-----

Д-р Райна Николова е родена през 1973 г. в гр. София.

Завършила е право в СУ. Била е юрисконсулт на ЦКС, на същата длъжност постъпва в БНТ, а след това става и административен директор. Доктор по медийно право. Автор на публикации в специализирания научен и ежедневен печат, свързани с медийната регулация. Преподава "Правно регулиране на електронните медии" в Нов български университет. Член е на Оперативното бюро по масмедии към Министерство на транспорта и съобщенията и на Съюза на юристите в България.

----------

- Г-жо Николова, очаквате ли да има достатъчно кандидати да оглавят БНТ и БНР, при положение че в момента се обсъжда написването на нов медиен закон?

- Сегашната ситуация съдържа висока степен на условност. Не мога да предположа какъв ще е броят на кандидатите.

- Смятате ли, че от техния брой може да зависи това дали СЕМ ще направи удачен избор?

- Важни са ръководният и практически опит на самите членове на СЕМ в радио или телевизия след 10 ноември 1989 г., техните доказани управленски умения и способности. Тези обстоятелства са съществени, защото показват познаване или непознаване отвътре на условията, в които медиите работят през последните години в България. Процедурите за избор на генерални директори на БНР и БНТ са своеобразен тест и за компетентността на членовете на регулаторния орган. Изборът, който предстои да направи СЕМ, е много важен. Това означава, че и личната отговорност на всеки един член на СЕМ при предприемането на подобна стъпка също е голяма.

- Трябва ли в новия закон да има гаранции, че мандадите на избраните сега генерални директори няма да бъдат прекратявани след влизането в сила на новите разпоредби?

- Не мога да отговоря категорично нито положително, нито отрицателно на подобен въпрос, докато не се запозная с конкретни текстове. Но по принцип никой закон не може да съдържа гаранции относно това дали някой ще остане на поста си или не. Същото важи и за членовете на регулаторния орган.

Според мен главното е, че ако в предстоящите конкурси бъдат избрани достойни и компетентни ръководители на БНР и БНТ, при промяна на закона няма да е необходимо да възникват притеснения. Силната и убедителна кандидатура е печеливша при всички закони, защото тя показва съответствие на обективни критерии, изисквания и качества.

-----------

Важи и друго правило. Ако по време на сегашните процедури СЕМ не успее да избере подходящи генерални директори на БНР и БНТ, а в бъдещ закон се създадат цитираните гаранции да не се прекратяват мандатите им, това ще бъде минус за развитието на тези национални институции, защото ще бъдем лишени от право на поправителен изпит. Разбира се, това са някои от възможните хипотези.

-------------

- Какви според вас трябва да са основните промени в ЗРТ?

- Предположенията относно параметрите на бъдещите нормативни промени са свързани с начина, по който се обсъжда ревизията на националното медийно законодателство към настоящия момент. Досега политиците обикновено внасяха законопроект, който в болшинството от случаите се оказваше несъгласуван с професионалната общност. Стигаше се до сериозни обществени сътресения и нездравословни за медийната среда конфликти. През последните месеци за първи път наблюдавам съвсем друг подход. Медийният неправителствен сектор инициира обсъжданията, към които политици от различни партии се присъединяват. Неколкократно чувам призиви от страна на депутати към медийните експерти: "Кажете как според вас трябва да бъде решен този проблем, вие сте специалистите."

Състоялите се дискусии убедително доказаха, че компетентните професионалисти и експерти са заинтересовани от изработването на европейски стандарти и норми в националното законодателство, които за първи път няма да бъдат преписани от някой документ, а ще са съобразени с реалната ситуация и условия на българската медийна среда.

--------------

Задачата на бъдещия закон е, като се опира на успешно работещи европейски модели, да създаде стабилна национална законодателна рамка по отношение на статута на регулаторния орган, управлението и финансирането на обществените медии, реално действащ конкурентен и либерализиран медиен пазар.

Разполагаме с уникален шанс свободно, задълбочено и при взаимни отстъпки професионалната общност да се обедини около полезните и нужни на медийната среда принципи.

---------------

Убедена съм, че начинът на водене на дискусиите ще повлияе положително върху съдържанието и на бъдещия закон.

Самата аз съм съзидателен човек, ценя всяко мнение и мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, за да открием не срещу какво стои един или друг представител на медийния сектор, а кое е това, което ни обединява. Силно се надявам, че сме преодолели личностните междуособици, нетърпимостта към чуждото мнение, импулсивните изблици, самоцелното позиране. Сигурна съм, че България разполага с множество добри професионалисти в областта на радио- и телевизионната дейност. Досега наблюдавахме постоянните, често панически призиви към евроекспертите като към последна и спасителна инстанция, която да реши специфични вътрешни национални проблеми. Европейският съюз има една Директива "Телевизия без граници" и 25 национални законодателни акта със собствена национална идентичност и облик.

----------------

От Брюксел няма да ни дадат готова българска рецепта. Те ще ни препоръчват 25 специфични медийни модела. България няма друг избор, освен да създаде свой собствен медиен образец. Ще се радвам, ако престанем безкрайно да каним евроексперти да оценяват нашите проектозакони и ако сме повярвали в собствените си възможности.

-----------------

- Как приемате идеите за отмяна на рекламите по БНТ и БНР, както и за бъдещата им организационна форма?

- Ще посоча като примери Испания и Полша, защото в тези две държави обществените медии са претърпели трансформация в своя статут от държавни учреждения към акционерни дружества. В Испания и Полша това е станало след смяна на тоталитарните с демократични политически системи, както е и в България. Полската обществена телевизия се финансира от такси, реклама, спонсорство и друга търговска дейност. Испанската телевизия се финансира от държавна субсидия, такси от притежателите на цветни приемници, реклама, спонсорство, друга търговска дейност. Медията се издържа 75% от рекламни приходи, поради което е сочена като "екзотичен" модел в Европа. Очевидно полският и испанският опит показват пазарното схващане за обществените телевизии. България също ще трябва да вземе решение.

Понастоящем БНР и БНТ по статут са държавни учреждения. Въпреки това, те се третират от данъчното и осигурителното законодателство както останалите търговски субекти, сключват ежедневно сделки за интелектуална собственост по смисъла на Търговския закон. Тяхната стопанска дейност се осъществява възоснова на същите правила за лоялна конкуренция, които важат спрямо останалите оператори. Затова съм склонна да приема, че зависимостта "собственост - приходоизточници" не е толкова съществен характеризиращ белег.

------------

Считам, че особеностите на програмата трябва да са най-важният разграничителен критерий. Защото иначе възниква въпросът дали, ако от утре се премахне рекламата, БНР и БНТ трябва да престанат да се конкурират с останалите медии в излъчването на добри програми? Естествено, не. По-скоро е необходимо да се осмисли тезата как с механизмите на прозрачното им финансиране ще се стимулира производството на качествена продукция. Налага се задълбочен анализ на обществения характер на програмите им.

------------------

В този контекст трябва да се създадат предпоставки частният сектор да ползва финансова подкрепа от държавата. Нека не забравяме, че през 2007 г. всички български медии (не само БНР и БНТ) ще навлязат на респектиращия и необятен европейски пазар. Фокусът на предстоящата ревизия на медийното ни законодателство трябва да е насочен към подготовката на радио- и телевизионния сектор да отговори на наднационално ниво на сериозните предизвикателства на конкуренцията в стопанската и програмната дейност, както и в сферата на новите информационни технологии. Убедена съм, че тогава идеята обществените медии да не излъчват реклама би звучала още по-несъстоятелно.

Ще добавя, че смесеното финансиране е възприето от Съвета на Европа в няколко документа и е необходим механизъм за гарантиране на независимостта и конкурентноспособността на обществените електронни медии.

- А как оценявате работата на СЕМ? Чуват се идеи, че въобще такъв орган не е нужен.

- Работата на СЕМ оценявам като не особено ефективна. А иначе се придържам към идеята за последователна, трайна и компетентна надзорна дейност. За съжаление, въпреки усилията ми не оставам с впечатлението, че точно тя се е състояла.

- Как очаквате да се развие казусът "Кирил Гоцев"?

- За мен по-важен е казусът относно бъдещото развитие на БНТ, която през настоящата година на 26.12. ще отбележи 45-годишно институционално присъствие в обществено-политическия и културния живот на страната ни. Голямата ми надежда е насочена към професионализма на работещите в медията колеги. Това е спасителният резервен парашут, който е действал безотказно при не един драматичен полет.



-------------

През последните години в България всеки съществен въпрос се персонализира. Оказва се, че българското медийно пространство непрестанно има своите лични казуси - "Кирил Гоцев", "Лиляна Попова", "Иван Гранитски" и т.н. Това говори за нестабилност на медийната регулация. Има втренчване в образа на определен човек, като се проявяват безкрайни емоции, до голяма степен клиширани "за" или "против" една или друга личност. Оттук се пораждат може би и основателните съмнения у обществото за корупционни и поръчкови решения.

--------------

Трябва да се преодолеят очевидните "грешки на прехода".

- Как гледате на работата на временното ръководство на БНТ?

- Към нито едно временно ръководство не може да се подхожда със специални очаквания. Неговите задачи са да се въздържа от трансформации през краткия период на своето съществуване (до 3 месеца по закон) и да запази състоянието на медията стабилно. То е нещо като служебно правителство. Освен това, СЕМ предприе предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор, без да е разрешил проблема с управленския екип на телевизията. Все още не е попълнен необходимия по закон 5-членен състав на управителния съвет на БНТ. Неколкократно отправях призиви към колегите в СЕМ да се предложи кандидатура, която да се обсъди предварително и да подготвим процедура, за да има плавен преход, но уви, това не се случи.