекти, но запазва държавната политика спрямо езика, като й придава ново звучене. Националният конвент приема обръщение към народа, в което, призовавайки за патриотизъм и граждански чувства, предлага на широките народни маси "да изгонят диалектите като последни останки на феодализма и паметници на робството". Чак до началото на ХХ век държавата третира като изменници етническите групи, които упорито говорят на местния си език, а не на френски. Така например в рибарските селища в Бретан (Западна Франция) се помнят надписи от сорта: "Забранено е да се плюе и да се разговаря на бретонски". Републиканската идея за сплотяване на нацията е жива и днес и затова чистият френски език е толкова важен инструмент на държавността и централизацията.
България също е централизирана държава и общественият живот до голяма степен е съсредоточен в столицата. Историческият спор за правото на съществуване на македонския език е отглас на националната идея за обединение на всички етнически българи. Но докато във Франция укрепването на държавността се съчетава със закрила на езика, в България се наблюдава обратният процес - разпадането на държавността върви паралелно с упадък на езика. Когато се твърди, че езикът ни боледува, всъщност се констатира само един симптом на истинския проблем - боледува държавата. Да се предлага закон за закрила на българския език изолирано от общите процеси, означава да се лекува симптомът, а не заболяването.
Ако езикът е огледало на общуването, какво представлява българското общество днес? Оплакваме се от безконтролно нашествие на чуждици. Политиците ни се омайват да кажат "визия" вместо "виждане", "представа" или "разбиране". Една нашата депутатка се оплакваше напоследък, че й правят пиар, като я питат за недотам законно придобито жилище, и дори не се замисляше какво означава това съкращение, дошло от английски (PR - public relations, обществени връзки, реклама).
Dobre doshli, чуждици
Никаква бариера пред чуждиците не може да има в държава, чието население масово мисли как да емигрира и която е загубила за едно десетилетие 1 милион млади, образовани и работоспособни хора, предпочели да я зарежат, за да се интегрират в други общества. Присъщата на българина способност да учи чужди езици се е превърнала в инструмент за лично спасяване в условията на държавно безгрижие за нацията. Що се отнася до онези, които все пак остават, очите им за спасение също са обърнати навън, защото разчитат избавлението да дойде от МВФ, НАТО, Евросъюза, Съвета на Европа, Евросъда и други структури, които да заставят родните управници да влязат в някакви норми на приличието поне за пред света. Експериментът с поверяването на властта на българската емиграция, част от която се върна безчувствена към народа си и дори позабравила родния език, но не и някои вредни навици, показа, че по-добре е възлови контролни функции направо да се преотстъпят на международни организации.
Появата по улиците на български надписи с латински букви от сорта "lovim brimki" не е признак само на криворазбрана цивилизация. Това е израз и на желаната илюзия Европа да дойде тук, след като авторите на надписите не могат да отидат там.
Двете лица на упадъка
Големият проблем обаче не са чуждиците и подменянето на кирилицата с латиница. Истинската драма на българския език е в неговото цялостно западане. Това се усеща от всекидневното общуване в учрежденията и на улицата, от медиите, от театъра, киното, училището... Каква реч се лее? - груба, жаргонна, вулгарна, цинична. Но и друго не може да се очаква от народ, който излиза на улицата вечно намръщен, смазан от проблеми, оскотял от ограбване. Не били хората приветливи, любезни и взискателни към езика си. А могат ли в тази среда? Формите на общуването не са нищо друго освен преносители на определено съдържание. Какъв е смисълът да завържеш панделка на препълнената кофа за боклук, станала белег за нашата градска цивилизация?
Но ако народът изпростява, какъв е неговият елит, който да го води към нещо по-добро? Огледайте се и лесно ще го разпознаете - арогантен и циничен. Неговото тържество се откроява ярко на фона на смазаните от "реформата". Елитът на България днес се формира от мутри и "бизнесмени", на които беше харизана икономиката й, формира се от корумпирани политици, пръкнали се от нищото и сключили обществен договор не с народа си, а с мафията, от мутреси и "интелектуалци", носители на културата на чалгата. Те плащат и поръчват музиката. Те дават и еталоните в езика. Затова той изобилства с характерните за тяхното високомерие цинизми и вулгаризми, които се смятат едва ли не за проява на тънък езиков вкус.
Българският днес е език на обществения разпад. Няма смисъл да се пише закон за езика, ако преди това не е гарантирано действието на другите закони в обществото. Защото каква полза ще има да ни заставят да пишем "бизнесмен" без кавички, когато става дума за мафиот? Замяната на уличния със салонния жаргон няма да промени смисъла на нещата.
|
|
!
