В края на миналата седмица столичният кмет Софиянски заби поредния пирон в крехкото дясно партийно обединение и по този начин превърна сапунката за бъдещото съвместно управление на СДС, ССД, НДСВ, БЗНС, "Гергьовден" и ВМРО в ясно очертаваща се банална пернишка трагедия.
Кметът нервно шибна повсеместно столичните общинари, като ги нарече: "мързеливи и мудни саботьори". Той имаше повод - ден по-рано 36 от тях - седесари, гергьовденци и социалисти, му извъртяха номер, като решиха той да не е вече представител на общината в Общото събрание на милата и изключително успешна Общинска банка.
После пък му забраниха да се занимава с инициативата "Опера на площада", която по посещаемост бива бита само от народното веселие "Бирфест". Толкова му трябваше на кмета, за да ревне като ранена в сърцето пантера.
Напоследък
Софиянски се държи като сгоден ерген,
на когото булката не му харесва, но зестрата определено му допада. Софиянски няма нищо против дясно обединение, с охота говори как в края на следващата година ще настъпи властта на малцинството, но той определено дава да се разбере, че не иска да се обединява с тези десни, с които страната разполага. Не му харесват и това е. А други няма. Е, щом няма - най-добре е да управлявам сам, възкликна онзи ден Софиянски, като реши, че е по-добре да командва града без този омразен и нефелен общински съвет, който мисли бавно и действа като охлюв.
Само това да беше отронил, кметът щеше да попадне в класацията на най-смешните политически изцепки за сезона. Но както децата, така и Софиянски няма спирачки - кметът продължи кахърно: "Ех, най-добре работех без парламент, като служебен премиер". С това Софиянски удивително заприлича на един отмиращ екземпляр, който пък казваше: "Стига ми, че децата един ден ще могат да казват: "Тате беше вицепремиер"!
Така-а-а. Софиянски очевидно още не е разбрал, че
вакантните места за царе в родината ни свършиха
Даже имаме един цар в излишък. Приказките за "управление без парламент" пък наливат вода в мелницата на онези, които веят популисткия байряк за намаляване броя на депутатите, за редуциране на пленарните заседания и т.н. То е ясно, че и сред депутатите, и сред общинарите има една гора хора, които за нищо не стават, но това повод ли е да закрием парламента и местната власт?
Пътьом, ей така - с лекота, Софиянски забърка още една каша - не се стърпя да се похвали по радиото от Вашингтон, че е поискал и получил твърдата подкрепа от Републиканската партия на Джордж Уокър Буш за оная, бъдещата дясна коалиция, дето ще управлява България след изборите догодина. Кметът рече, че Америка много добре знае кои са свободните ни демократи и затова Републиканският институт е готов да даде някой долар за нашата коалиция на желаещите. Софиянски забърка кашата, не защото последва категорично опровержение от страна на американския посланик в София Джеймс Пардю - човекът нали е дипломат, нямаше какво друго да каже.
Софиянски омота конците,
защото с тези си приказки той отново подчерта нивото на българския политик, който все ходи там, където не трябва и все говори повече от това, което трябва. Софиянски би трябвало вече да е наясно, че да афишираш подкрепата си за Джордж Буш преди президентските избори в Америка, е все едно да заложиш на Хелмут Кол преди онези парламентарните избори в Германия, които бяха спечелени от социалдемократите - както направи едно време Иван Костов. В резултат на оня мъдър ход на Костов, победилите социалдемократи не искаха да видят премиера ни дълго време. Но да не се кахърим отсега за бъдещето на американо-българската дружба, ако Джон Кери вземе да спечели през ноември.
Но Софиянски не бива да се притеснява, че американците ще му се разсърдят за прибързаните приказки и няма да му помогнат, като стане премиер. Те не са такива хора. До премиерстването му обаче едва ли ще се стигне, ако кметът продължава да не намира общ език с колегите си в дясното политическо пространство. Актуалният проблем за Софиянски вече не е Общинска банка, не е и "Опера на площада", не е СДС или "Гергьовден". Актуалният проблем за Софиянски скоро може да бъде този: как да остане кмет на столицата.
До тук Софиянски така успя да изиграе картите си, че строи в една редица срещу себе си 36 общинари, които са абсолютно достатъчни при следващия неизбежен грандиозен скандал на общинска тема да поискат оставката му. Като се има предвид нивото на хората срещу Софиянски - и това може да се случи.
-------------
P.S. Той продължи... Ден след като поиска цялата власт в държавата, Софиянски рече, че е готов да я дели заедно с Иван Костов. Ама Командира да спре да заиграва с комунистите... Е, това подлежи ли на коментар?
|
|