- Г-н Севлиевски, с какви мотиви поискахте да има наказание и за наркомани, заловени с една доза дрога?

- Въпросът за наркотиците през последните 2 г. се превърна във въпрос за дозата за лична употреба. А основният въпрос е друг - ще бъдат ли легализирани наркотиците в България или няма? Във всички закони у нас е записано, че са забранени вносът и производството на наркотици. За това се носи наказателна отговорност. В същото време преди година беше направен опит в закона за лекарствените средства да се промъкне един текст, в който пише, че има дози за лична употреба. В Наказателния кодекс до вчера също имаше текст, който казваше, че не носят наказателна отговорност зависими лица, заловени с доза за еднократна употреба. Това по един или друг начин легализираше наркотиците.

Да, има представители на гражданското общество, които казват: "Дайте да станем като Холандия или Белгия." Но България е различна страна. Наркотиците са нова болест за нея и няма причина да допуснем тя да се разширява. Ако днес наркоманите са между 100 000 и 200 000, няма причина да чакаме да станат 500 000 и тогава да се чудим какво да направим.

- Какво реално ще се промени, след като ще се наказват и заловените с еднократна доза?

- Първото нещо за нас като депутати е да направим така, че законодателството категорично да казва "не, не, не и само не на наркотиците". Оттам нататък нашата работа е да натиснем изпълнителната власт да направи конкретни стъпки в борбата срещу производството и разпространението на наркотиците. Когато се говори за национална стратегия за борба с наркотиците, тя трябва да излезе извън добрите пожелания и да бъде опредметена. Ако говорим за клиники и за наркокомуни, няма причини да разчитаме, че гражданското общество, изтерзано от целия преход, е в състояние само да се справи. Държавата също трябва да участва. Ако някой казва, че старите казарми, които вече не се ползват, ще бъдат предоставени на граждански организации да направят наркокомуни, аз казвам друго - държавата трябва да инвестира в тези казарми, да ги направи държавни наркокомуни, да направи държавни клиники, в които да бъдат ангажирани лекари, психолози и всички необходими специалисти. А не българските семейства да разчитат единствено на милосърдието на чуждестранни организации и да пращат децата си в Португалия, в Испания или в Хърватска. Това трябва да бъде достъпно и възможно и в България. Това е големият въпрос днес. И няма оправдание за нито един министър, депутат или кмет, който не иска да се занимава с този проблем.

А лошите винаги са много по-добре организирани. Наркоразпространителските им мрежи водят почти на военен отчет всяко едно дете в България. Наркопласьорите следят всяко дете, чието семейството има малко по-скъпа кола, и се опитват да го зарибят, защото знаят, че това семейство има какво да продаде, за да се купят наркотици.

- А защо алинеята, която падна вчера, да е в основата на наркоразпространителската мрежа?

- Защото на най-дребните разпространители на наркотик на улицата не им се плаща с пари, а с наркотици. Те работят като на ишлеме. И тази алинея ги пазеше от наказателна отговорност. На това трябва да се сложи край. Който не вярва на моите думи, да прочете всички писма до нас, да отиде в сдруженията на майките на деца наркомани и да чуе реалните истории, които те разказват. Да чуе как влизат наркопласьори среднощ в едно семейство и пребиват майката пред очите на детето, защото то ще ходи в наркокомуна. Нека някой да ги чуе тези хора.

- По време на дебата обаче бе казано, че с отпадането на тази алинея се обричат стотици хиляди зависими младежи на затвор?

- Не, не ги обричаме на затвор, а ги обричаме на честен съдебен процес. Аз зная много съдии, които се занимават с дела за наркотици, и сред тези хора няма луди, няма сатрапи. Тези хора никога няма да пратят в затвора едно 13-годишно дете, което е подведено. Българската съдебна система прави разлика между подведени и подвеждащи. Тези, които подвеждат децата ни, те ще носят наказателна отговорност и не бива да има никакъв компромис за тях. Бабата, която ми е написала писмо, е написала така: "Дрогата вън от България". И аз трябва да съм адекватен на бабата, защото тя го е преживяла. Тя казва: "Пише ви една измъчена баба, ограбена, унищожена. Най-лошото е да разбереш, че внучетата ти са наркомани от 5-6 г. и са неспособни на нищо." Какво повече ми трябва като депутат? Държавата освен за болните деца трябва да се грижи и за здравите. А ще се грижи за здравите, като не позволява тази епидемия да се разширява.