|
--------------
Как Коста Скутунов, който е имал винаги леви убеждения и дори участва в конгреса на Комунистическата партия през 1922 г., става приближен на Борис III и как съумява да запази до края на живота си през 1965 г. своето уважение към монарха?
Капитанът не е пострадал от комунистическата власт. Особена роля за неговото оцеляване изиграва съгражданинът му, шуменецът Васил Коларов, който го изважда от затвора.
През 50-те и 60-те години на миналия век бившият царски капитан бил сътрудник на Военно-историческата комисия към Генералния щаб на армията и тогава написал своите мемоари. Той бил засегнат от подмятанията на някои историци и не приемал версията им, че царят е играл, подобно на баща си Фердинанд, гибелна роля за съдбините на България.
Коста Скутунов е роден през 1890 година в Шумен. Баща му бил доброволец в боевете при Шипка, а след това участвал в Сръбско-българската война. Като син на опълченец Коста бил приет за стипендиант във Военното училище в София, което завършил през 1910 година. Станал поручик от артилерията и в Балканската война взел участие при атаката на Одринската крепост. От 1917 до 1919 г. Скутунов следвал в Подводното училище в гр. Екернфьорде, Германия. След като се върнал в България, младият мъж срещнал случайно своя стар приятел Иван Багрянов, който бил адютант на царя. Багрянов го поканил на гости в прочутата Бурмова къща (днес Природонаучния музей в София). Там Скутунов се запознава с Борис III, който поискал да чуе какви са вижданията на младежа за развитието на военноморското дело в България.
Разбиранията на Скутунов допаднали на владетеля
Не след дълго Коста започнал работа във флота, като командвал миночистачния дивизион. През януари 1920 г. царят научил от Външно министерство, че на път за България през Цариград е минал един френски кораб, на който пътували идващите от Корсика наши освободени военнопленници. С моторна лодка Борис III и Скутунов пресрещнали към устието на р. Камчия, около Обзор, военнопленниците. Рискувайки живота си, царят успял да се качи на кораба, да се ръкува с българите и да ги покани на среща в двореца. По-късно двамата мъже преодолели голяма буря. В този труден момент монархът оценил характера и познанията на Коста и го назначил за началник на военната и полицейската охрана към двореца.
Капитанът заживял в Бурмовата къща и бил пряк свидетел на всички мъжки разговори и посещения в нея. Сред гостите били филологът проф. Александър Балабанов, писателят Елин Пелин, шефът на Природонаучния музей д-р Иван Буреш, карикатуристът Александър Божинов, скулпторът Андрей Николов, архитектите Иван Васильов и Георги Овчаров и д-р Димитър Балабанов.
По това време, през 20-те години на миналия век, повечето от тях диктували и културния живот в столицата.
Царят държал изключително много на дружбата
си с интелектуалците. Понякога те се стремели и да извличат полза от този факт.
Така например, големият скулптор и майстор на портрета Андрей Николов бил и голям бохем. Той никога не успявал да се оправи материално. През 20-те години на миналия век маестрото получил поръчка да направи паметник на Незнайния воин. Правителството му отпуснало 900 000 лева - огромна за онова време сума. Вместо да започне да работи, Николов заминал за Италия, където профукал всичките пари в гуляи и пиянство. За да не се изложи пред царя, творецът се върнал в България и направил една фигура на лъв. Никой не одобрил скулптурата, защото приличала на задрямала котка. Сред обществеността се разказвало, че това е "Незнайният паметник на незнайния воин и на вечно пияния скулптор". За да се реабилитира, Николов направил бюст на Борис III, а след това и негови гипсови отливки. Тях предложил за откупуване на директорите на големи банки. На банкерите им било неудобно да откажат на твореца. Разбира се, монархът не знаел за това. Оказало се, че и бюстът не прилича на своя прототип. Въпреки своеволията на маестрото, когато бил пак без пари,
Борис III му дал 100 000 лева
По това време царят имал дълбоки разногласия с правителството на проф. Александър Цанков. Той не одобрявал смъртните наказания, които допадали на професора. Цанков провеждал открито прогерманска политика и често действал зад гърба на Борис III. Настъпил моментът на пълна отчужденост между владетел и министър-председател. Тогава Цанков и хората на Гестапо в България решили да вкарат Троянски кон в противниковия лагер. Според Скутунов агентът на германското разузнаване архитект Юрдан Севов постепенно влязъл в кръга на най-близките приятели на царя. "Без да иска, Царят завърза връзки с този фатален за него човек, агент на Гестапо", пише в спомените си Скутунов. Владетелят желаел да направи завой в политиката си и да излезе от положението на война, в която казвал, че сме вкарани насила. Изобщо в отношенията ни с Германия се трупали много въпросителни, които можели да бъдат решени на четири очи с Хитлер.
Пред Севов и Скутунов Борис III бил категоричен, че ще замине за разговор с фюрера. Той споменал единствено пред тях, че на връщане искал да се отбие в Будапеща, за да обмислят с регента адмирал Хорти обща програма
за съвместно излизане от орбитата на Германия
и сключване на сепаративен мир със силите на Съглашението. Царят заминал с адютанта си подполковник Христо Бърдаров на среща с Хитлер. Двамата летели със специален военен самолет, изпратен от германците. Българският владетел бил посрещнат в резиденция Берхтесгаден. След служебните разговори фюрерът поканил на строго интимен обяд своя гостенин. В него не взел участие дори адютантът Бърдаров. По време на обяда Хитлер пил минерална вода, а на царя била налята чаша с червено вино.
На връщане самолетът кацнал на летището в Будапеща. Борис III потърсил веднага връзка с регента Хорти. Оказало се, че адмиралът бил извикан на доклад в Главната квартира на фюрера и същия ден призори излетял за Германия.
Царят бил обхванат от лоши мисли и съмнения. Скутунов е уверен, че Хитлер е бил уведомен от архитект Севов за плана на монарха - да се срещне с регента на Унгария. В спомените си капитанът е категоричен: "Царят е трябвало да бъде обезвреден и няма нищо чудно, че когато Хитлер го е поканил на строго интимен обяд при себе си, го е отровил с бавно действаща отрова."
Борис III предчувствал събитията като "оракул"
Затова, след летището, той не се прибрал в София, а заминал за Чамкория. Искал според Скутунов да обмисли всичко. На 18 август предприел експедиция в Рила и се качил на връх Мусала. На другия ден поканил на гости приятелите си Елин Пелин и професор Александър Балабанов. Странното е, че пред тях той им разказал как преди години един от служителите от двореца в Чамкория се отровил, без да иска, от гъби. Царят се впуснал да обяснява на гостите си какви са симптомите при отравянето и как от отровата се разлага и парализира цялата нервна система. Пред двамата интелектуалци и пред капитан Скутунов той споменал, че може да е отровен от германците с бавно действаща отрова. "Срещу нея няма никакъв лек", казал царят. Настроението му постепенно се влошавало и той се прибрал в двореца. На вечеря не хапнал нищо, а когато се оттеглили на кафе в салона, споделил с приятелите си: "С мен вече е свършено!"
Той стоял още 3 дни в Чамкория, след което се върнал в София. Лекарите сложили диагноза "ангина пекторис". Скутунов твърди, че тази диагноза не е вярна, тъй като до него момент владетеля не бил боледувал от нищо.
На 28 август състоянието на царя се влошило рязко. Той стигнал до състояние на лудост. Не познавал близките си, а обкръжаващите го едва се справяли с него. Към обяд болният се успокоил и видял до леглото си своя приятел д-р Димитър Балабанов. С усмивка той му казал: "Докторче, Слава Богу, прескочих трапа!"
Само след няколко минути царят издъхнал.
По-късно проф. Любен Попов, който взел участие в аутопсията, разказвал на капитана, че органите на царя били в пълна изправност. Единствено в аортата имало 6 см съсирек, който можел да се получи и от парализата на нервната система.
|
