Не знам как ще прозвучи, но акцията "1 000 000 писма" ме извади от равновесие. Да изпратя ли талон или да не изпратя? И има ли деянието ми "изпращане" нещо общо с убеждението ми, че българските медици са невинни.
Защото аз съм убеден, че те са невинни. И винаги съм бил убеден. И съм сигурен, че всички българи са убедени в тази невинност.
Веднага обаче се сещам за онази част от българското население, която се нарича "политици". И те ли са убедени в това? И още.
Винаги ли са били убедени?
Защото си спомням за един бивш министър-председател, който по времето, когато беше действащ министър-председател, произнесе фразата: "Ами ако са виновни?"
Този бивш министър-председател ще изпрати ли и той талон? И ако изпрати, с какви очи? А неговите "подчинени" в тогавашния му Министерски съвет, включая и министрите? Та нали те твърдяха, че шумът около случая само вреди! Или пък се съмняваха, че Либия е "бяла държава"!
От петте години, през които сънародниците ни са в занданите, три пък се падат на сегашното правителство, на сегашния парламент. И те ли ще пращат писма? Сигурно ще изпратят. И не само ще изпратят, ами и демонстративно, може би, ще изпратят. И ще се снимат пред пощенските кутии, та да ги пуснат снимките им по първите страници на вестниците и да ги дават по телевизиите.
И ще затрупаме ние, един милион българи (включително и около хилядарката политици измежду тях) Европейската комисия в Брюксел с един милион писма. И президента Буш ще го затрупаме.
И какво искаме?
Европейската комисия и президентът Буш да натиснат Кадафи, който пък да натисне съдиите, които пък да натиснат прокурорите, които пък да натиснат роднините на децата? Е, по този начин не показваме ли, че се съмняваме в независимостта на либийското правосъдие? Което с право би ги засегнало. Би се засегнал и самият Кадафи. Че не му пращаме писмата на самия него. Или действаме по стария български обичай: "Обади се на началника, той да натисне онзи долу да свърши работата".
Да ме простят българските медици, в чиято невинност съм дълбоко убеден, да ме простят и техните роднини, но с тази акция няма ли един милион души
да измием ръцете на многото родни Пилатовци,
които пръста си не мръднаха пет години?
Тези Пилатовци ще спечелят и в двата възможни случая: в добрия такъв ще посрещат на летището, ще произнасят речи; в, не дай Боже, лошия ще рекат: ето, вие, един милион, нищо не успяхте да направите, та ние неколцината ли.
Не искам да се заяждам, но защо адресатите са само Европейската комисия и президента Буш? Или другите президенти и международни организации смятаме, че не стават за нищо?
Изобщо, въпросите може да са безкрай. И на тях, разбира се, никой няма да ми отговори. Най-много да ме обвини в цинизъм.
А знаете ли как щеше да постъпи истинският Пилат Понтийски? Ами щеше да изпрати талона, но с обратна разписка. И после - и в двата възможни след акцията изхода - да си я закачи на ревера тая обратна разписка и да се разхожда гордо. И с чиста съвест.
