Филчев пак се закани на престъпниците. В закани, кажи-речи, мина прокурорският му мандат. Заплахите обхванаха целия криминален контингент - политици, измамници от финансовите пирамиди, извършители на "възродителния процес", поръчкови убийци, контрабандисти и крадци на държавни ресурси - всички минаха под ножа на неговия гняв. На фона на тези смели прокурорски изявления Иван Тодоров-Доктора долита и отлита с частния си самолет като холивудска звезда. След всяко долитане и отлитане свидетелите срещу него съвсем се стопиха, а един полицейски генерал беше уволнен. Свидетелите бяха призовани по дело за отвличане и грабеж, което след 10 г. прокуратурата се сети да поднови. Сега ще се окаже, че Доктора е жертва на българското правосъдие и сигурно ще осъди България в Страсбург. Да му поемат разноските за самолета.



Поредните прокурорски закани съвпаднаха с изявленията на президента,



че "няма необходимост и вътрешни причини от конституционно усъвършенстване на отношенията между институциите в страната". Работата е там, че има и че статутът на прокуратурата спешно се нуждае от промяна. Сега работата й не подлежи на контрол, а прокурорските своеволия минаха всякакви граници. Разбира се, своеволията не засегнаха престъпниците, а невинни граждани. С престъпниците прокурорите имат навика да си говорят по телефона.

Удивително е, че въпреки очевидната нефункционалност на главна прокуратура, въпреки несъстоятелността и нелепостта на поведението на Филчев и на неговите подчинени никой от политиците, нито от магистратите не казва и дума за решителна реформа в тази сфера. Ето едно нещо, в което президентът би свършил наистина полезна работа. Пример за това, че президентската институция може да инициира реални политически действия с общественозначими последствия, а не да се ограничава само в представителната си функция. От авторитета на своя пост



Първанов би могъл да предизвика дебат



за състоянието на съдебната власт и в частност за необходимостта от радикална реформа в прокуратурата чрез промяна в конституцията.

Вместо това той предпочете да следва партийната логика, според която прокуратурата е удобно за всички управляващи оръжие за сплашване на политическите опоненти. Филчев беше избран след политически натиск от страна на СДС, но след като сините паднаха от власт, той бързо забрави този факт и с лекота започна да обслужва интересите на НДСВ, ДПС и БСП. Вече 3 години тези политически сили толерират безобразията на главна прокуратура и на никой от политиците не му идва наум, че едно от основните оръжия в борбата с престъпността е силно и независимо обвинение. Сега обвинението е слабо и зависимо - преди всичко от онези, които трябва да бъдат обвинявани.

Заканите на главния прокурор са най-яркото доказателство за неговата слабост, а



разсеяността на политиците свидетелства за общата им зависимост



от престъпния свят. Манифестация на тази зависимост бе интервюто на Младен Червеняков от БСП, в което той предложи устна договорка между държавата и мутрите. Бившият Виденов министър на правосъдието призна с цинична откровеност, че е време дълго смълчаваният съюз между бандити и държавници да бъде легализиран и огласен. Тази нетипична за политиците прямота говори, че в България е сринат всякакъв праг на обществена критичност. Поведението на главния прокурор също е доказателство в тази посока.

Едно от нещата, които най-много ме удивляват в случая, е мълчанието на представителите на съдебната власт. Освен няколко изключения като цяло там царят примирение и страх, несръчно прикривани като съобразяване със законите. За какво гражданско общество можем да говорим, след като уважаващи себе си юристи могат да преглътнат абсурдните предложения на Цеко Йорданов и още по-абсурдното поведение на Филчев. И ако някой от тях все ще намери оправдание за завареното положение, то как например ще обяснят избора на Константин Пенчев за председател на ВАС. Някой от висшите магистрати беше ли чувал за г-н Пенчев, преди да стане депутат от НДСВ?! И как може уважаващ себе си юрист да гласува според прищевките на политиците? Но това е тема за друг разговор.

Сегашното положение, в което се намира прокуратурата, е нетърпимо. Дори само заради своята непродуктивност то няма бъдеще. Няма да е зле



поне една малка част от политиците да проявят повече прозорливост



и да започнат дебат в тази посока. Дебат, който в края на краищата ще промени скандалната ситуация. След последното решение на Конституционния съд това може да направи само Великото народно събрание. Ето защо въпросът е политически, а който от политиците го постави с необходимата сериозност, ще докаже, че наистина има воля за ефективна и успешна борба с престъпността.