|
За жалост у нас не е направен най-важният анализ, не е сметнато какво печелим и какво губим от присъединяването ни към Европейския съюз. Това е сложна задача, която би трябвало да се организира и финансира от държавата. Едва ли е редно да разчитаме, че някой от чужбина ще ни направи сметката.
Прието е като основно предимство в наша полза да се изтъква фактът, че ние ще получаваме от бюджета на ЕС значително повече пари, отколкото ще даваме. В предложената от Европейската комисия финансовата рамка за България е предвидено за периода 2007 - 2009 г., т.е. за три години, да получим малко над 4 милиарда евро. В началото по милиард, милиард и нещо, а от 2009 г. нататък вероятно по около 2 милиарда.
Много ли е това или малко? Зависи от гледната точка. За нас е много. Но Гърция получава от бюджета на ЕС нето по повече от 4,5 милиарда евро годишно, толкова, колкото ние ще получаваме бруто за 3 години, и пак не е доволна. Защото тези 4,5 милиарда за нея са около 3% от брутния й вътрешен продукт.
Някои видни български политици заявиха, че парите от Брюксел са изключително важни и едва ли не трябва да се считат за най-голямата печалба от присъединяването.
Това твърдение е спорно
На първо място трябва да се знае, че посоченият милиард евро годишно, който ще получаваме, не е нетна величина. С други думи, за да получим този един милиард, ние ще трябва да си платим членския внос. Съгласно разпоредбите на ЕС приносът на държавите-членки за бюджета става по четири направления: митата по външната граница на съюза; 1% от данък добавена стойност; акциз върху захарта и определена вноска от бюджета на страната-членка.
Вносът ни в момента е около 8 млрд. евро. От тях около половината са от ЕС, т.е те ще са без мито. Остават другите 4 млрд. евро, върху които ще се начислява мито. Нашата средна митническа ставка е малко над 10%. В ЕС при промишлените стоки тя е около 2 пъти по-ниска. Значи можем да приемем, че митата, които ще внасяме в бюджета на ЕС ще бъдат около 5% от 4 млрд. евро, което прави около 200 млн. евро годишно. Но това е сумата, която ще плащаме, а не сумата, която губим от присъединяването. Защото без ЕС средната митническа защита би била около 10% и това би означавало, че при 8 млрд. внос щяхме да имаме около 800 млн. евро приходи от мита. Тъй като митата се облагат и с ДДС,
реалната загуба за бюджета е от порядъка на 1 млрд. евро годишно
Така, че финансовата помощ на съюза може да се разглежда и като един вид компенсация за неполучените мита. Акцизът върху захарта е незначителна величина и може да бъде пренебрегната. Що се отнася до вноската от ДДС и от бюджета, нейният размер е определен за България през периода 2007 - 2009 г. на около 200 млн. евро годишно.
Има и друг фактор, който не трябва да се пренебрегва. Този милиард, който ще получаваме през първите години от членството ни, се състои главно от две части - субсидии за селското стопанство и субсидии за регионални инфраструктурни проекти. Първата част не могат да се разглеждат като някакъв особен принос за икономиката ни. Субсидиите се определят според обема на производството, а нашите производители са предимно дребни и средни, така, че субсидиите наистина ще им помогнат да вържат двата края, но едва ли ще им позволят да направят инвестиции.
Третият фактор, който трябва да се отчита при оценките на финансовата помощ, е свързан със степента на оползотворяване, която можем да постигнем. За съжаление практиката от последните години показва, че именно при реализацията на инфраструктурни проекти, степента на оползотворяване на отпуснатите от ЕС средства е най-ниска. От трите предприсъединителни програми - ФАР, САПАРД и ИСПА, третата е специализирана за инфраструктурни проекти и там усвояването на средствата е най-скромно.
И накрая нека погледнем на графиката по-долу. Тя показва как се развиват българският внос от ЕС и износът ни за ЕС. Ясно личи
разтварящата се ножица на търговския ни дефицит
Ето защо и в това направление може да се търси компенсация. Пълната либерализация на вноса от ЕС безспорно допринася за ръста на дефицита.
Финансовият поток от ЕС към новите членки и в това число към България не е за подценяване, но нито е толкова пълноводен, както някои го представят, нито пък трябва да се третира като един вид подарък. Нетният финансов поток за нашата страна при 80% усвояване на средствата се очертава да е около 500 млн. долара, което представлява по около 65 евро на човек годишно. При това почти половината от тези пари ще се използват за поддържане на селскостопанските цени.
В бъдещия високоинтегриран свят основно значение ще има инвестиционният рейтинг, който притежава една или друга част на света. Очаква се присъединяването да предизвика засилен инвестиционен интерес към страните от Централна и Източна Европа, в това число и към България, не само от старите страни-членки на ЕС, но и особено от САЩ, Япония, Китай, Русия.
За илюстрация на казаното по-горе ще приемем една хипотеза, че присъединяването ще доведе до вливане на нови инвестиции у нас, които ще позволят годишния прираст на икономиката ни да се увеличи с 4 пункта, т.е. да стане 8% вместо сегашните 4%. Тази хипотеза е съвсем реална, като се има предвид историческият опит на страни като Ирландия и Португалия. И ако допуснем, че е налице този допълнителен прираст от 4 пункта, това означава, че брутният ни вътрешен продукт би се увеличавал годишно с допълнително около 600 млн. евро., което е повече от очаквания реален нетен приток на средства от ЕС. При това, докато нетният приток едва ли ще расте особено, ефектът от допълнителния прираст на брутния вътрешен продукт се натрупва и усилва своето значение.
А какво ще последва за старите членки?
През 2002 г. около 12% от германския експорт са отишли в страните кандидатки от Централна и Източна Европа. Експортът в този регион е бил с около 18% по-голям от този през 2000 г. и е равен по дял на експорта на Германия в САЩ. Положителното салдо за Германия в търговията със страните от Централна и Източна Европа през същата година е било равно на около 1,3 млрд. евро.
По данни на Европейската комисия се очаква присъединяването към ЕС да доведе до допълнителен ръст на брутния вътрешен продукт в сегашните страни членки с между 0,5 и 0,7 пункта. В Германия и Австрия даже с около 1 пункт. С други думи, страните, които внасят най-голяма част от своя БВП в бюджета на ЕС ,
ще имат и най-голяма полза от разширението
Един пункт допълнителен прираст на брутния вътрешен продукт на Германия се равнява на около 200 млрд. евро - това е два пъти повече от годишния бюджет на ЕС и 10 пъти повече от нетния финансов принос на Германия за бюджета на съюза.
Пренасянето на редица производства на германски фирми в страните от Централна и Източна Европа ще доведе до повишаване на тяхната конкурентноспособност в суровата конкурентна борба с фирмите от САЩ и Япония. Не трябва да се забравя, че американските фирми значително подобриха своята конкурентноспособност като изнесоха производства в Мексико и други латиноамерикански страни, а Япония, използвайки Южна Азия. Сега са наред компаниите от Западна Европа да използват новите шансове в източната част на континента. Това разбира се ще се отрази благоприятно и на източноевропейските страни, в това число и на България.
Не става въпрос за някакви кой знае какви жертви от страна на западноевропейските страни. Във финансовата рамка 2000 - 2006 г. за източното разширение са предвидени около 41 млрд. евро., което прави годишно по около 6 млрд. евро, разделено на населението на съюза, което е около 380 млн. души, това прави по около 16 евро на човек годишно. Толкова приблизително струва един хубав шницел в мюнхенска бирария. Един от широко коментираните в Западна Европа "отрицателни фактори" на разширението е свързан с
евентуалния приток на имигранти
от източната част на континента. Тези опасения обаче са меко казано пресилени. Първо, защото историята на предишните разширения, когато към ЕС се присъединиха Гърция, Испания и Португалия, показа, че в Европа мобилността на работната сила не е толкова висока, както например в САЩ, една от причините за това е и езиковата бариера. Второ, защото повечето от тези, които са имали намерение да се преселят от източната в западната част на континента, вече са направили това, и трето, защото старите страни-членки са се застраховали - придвижването на работна ръка се ограничава от 2 до 7 години след присъединяването на новите страни.
Но даже и да го нямаше това ограничение през първите 8 години след разширението, според изследване на Европейската комисия, би трябвало да се очаква едно предвижване на работна ръка от новите страни-членки към старите от порядъка на 300- 350 000 души годишно. В по-късен етап миграцията рязко ще се съкрати, отначало наполовина, а след това до един годишен обем от около 100 000 души.
Специално за Германия това означава, че делът на имигрантите от страните на Централна и Източна Европа, който в момента е около 1% от населението на страната, ще се увеличи до около 3,5% през 2030 г. Този приток главно на млади хора би имал
положително отражение върху демографската картина,
тъй като в Западна Европа се наблюдава трайна тенденция на застаряване на населението. Освен това не бива да се забравя, че когато Германия изнася стоки за 1,3 млрд. евро повече, отколкото внася, това означава, че в тази страна се осигуряват с работа около 130 000 души.
Обобщавайки можем да кажем, че и старите страни-членки печелят от разширението. Разходите за финансирането на разширението са незначителни, сравнени с техните доходи и бюджети, а ползите от отварянето на Източна Европа за западноевропейските стоки са повече от очевидни.
