Преди около година една фанфарна оратория, посветена на Симеон Сакскобургготски и сътворена от министъра на културата Божидар Абрашев, разбуни духовете български. Причината? Композиторът бил пооткраднал от Чайковски, Панчо Владигеров и др. Историята прозвуча пикантно за хората, които не са на "ти" с музиката, и не слезе дълго време от устата им. Всъщност подобно нещо не се случва за първи път. И то не само в българската музикална история, а и в европейската.

------------------

По света и у нас в музиката открай време се "краде" - къде интелигентно, къде по-нагло. Дори велики композитори като Бетовен, Брамс, Шостакович, Стравински и т. н. са си позволявали да черпят идеи от свои предшественици. Самата епоха налага модели, които стават настолни за повечето композитори.

Но в техния случай ползването на идеи или откровеното копиране никога не се е считало за музикална кражба. Музиковедите и изобщо специалистите в бранша го наричат заемки или цитати.

В този смисъл дори българският химн не е пощаден. Познатата на всички



"Мила родино" учудващо прилича



на началния мелодически мотив от финалната част на прочутата Патетична соната за пиано на Бетовен, на Пиеса за виолончело от Ж. Б. Сенайе, на началния мотив на песента "Двамата гренадири" от Шуман, на румънско хоро, а така също и на популярната народна песен "Имате ли вино". По проблема са работили известни и уважавани специалисти като Николай Кауфман, Аршинков и др. Последната студия по въпроса е на музиковедката Росица Тодорова.

Според нея мелодията на химна и днес се пее така, както е известна през последните десетилетия на XIX в.



Песента на Цветан Радославов се появява



за първи път в печатан вид през 1895 г. като "народна" в учебника по музика на Карел Махан. Следващият запис е на Добри Христов, който изцяло съвпада с днешната представа за "Мила родино" като химн на България. Там за първи път се отбелязва и авторството на Цветан Радославов. Но Димитър Христов уточнява: "Прототип на мелодията е свищовско, по всяка вероятност румънско хоро, изпълнявано допреди 15-20 години от всяка военна музика."

Третият запис на песента е на Кауфман, който на свой ред посочва вероятен музикален прототип - началния мотив на "Двамата гренадири" от Шуман. Той е категоричен, че Радославов не е ползвал изцяло румънското хоро, а е сътворил мелодия, повлияна от интонациите на града, в който живее.

Факт е, че авторът на песента е прекарал дълги години в странство, но пък е бил ревностен поддръжник на всичко българско. Така че най-вероятно е



използвал като идея българска мелодия,



предполага Росица Тодорова. А дали е била онова хоро, или народната "Имате ли вино", е друг въпрос.

И още един факт - нашите етномузиколози са доказали по категоричен начин, че в песните на крайдунавските ни градове се забелязва румънско интонационно влияние. И присъствието им се приема като нещо нормално. Та нищо чудно Радославов да не си е давал сметка, че използва нещо недотам българско.

От друга страна, той е прекарал дълги години във Виена, Прага, Лайпциг и други европейски музикални центрове, откъдето е имал възможност да черпи вдъхновение. Не е трудно да се предположи, че се е повлиял несъзнателно и от "Двамата гренадири" на Шуман, виолончеловата пиеса на Сенайе или Бетовеновата "Патетична" соната. Между другото началният мотив на Шумановата песен и началният мотив на финала на "Патетична" удивително съвпадат. Което ще рече, че в миналото е имало определени "модели", които композиторите са следвали в една или друга степен.

Любопитна е и една от творбите на Панчо Владигеров, създадена през 1916 г. Наречена е "11 вариации върху българска народна песен". Въпросната народна песен



не е нищо друго освен "Мила родино"



А това означава, че химнът ни е бил добре познат в онези години именно като народна песен. Но най-пикантна несъмнено е съпоставката на "Мила родино" с популярната народна песен "Имате ли вино, дайте го насам". Дори лаик в музиката, ако изтананика фраза по фраза двете мелодии, ще открие удивителното сходство помежду им.

Чужди влияния обаче има не само в "Мила родино". Емблематични революционни песни са били също вдъхновени от някои не особено български източници. В това отношение най-богати са изследванията на Николай Кауфман, който години наред се занимава именно с този проблем. Според етномузиколога преди появата на революционните възрожденски песни народът пее създадените от него хайдушки песни против турското потисничество.

През Възраждането обаче на мода идват революционните възрожденски, които най-често се изпълняват на основата на градска мелодия. В този период - началото на ХIХ в. - основният песенен репертоар на града и селото е почти идентичен. Широко разпространени са хороводните мелодии. Те са удобни, но не отговарят на призивния характер, необходим за възрожденските песни. По тази причина авторите на новите революционни мелодии, както и самите народни певци спокойно посягат към чужди, най-често маршови, танцови, романсови или други мелодии, които



с българския текст зазвучават бойко и мъжествено



и пасват идеално на ситуацията.

По същото време в градовете се разпространяват и любовните песни, които пък в голямата си част са подражателни на съответните турски и гръцки. Публикуваната през 1852 г. песнопойка на П. Р. Славейков например дава текстове за любовни песни, които народът умело наглася по чужди мелодии.

Официално първите популярни възрожденски революционни песни са създадени от народния учител от Сливен Добри Чинтулов. През 1856-1858 г. за първи път прозвучават "Къде си, вярна, ти любов народна" и "Стани, стани, юнак балкански". Те стават образец за създаването на нови, които се запяват през 60-те години. И "Стани, стани, юнак балкански", и "Къде си, вярна, ти любов народна" са написани от Чинтулов в Одеса, където той учи. По музикалната си структура те силно



напомнят някои руски и украински романсови мелодии



Популярната сред декабристите песен на поета Ф. Глинка "Не слышно шуму городского" например, с малко изменена мелодия и свободно преведен текст от Петър Иванов, се разпространява у нас през 1854 г. като революционната песен "В София, в черната джамия". Далеч преди появата й обаче върху тази мелодия се изпълняват други песни, между които и "Стани, стани, юнак балкански". Все пак революционната песен е малко поизменена. За да звучи бойко, от балада мелодията е превърната в марш и от минорна става мажорна. Така зазвучава съвсем по български, поновому и само чрез аналитично съпоставяне може да се открие приликата между "Стани, стани, юнак балкански" и руската декабристка песен.



Другата революционна песен от онова време,



за която се говори, че не е съвсем българска, е Чинтуловата "Къде си, вярна, ти любов народна". Тя е от 1863 г. Три години преди това обаче е публикувана в училищна сбирка на Никола Гуров с името "Подбудителна во учению" и призоваваща към просвета. От своя страна тя пък е заимствана от старата гръцка революционна песен "О флогерон", създадена по време на гръцкото въстание против турците през 1821 г.

Този процес на преиначаване се наблюдава в българския песенен фолклор десетки пъти, е заключението на Николай Кауфман. А има и Чинтулови песни, за които и до днес се водят спорове относно авторството. Такава е "Вятър ечи, балкан стене". Някои я приписват на Търновски, други държат на Чинтулов. Така или иначе данни за произхода й няма. От времето на Възраждането съществуват мелодии, които наподобяват отделни моменти, но в по-първична форма

Такава е



"Цвете мило, цвете красно" - със същата линия като "Вятър ечи"



Песента на Любен Каравелов пък "Не раждай ме, мамо" е известна като народна и се изпълнява на няколко мелодии, повечето в ритъм на ръченица. Популярната по време на Априлското въстание "Възвание" ("Ей, народ поробен") е заимствана от украинската "Ой, загаем". "Не щеме ний богатство", изпълнявана от българските революционери емигранти в Румъния, а по-късно и от българските социалисти, е всъщност български вариант на песента "Напреж" на словенския композитор Даворин Йенко. "Бийте, братя" е по произход украинска. А емблематичната "Боят настава" по мелодическа линия силно



напомня стара турска песен,



популярна сред турското население в България по време на Освобождението. В миналото това са били две отделни песни и са се изпълнявали именно така. "Бийте, братя" липсва в оригиналното стихотворение на Вазов. Но след войната някои духови оркестри, които свирят "Боят настава", добавят мелодията на "Бийте, братя". Така се ражда новата песен, позната и до днес.

Успоредно с бунтовните революционни песни по време на Възраждането се появяват и доста патриотични исторически песни, както и такива, свързани с църковните борби. Дълги години народът пее създадената през 1868 г. от Тодор Икономов "Де й родът ми". Тя обаче не е нищо друго освен български вариант на словашката патриотична песен "Domov slovaka".



А по друга словашка мелодия



- "Lipa nasa domovina", Петър Иванов създава историческата "Драга наша бащинийо".

Не са пощадени и Ботевите стихотворения. В някои случаи напасването им към чужди мелодии е несполучливо, в други - добро. "Я надуй, дядо, кавала" например притежава типичните белези на селската песен. Мелодията й силно напомня десетки бавни тракийски песни, сред които популярната "Кольо майце си думаше".

Но най-много са тези, създадени по украински, чешки, полски и други мотиви. Те обаче се преработват от народа до такава степен, че в крайна сметка остава само мелодическата линия. Типичен пример е "Пристанала", заимствана от чешка песен.



"Жив е той, жив е" пък е произлязла от шведска училищна песен,



написана от тамошния композитор Белман. Същата песен обаче се изпълнява у нас и с друга мелодия. Тя е взета "на заем" от мелодия на словенския композитор Даворин Йенко.

Като цяло все пак преобладават руските мелодии. Руска по произход е мелодията на "Край Босфора шум се вдига" по текст на Иван Вазов. "Сбогом, прощавай, невесто мила" се пее по известната "Полководец" на Мусоргски от цикъла "Песни и танци на смъртта". Любопитното тук е, че самият Мусоргски се е повлиял за създаването на творбата си от полска песен от 1860 г.

По време на Сръбско-българската война през 1885 г. се създават също доста песни, повлияни от чужди мелодии.



Мелодията на Вазовата "Тих бял Дунав"



например е вариант на две източнославянски песни - "Спи, младенец мой прекрасный" и "Вниз по матушке, по Волге". Българската обаче не звучи така лирично като руските, а по-бунтовно.

И в днешно време да се претвори нечия идея в собствена творба не е чуждо на мнозина. При това примерите съвсем не свършват със злополучното фанфарно произведение на злополучния министър Божидар Абрашев. И по света има куп такива случаи. Дори световноизвестният филмов композитор и носител на "Оскари" за музика Джон Уилямс е повлиян от руската композиторска школа. В прочутата му партитура към "Междузвездни войни" може да се доловят интонации от произведения на Бородин, Чайковски и Стравински. Което не пречеше на Академията за филмово изкуство в САЩ



да оцени музиката и да я награди



със златна статуетка.

Най-драстични обаче са кражбите в съвременната популярна музика. Там буквално се "paste"-ват вече създадени модели, утвърдени като световни хитове. У нас това е доста разпространено занимание. Преди време несъществуващото вече телевизионно предаване "Кречетало" дори направи своеобразна класация за "най-нагла кражба", в която попаднаха "Мастило", "Каризма" и кой ли още не.

Както се казва, нищо ново под слънцето. Номерът е само в това как ще се направи... Като Шостакович и Уилямс или като Абрашев и "Каризма".